защото Мис Бел е с тях, и е нещо като гаранция…пред другите.
Майкъл не знаеше какво да каже. Галакси Енерджи безогледно лъжеха. Не си бяха признали нито за прехвърлянето на Светлина при него, нито за подмяната на сестрите още на Алтея. Не, досещаше се Майкъл, те се домогваха единствено до възможността да навлязат заедно с някой от кръстосвачите в падината и да избягнат повсеместните удари на Благодетелните. Ако на Албатрос бяха и тези ужасни същества, за които говореше Светлина, нещастието можеше да бъде пълно. А те искат точно това, трескаво пресмяташе Фрост. — Тунелът нямаше да издържи толкова маса, Отрицателните щяха да получат достъп до средата си, хората щяха да се окажат безпомощни, а Вселената срината. Майкъл обаче не знаеше как да убеди в това генералите. Беше сигурен, че ще го атакуват и ще му забранят да участва в мисията, ако ги свържеше със сестрите. На всичко отгоре щяха да го обвинят в измама и предателство. Трябваше да бъде много прикрит. Може би трябваше да използва в своя полза факта, че мощта на светлото същество го беше спасила от Манфред.
— На Лъчезарни ще му бъде помогнато, особено ако навлезе в падината. Това не е сигурно за никой друг кораб, — обясняваше отчаяно той. — Съществата оттам вече доказаха благоразположеността си към мен като ме спасиха от Манаса. Вие сами бяхте свидетели на загрижеността им. Освен това аз смятам, че това е изкуствен енергиен тунел за преминаването на определена маса — максимум два лайнера за някаква свръзка, може би наистина с Анита Бел. Повече според мен тунелът не би издържал. Не забравяйте, че ако проф. Бел действително се намира на Албатрос, то тя е отведена там насила и това съвсем не прави Галакси Енерджи фаворит в нейния роден свят, отвъд белия тунел. Напротив, непознатите същества могат да ги атакуват, а заедно с тях и мен, и кръстосвачите.
Отговорът беше неочакван за него.
— Не се безпокойте, капитане, току-що получихме съгласието на Анита Бел за съдействие, — съобщи операторът. — Материалът току-що пристигна от Албатрос. Манфред е вече изолиран. Благодетелните също го потвърдиха. Галакси Енерджи ще изкупи грешката си, съществата в падината ще ни помогнат в изследванията и в по-нататъшното ни разрастване извън Вселената. Вие дори може и да не навлизате в светлината. Албатрос и един от кръстосвачите са предостатъчно. Още повече, сам твърдите, че полето ще издържи най-много два лайнера, по-малки от Лъчезарни…
Военните се държаха твръде странно, буквално враждебно. Капитан Фрост вече улавяше нелогичност в разсъжденията на висшите офицери. Сякаш нещо се беше обръкало в главите им в последните минути. Те въобще не го чуваха и продължаваха да настояват в падината да влезе не кой да е, а самият Албатрос. Врагът. Фрост беше направо изумен. Разбра обаче, че трябва да се съгласи с всичко, ако иска да оцелее и да изпълни мисията. Вече всичко зависеше единствено от Лъчезарни, Анита и т.нар. Съвършен. Разговорът го беше убедил окончателно в правилността на намеренията му, а при ситуацията, в която се намираше и това беше добре. Позволение не му беше нужно вече за нищо, не можеше да убеди и никого в истината и затова му оставаше да действа единствено по съвест.
Разговаря бързо с Анита и Светлина и след като получи от тях безрезервната им подкрепа, се зае за работа. Щеше да проникне в светлия енергиен тунел, заблуждавайки силите за сигурност. Нещо което нямаше да му е толкова трудно, след като само преди минути беше демонстрирал пълната си лоялност към Охраната.
