хората. Стремеше се да бъде убедителна. — Когато станем ще тръгнат след нас, после ще сменят с други хора, аеромобилът ми ще бъде непрекъснато следен от постоянно сменящите се машини и край къщата постоянно ще има някой.
— Да, май си права и на мен ми се струвало така друг път, — съгласи се той. — Мислех обаче, че се заблуждавам, но щом и ти си го открила значи съм бил прав, пък и след всичко, което ми разказа е логично…
— Именно затова трябва да ми помогнеш, — прекъсна го нетърпеливо Анита. Беше обезоръжена, не очакваше, че и той е забелязал тези хора отдавна. Успокои се, когато чу за неговите опасения. Не си беше внушавала — Ти можеш да разбереш кои са те — каза тя и посочи с поглед двойката.
— Всъщност може би са Военни, — предположи бързо той. — Не се стараят особенно, щом и аз и ти сме ги забелязали. — Военни, сигурен ли си, — попита отново Анита. Майкъл беше напълно уверен. — Да, няма кой друг да бъде. Всичко го потвърждава, включитело и Анализатора днес. Страхувам се дори, че записват и разговорите ти. Навсякъде… — Майкъл размаха красноречиво ръцете си. — Тогава трябва да се махаме оттук. Да отидем другаде, някъде, където не могат да ни проследят. — В този момент Анита му вярваше напълно. — Трябва обезателно да ти разкажа сънищата си, много е важно. Майкъл имаше нещо на ум и само след минута станаха. Щяха да отидат в Селен.
Оказаха се прави. Малко след като те си тръгнаха, станаха и двамата от другата маса. Следваха ги ненатрапчиво и се изгубиха едва на паркинга. Там естествено, ги чакаше друг аеромобил. Той щеше да следва техния до следващата смяна. Нещата бяха обезпокоителни и Анита за пореден път реши да разбере какво ставаше около нея. Спомни си и за Анализатора. Затова трябваше да разкаже на Майкъл за сънищата, така както ги бе споделила и с Нуту. Но дали той щеше да и помогне като джуджето. Нещо се сви в нея при тази мисъл. Не можеше да проумее защо. От друга страна знаеше, че трябваше да му вярва. Беше раздвоена до крайност.
7 глава
Брегът вече се виждаше в далечината и оживлението на корабите нарастваше с всяка измината минута. Връщаха се като герои и предусещаха удоволствието от срещата с града. Всички бяха излезли на палубата, по-нетърпеливите бяха заели места по въжетата и мачтите, а повечето се кръстеха и благодаряха на Бога за щастието да видят отново родния дом. Платната бяха опънати и се вееха тържествено на мачтите. Червените скосени кръстове пробляскаваха на яркото слънце и изпълваха душите и на посрещачи и на завръщащи се с неуписуем възторг. Кръста беше изрисуван върху наметалото на разкошно облечения мъж до руля. Радост грееше на неговото лице, но заедно с нея се виждаше и неприкрита гордост и явно чувство за превъзходство. С достолепния си вид той властваше над обкръжението и приемаше естесвено възторзите му. Това се отразяваше зле на духовника, застанал плътно зад него. Едър, с ослепително бяла плащеница върху която блестеше огромно златно разпятие той беше свикнал да привлича погледите, и страха на хората, ала сега се беше провалил. Мисията се превърна в триумф и той се оказа безсилен да и попречи. Не бе успял да накара корабите да се стреснат от опасностите и да се върнат, бурите, гладът и бунтът не ги унищожиха и целта беше достигната. Подлите уловки на църквата се оказаха безсилни пред силата на този мъж, надарен с власт над хората сякаш от самия Бог. И сега, когато се завръщаше победоносно, Испания го посрещаше като герой. Затова потъмнелите очи на дон Фернандо едва прикриваха недоволството от невъзможността да промени каквото и да било. По лицето му се четеше лукавството, типично за неговия орден и съсловието му. То бе последното, което му бе останало след мъките на океана. Затова подхвана угоднически. — Капитане, кралицата ще бъде радостна да Ви види отново. Вие изцяло заслужихте доверието и. Нейното и на краля, разбира се. — Така е отче, — отвърна мъжът, като присви недоволно очи. Искаше да се наслади изцяло на момента на пристигането, а не да говори за делата на църквата. Трябваше обаче да внимава и му отговори без да дава воля на гнева си, — С Божията благословия, отец Фернандо, открихме в есента на лето 1492 нов път през морето — океан, създадохме колония в неизвестни досега места. Сега се връщаме доволни, за да известим на техни Величества за успеха си. Ние постигнахме целта си, както никой преди нас, отец Фернандо.
