Тъмните светове. Затова ще трябва да извървите заедно с мен пътя до бездната на Проникновението. Там, сред нея, в огромното земно пространство, са заложени още от самото начало на Сътворението материалните връзки на нашето ниво с останалите части на Спиралата, ще трябва да обединим силите си, за да направим необходимото за общото спасение. За съжаление, приятели, времето е малко, защото Лъчезарни всеки момент ще навлезе в антиматериалността и ще се нуждае повече отвсякога от нашата помощ. Пътят до Бездната е труден, а начинанието отговорно. Заплашва ни ужасна намеса на Тъмните, както тук, под Земята, така и в падината. Починете си съвсем малко, само докато роботите минат през специално препрограмиране за новите си функции и след това незабавно трябва да тръгваме.
Екранът угасна. В същия миг се появиха други два хуманоида, които донесоха някакви напитки и отведоха със себе си меслиновите роботи.
Двамата мъже почти едновременно взеха чашите си и жадно отпиха от жълтата течност. Бяха изморени и объркани. Нуту пръв наруши дългото мълчание.
— Това е проекцията на Вселената, за която си ми говорил, нали така, учителю, — попита той.
Меслин потвърди без никакво увъртване. В момента не мислеше за нищо, само се успокояваше.
— Така е, там долу, ще видим модела на Вселената, където се отразяват всички събития в нея и откъдето те могат също да се променят и контролират вторично. Системата, всъщност, е много сложна, взаимно проникната с каналите от другите нива и отразяваща всяко трепване на Двойната Спирала. В нея, както и в голямата Вселена-Кълбо се появяват непрекъснато промените на общото развитие, но чрез нея също така могат да бъдат създавани причини за новите моменти в света. Поради това досегът с проекцията е опасен, както за хората, така и за самото битие.
— Доколкото разбирам, ние ще отидем точно там с някаква задача, — въздъхна притиснено Нуту. Страхуваше се, че и този път няма да има връщане назад.
— Да, ще отидем и не само това. Там ще имаме много работа, особенно ти, — каза твърдо Меслин и недвусмислено го посочи с пръст. — Именно ти ще възстановиш прекъсната енергийна верига между предишното, сегашното и следващото ниво, намиращи се в обсега на космическия лайнер Лъчезарни. Само така могат да се синхронизират връзките и да се проведе срещата между световете. Според предсказанието лайнерът поради някаква причина няма да е стабилен там и само ние ще бъдем в състояние да му помогнем. Ако го оставим да загине в битката със Стихията, която неизбежно ще нахлуе от всички страни, посланието ще остане неразшифровано и светът рано или късно ще загине. Ще бъдет нужни огромни периоди от време за постигането на новото равновесие. — Ще трябва да направя това, което направих пред кристала, така ли, — попита вече напълно примирен Нуту. С ума си на Манас той беше разбрал задачата и вече преценяваше силите си. Знаеше, че ще се срещне със стихии чужди и враждебни на човека, с невероятен страх и смърт. — Нещо подобно, но в съвсем различен мащаб… Изглежда е вече време да тръгваме, роботите пристигнаха. — Меслин стана и само след около минута всички се насочиха към изхода за спукане. Предстоеше им да слязат дълбоко надолу към недрата на самата земя, там където беше оставена преди милиарди години жизнената сила, създала този свят и готова сега отново да го спаси.
37 глава
Широкото поле от светлина се увеличаваше все повече и вече приличаше на огромен ярко различим цилиндричен тунел. Той почти елиминираше привличането на падината, предолявана до този момент от Лъчезарни чрез поддържане на безопасно разстояние и чрез мощта на двигателите. От момента, когато лайнерът беше спасен от примката на Албатрос се оказа, че светлинният поток се е увеличил още повече; енергията идваща оттам беше напълно достатъчна за спокойното пребиваване на корабите в тунела от светлина, без използване на собствени ресурси. Затова повече от час Лъчезарни стоеше съвсем необезпокояван пред падината, готвейки се да гмурне в нея. Същевременно се виждаше как Албатрос също не изпитва мощното притегляне от по-рано и как вече беше напълно освободен от прегръдката на огромната всмукваща антигравитация.
Загадка беше кой и как помогна на Лъчезарни да излезе невредим от мисловното поле на детето — Манас. Майкъл имаше няколко догадки, но не можеше да се спре категорично на никоя от тях. Анита твърдо отричаше, каквато и да било връзка с тези събития, а Светлина говореше единствено за някаква огромна уплаха, завладяла Албатрос след разговора на Фрост с капитан Саймък.
