онази връзка с Цялото, за която той и неговия род на Докосването бяха създадени. Майка му също усети полъха на сила. Заслуша се още по-съсредоточено, а обстановката се променяше към бъдещата хармония на взетите решения.
— Може би нашето бездействие причинява цикличните кризи в Кълбото на всеки 26 хиляди години, — настояваше Вибриращ Възход, — И сега, ако успеем да се приближим до хората, ще имаме шанс да видим истината и да коригираме развитието им. Така и ще се докажем на висотата, която се изисква от нас като Съвършени.
— Искаш да кажеш, че Великите, които винаги са разрешавали кризите в Кълбото и са тласкали пътя му напред, сега съзнателно са се оттеглили, за да ни предоставят шанса да се справим сами и да спрем да се страхуваме, така ли, — попита Сияеща в Мига. Беше разбрала мисълта му. — Фактът, че нямаме връзка от дълго време с тях, а и това че въздействията им върху хората рязко са намалели доказва точно това — отговори синът.
— Но тогава те са забравили, че ние все още трудно се оправяме и с воинството на Мрака, а той няма да се подвоуми да изпрати сили, по-могъщи от нас, особенно ако ни види сами и изоставени, — продължаваше тревожно майка му. Тъмнината беше най-големия и ужас. — Не забравяй, че самите хора могат да се окажат враждебно настроени и сигурно ще се изправим срещу техните собствени Унищожители.
Беше съгласен и с това, но го приемаше като необходима предопределеност на мисията. — Възможно е, — не промени той силата на убедеността си, — този урок да се окаже труден и за хората, и за нас; но, ако се решим на прехода и преодолеем ужаса от Тъмната страна, Великите ще дойдат и ще спасят както нас, така и Кълбото. Не са ни изоставили, чувствам го тук вътре, — трептеше все така учестено Вибриращ Възход, — но ние трябва да помогнем на по-слабите и безпомощните от нас. Това се оказа силен аргумент. — Да, това е Голямото Изпитание, през което преминават всички, за да се изкачат още по-нагоре в най-прекрасните от светове на Първата Спирала, — отстъпваше все повече майка му. Тя добре познаваше живота на Светлината и знаеше крайните и възможности. „Да се пожертваш от Любов и състрадание за другите, това беше най-висшата проверка и достижение за Светлите по пътят им към все по-пълноценен и творящ живот“ — може би така беше и сега, — Така е и в това ти си прав, — съгласи се тя, доверявайки се напълно на предчувствията си, но тревогата и съвсем не отминаваше. А Вибриращ Възход продължаваше неумолимо.
— Според мен това е и единственото ни спасение, спасението и на Светлата страна, — беше категоричен той, — защото това материализиране и подпомагане на хората ще е шансът ни да изведем Кълбото от апатията му, да подпомогнем новите ментални Съвършени и да разгромим силите на Мрака.
Майка му окончателно разбра. Поне така изглеждаше. Все пак тя беше тази, която най-добре знаеше, че с проявлението си на този свят всеки един от Съвършените носеше в себе си определена цел, с която обогатяваше общността им. Тяхното семейство също. То беше възникнало сравнително отскоро, но целите му бяха по-различни. Неговият клон беше от онези, който трябваше да осъществяват така необходимата емоционална връзка с Цялото, с по-висшите нива, с Творците на живот. Затова бяха и най-напреднали; винаги по-добре от другите усещаха глобалните тенденции в развитието. Беше нелогично съществуването им да остане без следа. Беше невъзможно да се провалят чрез Вибриращ Възход, а и усещанията му за предопределеност и успех бяха толкова силни, че не можеха да го заблуждят. Те заливаха буйно и нея.
— Може би ти наистина си предопределен за това, — галеше го тя с усещанията си за вътрешно спокойствие и топли думи. — Всъщност ние отдавна подозирахме, още преди ти да се родиш, че пътят ни напред преминава през тъмнината на Кълбото. Не предполагахме, обаче че това наистина ще се наложи. Погледът ни беше обърнат единствено нагоре. Сияеща в Мига вече се усмихваше и лъченията и ставаха все по-спокойни и уверени, граничещи с чувството за полет. Тревожеше се само от Тъмните. Предупреждението и остана като последен силен отзвук преди последните и вибрации да заглъхнат в пространството към Сияйните полета. Каза му нещо, което никой от останалите Съвършени не предполагаше.