— Ще бъдете богато възнаграден, — продължи духовникът, без да дава ухо на иронията в гласа на капитана. Кралят ще ви дари и с обещаната титла на благородник, с достатъчно слава и пари. Затова се надявам, че няма да забравите за помощта, която получихте от пресветата църква, нашата закрилница. — При тези думи отецът скръсти молитвено ръцете си и отправи смирен поглед към небето. Той трудно бе понесъл това пътуване, пък и предчувстваше, че мисията няма да бъде посрещната с одобрение от братята. Затова сега трупаше аргументи за настоятелството на светия орден а доминиканците. Трябваше да бъде сигурен за парите на църквата.
— Знаете отче, че орденът ще получи част от златото, което носим, но то принадлежи преди всичко на короната — мъжът погледна с видима досада престорените движения на отец Фернандо, но продължи, защото не веднъж се бе сблъсквал с мощта на църквата. — Кралят е верен на думата си, дадена пред монсеньора, и няма, защо да се тревожите за интересите си. Те са добре защитени. Парите ще са и ваши, а също и…
Топовните изстрели, мощно огласиха пристанището и направиха разговора невъзможен. Тълпата възторжено ревеше. Цяло море от хора бе заляло кея и с нетърпение очакваше акостирането.
„Санта Мария“ бавно приближаваше кея. Моряците бързо увивиха въжетата, а котвата беше допряла дъното на залива. Оставаше само да спуснат трапа.
Всеки слязъл на сушата, бе понасян на ръце, Мощно ура цепеше въздуха. Усмивките се смесваха със сълзи, благодарности и молитви. Тълпата беше заляла плътно малките извити улици; шествието се проточваше чак до двореца. Там отдавна се беше събрала отдавна и по-голямата част от аристокрацията. Градът ликуваше. Те бяха направили невероятното. Бяха се осмелили да тръгнат на най-опасното от всички пътувания досега — да поемат към неизвестното, отвъд морето-океан, водени единствено от неясни предположения и вътрешна вяра в успеха. Бяха извършили чудото и славата им щеше да се носи през вековете.
Кралят и кралицата ги очакваха. Те отдавна следяха церемонията по посрещането и с явно нетърпение наблюдаваха приближаването на кортежа. За Изабел Арагонска това беше дълго жадуван миг, миг на възхвала и тържество. Беше горда с делото си, беше доказала правотата си и сега Испани я щеше да бъде велика, а светът друг.
Забеляза веднага Колумб сред пъстрото обкръжение, което го обграждаше; противно на ранга си и церемониала се отправи към него, овладявайки желанието си да бърза още повече. Филип трябваше да и прости тази дързост, защото знаеше пристрастията и и мълчаливо ги одобряваше. Колумб също отдавна я беше забелязал и устремено се насочваше към нея. Тържествуваше, когато склони главата си в нозете и.
— Ваше Величество… — Капитане, — Изабел изживяваше цялото величие на момента, защото знаеше, че думите и този ден ще останат в историята, чувстваше превъзходството си над тези, които не повярваха. — Особенно сме радостни, — започна тя, — да Ви посрещнем, Аз и Кралят, след това дълго и уморително, но надявам се успешно пътуване през морето — океан. Вие, капитан Колумб, убедихте всички с делата си в съществуването на нов път към далечните земи на изток. — Тук кралицата огледа тържествуващо множеството и като подаде ръка на мъжа пред себе си, го поведе към трона и към краля.
— Името Ви, Христофор, ще остане в историята и ще се помни от всички поколения напред, защото Вие преобърнахте представата за света… Вие преобърнахте представата за света… Вие преобърнахте представата за света…
Утрото бе настъпило, а заедно с него си бе отишъл и поредният сън. Един от многото, които не напускаха Анита Фалкон Бел през последните две години на Алтея. Какво ли искаше да и каже този път Христофор Колумб.
А че сънят беше част от от далечното минало Анита нито за миг не се съмняваше. Обстановката, дрехите, хората, всичко бе такова, както през 1493 г. на Земята. Но най-невероятно бе името на отеца. Анита не се интересуваше особенно от периода на откриването на Америка и затова не знаеше подробности около тези събития. Но когато този сън преди време се присъедини към другите, тя изгледа много материали