— Но кое ги е уплашило тогава, — не можеше да разбере Майкъл, като я слушаше. — И каква беше тази сила, мислеше си удивен той, — която може да отхвърли кораб като Лъчезарни толкова километри назад в космическото пространство, преодолявайки заедно с това и полето на един Манас. И ако не беше Анита, този техен спасител, тогава оставаше единствено съществото от падината… Светлина също не знаеше много за него. Спомена само, че много бързо са я извели от каютата и като и казали, че не представлява интерес за тях, са я изпратили бързо на Лъчезарни. Говорила е само с хуманоиди и повече не е срещала Манасите, които са се интересували от падината и посланията до Анита. — Но те знаят за живота в падината и дори се притесняват от него. Като от враг, — твърдеше тя, — защото съществото там им противодейства. Наричат го Съвършено. Мислеха, че съм също една от тях, поне допреди да ме изпратят тук… — Съвършено, — Майкъл се изненада. За такова нещо не беше чувал в посланията. — Да, но То има връзка със сънищата, — беше категорична Светлина. — Посланията също са много важни за него и може би наистина иска да ги разберете. Всъщност Манасите настояваха, приемайки ме за Анита и за Нечовек, да им отворя вратите на Вселената чрез него, съществото там, — сочеше тя постоянно светлината пред Лъчезарни. — Значи опасността е истинска и трябва да предупредим Алтея, — заключи Майкъл след това. Той не разбираше какво означава отваряне на Вселената, но се досещаше, че срещата на Лъчезарни извън пределите на гравитационното Кълбо можеше да провокира подобно нападение. Убеден, че Манасите са повече от един и притежават невероятна мощ и способности, Фрост реши да се свърже с Центъра. Въпреки че, колебаеше се той, много странно беше къде се бяха дянали в такъв кулминационен момент Леонардо и Алисия. Дали те не бяха само плод на въображението на малката сестра на Анита Бел. Толкова невероятно изглеждаше всичко. Въпреки че за съществуването на тези мощни сили твръдеше и онзи дедектив, който съвсем неочаквано пристигна със Светлина от Албатрос. Сега Харисън Стоун стоеше в изолационното, и чакаше проверката за самоличността му. След това трябваше да решат какво да правят и с него.
— Все пак Сигурността трябва да знае всичко, — реши накрая Фпост. Военните бяха длъжни да знаят срещу каква сила можеха да се изправят всеки момент, да се мобилизират и да използват Благодетелните Манас в максимална степен.
Започна със съобщение за новия енергиен източник, за който веднага установи, че вече също беше зарегистриран от кръстосвачите, обсадили райна. Източникът беше предизвикал истински бум във Вселената, бе променил дори плановете на Върховното Командване. Военните искаха масово да навлязат в падината, а това беше ужасно. Фрост добре помнеше предупреждението от съня на Анита, че поканата за срещата беше отправена само към Лъчезарни. Трябваше на всяка цена да възпре евентуалните планове на корабите да навлязат заедно с неговия лайнер в светлата ивица. При това той не можеше и да разкрие източника си на сведения и щеше да бъде принуден да използва други похвати, като най-важното беше да ги предупреди за Унищожителите. — Да, аз съм убеден, че те са повече от един. Има двама възрастни с огромна мощ, — настояваше пилотът малко по-късно. — Могат всеки момент да атакуват базите ни или още по-лошо — да предизвикат енергиен срив във Вселената чрез падините. Не забравяйте, че енергията им е сходна… Фрост се надяваше да бъде разбран, въпреки че на Алтея се сблъска с нещо ново. Военните бяха напълно обсебени от идеята за извънвселенски контакт и изследване на новия поток светлина. Освен това не му вярваха, че Унижощителите са повече на брой. Нещо, което се потвърждаваше от проверките им в Галакси Енерджи. — Пък и защо ще използват Манфред, капитане, ако имаха възрастни екземпляри, — беше неопровержимия им аргумент. — Дори Благодетелните не откриха други следи освен на това дете. То наистина се оказа на Албатрос. Признаха си го, но всичко друго при тях е чисто…
— Значи Анита Бел не представлява опасност за вас, така ли, — попита веднага Фрост, обнадежден, че ще може да снеме от приятелката си подозренията за отрицателното ментално поле. — Вероятно не е, но от Галакси Енерджи не отричат, че проф. Бел е там. Преди време те също са засекли посланията към нея. Знаят всичко, отвлекли са и детектива, който е на кораба. Сега дори са съгласни да ни съдействат в проучванията, разбира се след като се опитат да елиминират Манфред. Все пак той е още дете…, и няма да бъде много трудно. След това ще навлязат в светлината пред вас. Предполагат, че никой няма да ги закачи,