Всъщност имаше един дребен проблем, който след разговора с Алтея се възобнови и стана по-сериозен. Още с пристигането на Светлина, когато той и Анита се срещнаха на прага на командната зала, тя идваше да му съобщи нещо странно. Каза му го малко по-късно. Имаше известни опасения от последната си свръзка. Сънят бил необичаен и напрегнат, направо лош, сподели тя тогава. В началото всичко започнало като повторение на епизода, който насочваше Лъчезарни към източника на светлина и който може би е бил потвърждение на поканата. Съвсем внезапно към края на посланието то е прекъснало. Човекът от съня започнал да изпитва някакъв особен физически натиск като от внезапен, много мощен порив на силен вятър, който се е опитвал да го отмести и да го унищожи. Анита каза, че всичко това било съпроводено и с чувството на нарастваща уплаха и бъдеща опасност. Усещането било като за нещо предстоящо, а и борбата между стихията, която изникнала изведнъж, и странния посланник, продължила дълго. Нещата така и не се изяснили. Посланието внезапно прекъснало. Според Анита нещо вече ставаше или предстоеше да се случи в падината. Всъщност, по същото време Майкъл беше забелязал, че уредите на Лъчезарни отчитат някакво леко потъмняване и разместване на енергиите в светлия тунел. Тъй като то беше продължило само няколко секунди и беше отминало бързо, пилотът не му беше обърнал особенно внимание. Затова, когато посрещна изгнаниците от Албатрос, реши, че Анита също е почувствала нещо мимолетно и не се задълбочи много върху символите. Въпреки това Фрост ги помнеше добре и сега, след тревожния разговор с Щаба, споменът за тях го тревожеше непрестанно. Затова той предупреди сестрите за опасността от Отрицателните и заедно решиха, ако им се отдаде възможност, да осведомят за това и съществото в тунела. За разлика от военните То може би щеше да ги разбере и да се подготви. Само да знаеха как да осъществят обратна връзка…
А иначе нещата си оставаха неизменно предишните. Потокът от енергия необезпокоявано и плавно както преди се увеличаваше и ги приканваше дружелюбно в себе си. Време беше да влизат.
Затова малко по-късно Лъчезарни бавно заобикаляше Албатрос и с лек хиперскок, след поредица от фалшиви заблуждаващи координати, пое курс в светлото петно пред себе си. Изключиха се и мощностите му, защото още в момента в който попадна в падината корабът просто започна да плува в огромната маса от плътна енергия, която го беше обвила като пашкул и с пулсациите на безбройните си невидими пипала го препращаше все по-навътре и все по-навътре в дълбините си. Не му беше нужно нищо, за да се движи. Закрилата беше пълна. Точно поради това хората в командната зала нямаха усещането за заплаха или каквато и да било опасност. Шокираща беше само силата на привличане и огромната плавна мощ, която се излъчваше от пространството около тях. Увлечени от всичко това, те дори и не видяха върху уредите, че не навлизат сами в това море от необикновена енергия. Две подобни, тежки и мудни сенки ги последваха и неканени навлязоха в тунела от светлина. Военните наистина не бяха успели да спрат Лъчезарни, но моментално го бяха последвали. В същото време много и разнообразни събития започнаха да се случват в различни места, както в обитаемата Вселена, така и в съседните и сфери. За Вибриращ Възход беше дошъл върховният момент на изпитанието. Задачата се осъществяваше. Човешкият кораб се движеше към него плавно и засега безпроблемно. Мощните вихри на по-финото околно пространство се оказаха добра среда за съществуването му. Скоро срещата можеше да се осъществи и посланието щеше да бъде предадено. Много по-тревожни обаче бяха няколко други факти. Изтичането на огромни маси от негов ия Съвършен свят явно беше довело до някаква дисхармония в равновесието на материалните нива и още с навлизането на Лъчезарни започнаха да се случват ужасни неща. Той дори се питаше как не се бяха сетили за тях предварително. Тъй като Първата Спирала изискваше пълно равновесие на материята в отделните и звена, пробив в едно от тях довеждаше моментално до преливане на значителни маси от една Вселена в друга. Сега от по-долните завъртвания съвсем закономерно започнаха да нахлуват огромни, неконтролируеми маси от по-твърдо и по-младо вещество. То необезпокоявано проникваше дори и в неговия свят и заместваше фината му, високо вибрираща енергия с безсъзнателен нисш живот. Това означаваше смърт за всички, за целия му свят, за рода му, за близките му. Те нямаше да устоят на неподвижността на новата материя и на нейната разрушителна, необуздана сила. От друга страна Лъчезарни вече беше в падината. Енергийният потенциал не можеше да бъде изтеглен, пластовете неумолимо продължаваха да се разместват и да заплашват с разрушение Цялото. В един момент Вибриращ Възход разбра; ако нещо или някой не се намесеше, всичко щеше да рухне и срещата щеше да стане безмислена, защото Кълбот-Вселена започна да се потопява в новата много по-тежка и пагубна материална маса. То започна да загива, заедно с хората в него. Но и това съвсем скоро се оказа по-малкият проблем. Вибриращ Възход с типичната си доброта на Съвършен беше подценил връзката между човешките Манас и Стихията. Беше успял да спаси Лъчезарни от унищожението, което го заплашваше от този новопоявил се кораб с демонична енергия, но не беше забелязал основната цел на Албатрос. Не беше разбрал, че именно този слаб Манас — дете трябваше да осъществи чрез своя енергиен тунел връзката с Обратната страна. Почувства я едва когато повтаряше поканата си към Анита за бъдещата им среща. Тогава разбра, че успоредно на светлия тунел се изгражда
