отгоре трябваше да се движат и доста бързо, а почвата беше лепкава и може би дори мокра. Изглеждаше влажно и задушно. А най-интересното беше, че наоколо имаше истински въздух и именно той се филтрираше през шлемовете на костюмите. Така тук на тази огромна дълбочина по някакъв необясним начин проникваше или се синтезираше въздух, както и в помещението на Лития, които се осветяваха и от истинска слънчева светлина.
Постепенно започна да става все по-светло и все по-светло и накрая дори изгасиха изкуствената светлина, защото вече всички можеха да видят в подробности обстановката.
Чувството на ужас не беше излъгало Нуту и само тъмнината ги беше предпазила от истинския шок. Бяха вървели наистина по една широка пътека, която обаче граничеше с огромна падина, нещо като голям каньон. От едната страна на пътя имаше скална маса, която създаваше сигурност и на която човек можеше да се подпре, но от другата скалите бяха отвесно надолу към дъното на пропастта. Светлината пък идваше от центъра и и се засилваше със слизането. Така опасността от пропадане намаляваше с всяка крачка, а окото можеше да се адаптира към по-приемвливите вътрешни картини. Скоро се озоваха пред една прозрачна и доста голяма полусфера, която лежеше в средата на падината. Приличаше на огромен кристален куп, внимателно шлифован отгоре и кух в средата. Изглеждаше така сякаш прикрива нещо или по-скоро го пази като един голям сигурен похлупак. Излъчваше и онази мека светлина, която обливаше всичко наоколо и изпълваше пространството на бездната на Проникновението.
Започнаха разтоварването, а един от роботите със специално приспособление, приличащо на шейна, която се движеше като аеромобилите над повърхността, достигна до средата на куполообразната сфера, където имаше малка вдлъбнатина и започна отварянето на купола. Преди това Лития го беше предупредила изрично за подробностите.
— В никакъв случай, беше подчертала тя, не трябва да се осъществява досег с кристала, защото съприкосновението на каквато и да е техника или робот с тази материя ще е пагубно за Земята.
Необходимо е само много внимателно да спуснеш в отверстието горе този ключ и той сам ще разтвори вратите. С тези думи Лития беше подала на Рема сферата, която държеше постоянно и с която не се разделяше никога. Тя се каза ключът към отражението на Вселената. Всъщност още в асансьора тя им беше споменала за нея и обяснила, че съдържа в себе си концентрирана енергия звездна светлина, получена още когато Кълбото е било поставено на това място и която не се е променила ни най-малко с времето. Специалната сплав от земните планински руди притежавала способността да задържа и запазва лъчите и енергията на слънчевите лъчи. — Човек трудно би осъществил тази задача, отговори тя, след като изпрати Рема, защото спускането на ключа трябва да се направи отвъднъж и без да се докосват страничните части на кръга. Не трябва да се докосва и повърхността, а още по-опасно е да се изтърве сферата. Тогава при съприкосновението на енергиите ще се произведе взрив и планетата ще се разруши.
В това време роботът почти беше стигнал и всички зачакаха какво ще стане. Меслин вече беше разяснил на Нуту и същността на занятието. При съприкосновението със защитната стена лъчите на топката — ключ щяха да се проникнат в дълбочината на кристала и да разтворят дванадесетте части на сферата. Така щеше да се отвори пътя към живия модел на Вселената и връзките и с другите нива на Двойната Спирала.