— Те няма да пропуснат възможността да ни наранят, обля с ярко червено сетивата на сина си майката, преди да тръгне, изостряйки за последен път вниманието му. — Веднага ще усетят присъствието ти в тунала между Измеренията и ще се опитат да те унищожат като използват собствената ти енергия, за да се прехвърлят масово към Вселената. Те са лукави и хитри, Вибриращ Възход, и някой от тях вече може би са сред хората, особенно от Великите Унищожители …чувствам го…от доста време, затова внимавай, там ще има Велики Тъмни. — Велики Тъмни, — Вибриращ Възход докрай активира сетивата си, защото това беше много сериозна заплаха, за която дори не бе чувал. И без това му стигаха Поглъщащите, равни по потенциал на него, които очакваше да срещне там. — Да само ние от Светлото Докосване мислим, така, — потвърди предположенията си майка му. — Преди време много от нас усетиха тайнствено прехвърляне към Вселената на много силен дух, типичен само за Великите. Беше могъщ Унищожител… — И не сте предупредили Съвета. — Те не ни повярваха, — помръкнаха полета на Сияеща в мига. — Излъчването беше само моментно и след това нищо друго не го потвърди. Както знаеш Съветът не допуска, въплъщаване на Велики Унищожители в нашата Спирала, защото според старите клонове те биха ужасили с вида си всяко светло същество там, та било то и човек.
— Ако е приел формата на хората, — попита Вибриращ Възход, — това би било много логично. Нима не се е случвало и преди…
— Не, не това се счита за невъзможно, — отговори майка му. Не знаем за подобен случай, човешка форма не би могла да издържи вибрациите на един Велик Унищожител, те са крайно различни.
— Ами, ако са измислили нещо друго, особена форма, нещо неспецифично, ти сама каза, че са лукави и хитри, — настояваше за още информация Вибриращ Възход. Това което чу му се стори невъзможно, но и много тревожно. Майка му обаче не разполагаше с други данни.
— Не знам, тогава това предположение не се прие на Съвета и случаят не се изследва. Останахме само ние със съмненията си.
— Ние…
— Да, най-добре го почувства Излъчваща Светлина. Но беше твърде малка, за да и обърнат повече внимание, а и теб те нямаше, беше по границите.
— Мислиш, че сестра ми знае повече. — попита обнадежден Вибриращ Възход. Той вярваше много на необикновените качества на най-младия член на Светлото Докосване. Беше убеден, че тя винаги е права. — Да, но след това недоверие тя не иска да общува много, много с по-възрастните, сам си почувствал това… въпреки че при тези обстоятелства, — майката бързо смени излъчванията си с по-положителни, — може да се съгласи да ти каже нещо. Ще ти я пратя.
— Трябваше да започнеш с това, ще чакам с нетърпение, — освети с радостните си усещания околността Вибриращ Възход. Имаше вид на Съвършен, намерил нова надежда. И наистина само за секунда той почувства силната нужда да види Излъчваща Светлина, защото знаеше, че тя мисли и чувства като него, а освен това беше убеден, че не само ще го подкрепи, но и ще му помогне. Емоционалната им връзка беше изключително мощна.
След този разговор Вибриращ Възход окончателно се убеди, че му предстои онова голямо изпитание, за което всъщност е бил създаден. Интуитивно долови, че Съветът1 ще се съгласи с предложението му и той ще бъде изпратен на мисията. Почти всички вече долавяха невидимата външна подкрепа.
Досегашното развитие на нещата в Кълбото беше заложено също от една външна причина, от онова знаменателно предишно Прехвърляне на Велик Творец преди близо 25 хиляди оборота върху Земята. Тогава съвършените дори не са участвали в него Те просто са наблюдавали и анализирали, все още неспособни за каквато и да е било намеса или решение. Неговият род тогава дори не е съществувал. Вибриращ Възход, както и всички други от неговото поколение познаваше това прехвърляне само от записа в информационните полета. Беше съвършено, най-доброто досега. Помнеше, че не веднъж бяха говорили за него в училище, Това превъплащение беше невероятен пример за саможертва и Вибриращ Възход и досега потръпваше при спомена за картините тогава. Тъмната човешка енергия на Кълбото загръщаше непроницаемо блестящата спирала от светлини на Великия Творец и притискайки го с мощта на недоразвития си живот го спираше, ограничаваше и смазваше.
— Но защо не се освободи, не се покаже пред всички и не излъчи светлините си. — беше възнегодувал тогава Вибриращ Възход, смазан от мъката на въплъщението. Все още малък той не проумяваше постъпката на Великия в Кълбото и в съзнанието му неизменно се биеше въпроса — Защо всъщност Христос не се беше