Моментът беше забележителен и всички трепетно наблюдаваха как минатюрната шейничка се завъртя над центъра на кристала и как роботът бавно и съсредоточено се надвеси и спусна скъпоценни си товар в малката вдлъбнатина под себе си. След това проследиха как само топката леко се приплъзна и меко допря дъното на отвора, при което Рема бързо се издигна нагоре, отхвърлян от хилядите светли лъчи, които проникнаха неудържимо в невидимите канали на дванадесетте врати, охраняващи Спиралата. Светлината стана заслепяваща и ако не бяха предпазните шлемове пред очите на присъстващите те сигурно щяха да ослепеят за секунди. Всъщност Нуту едва сега разбра истинското предназначение на белите костюми. Те не бяха предназначени за прехода, а за да отразяват лъченията, предпазвайки хората и роботите от силната радиация. Тържествено, но без нито звук полусферата започна да се разтваря. Едно след друго дванадесетте сребристи крила се отвориха и и след това бързо потънаха в земята. Същевременно от основата бавно започна да се издига и едно огромно триизмерно съоръжение, изпълнено с хиляди светещи точки, всяка от които пулсираше, въртеше се, избухваше, изчезваше или се появяваше. Всички те преливаха и във невероятни нюанси, появявайки се от топки в непрогледно черни краски до такива, където погледът едва се задържаше от непоносимото отражение на цялата палитра от багри на космоса и най-вече от яркия отблясък на бялото лъчение. Загиваха и се раждаха нови светове, нови галактики и галактични купове, отделни звезди и цели звездни системи и всичко туптеше в ритъма на един съвършен синхрон и прецизен енергетичен баланс. Затова чувството пред този свят беше само едно и също, а именно че той никъде не свършваше и никъде не започваше. Краищата на Кълбото се губеха в нищото и започваха от нищото, но дори и зад това нищо имаше нещо друго, трепкащо и живо, къде по-несъвършенство и грубо, къде изпълнено с още по-невероятната мекота и топлота на великите светове или с чернотата на Втората възпираща спирала. Всемира живееше и се отразяваше в това малко и все пак огромно пространство и очакваше прозрението на човечеството, което го беше завладяло, но не и почувствало и разбрало. — Моделът на Вселената — възкликна Меслин с благоговение още щом се бяха появили първите звезди. Той беше изпаднал в транс и само широко отворените му очи изразяваха неуписуемия му възторг и изумление. В този миг той сякаш не виждаше и не чуваше нищо и съществото му сляпо се беше сляло с видението, изпаднало в чувствто на преклонение и себеотдаване. Малко по-друга беше реакцията на Лития. Тя беше също видимо щастлива и развълнувана, но по-спокойна. Гледката предизвикваше в нея единствено радост и прилив на огромни сили. Тя просто беше свикнала с това, а и сферата въплъщаваше живота и служенето и. Затова жрицата сякаш нямаше и време да чака края на трансформациите и цялото и същество се беше преизпълнило единствено с нетърпение и желание за действие.
Нуту също стоеше изумен и потресен подобно на Меслин, но същевременно се улавяше, че Кълбото пред него събуждаше в него могъщия Манас. Той започваше неудържимо да надделява и трезво да анализира видяното, учудвайки се на собственото си спокойствие и навъзможността си да наблюдава, както огромната Вселена пред себе си, така и реакциите на роботите и хората. Беше странно, необичайно спокоен. Дори си посмисли, че може би някъде е виждал всичко това. Знаеше и какво ще му се наложи да прави и това не предизвикаше в негопредишния ужас. Напротив изведнъж изправен пред това чудо той се почувства в собствени води. — Та той беше роден тук, мина му през ума тази невероятна мисъл. Учуди го, но не много. — Роден тук. Не знаеше това, а и предположението беше невероятно, въпреки че увереността в това беше странно убедителна. Факти и усещания се объркаха и противопоставиха. Главата му се завъртя, почувства, че започва да губи известен контрол и затова реши да остави това за по-нататък. Сега трябваше да се съсредоточи само върху настоящето, а миналото, както винаги щеше само да го намери. В това време осъзна и че беше минало доста време от последната картина, която видя около себе си. Лития беше успяла да извади Меслин от състоянието му на транс и сега те говореха нещо, сочейки Нуту и някакъв район над Кълбото, където в момента се намираше Рема, който преди това беше поставил ключа в сферата. Компютърът пък до тях правеше някакви изчисления и бълваше бързо холограма след холограма. Между робота и машината явно имаше някаква връзка, защото Лития вземаше холограмите и като поглеждаше към въпросната точка ги преглеждаше и подаваше на Меслин.
— Лъчезарни току-що е влязъл в падината, казваше тя. Рема го вижда над Вселената как е направил скока. А там светлината го привлича със собствената си сила, двигателите са изключени, затова се движи толкова бавно. Проблемът обаче е по друг… Лития странно замълча и се замисли, лицето и постепенно се смръчи, усети нещо неприятно. — Да, да, извика в същия миг и Меслин. Рема докладва за започващи изменения в структурата на енергетичния баланс на Вселената, още дори отпреди влизането на кораба. Но какво става. Меслин беше направо изплашен от това, което видя. Ръцете му, държащи последния лист започнаха да треперят. Той не съумя дори да се овладее като Лития. — Анализът подтвърждава, заекваше от новото вълнение той, че в краищата на Кълбото ни започва раздвижване на пластовете и че промените нарастват с потъването на кораба, но не се дължат изцяло на него, както предполагахме. Просто съвпадение на времето или … Вселената се клати, тя може да се разруши, но какво ще правим… 2Магът изглеждаше отчаян. Глъст му потъна в мъка. Същото се случи и при Лития. Макар и по-силна тя също едва овладяваше тревогата си. Гледаше и кимаше в знак на пълно съгласие. Току-що беше разчела и последните данни. Бяха объркани:
— Рема не може да индентифицира с точност източника на лъчението пред кораба, но все пак отчита
