невероятната му мощност и нещо което вече знаем… липсата му на враждебност. Значи тези промени наистина не са оттам. Става нещо съвсем друго…, това нещо идва отдолу, от долното ниво, но и от някъде другаде. Трябва да бързаме, отсече бързо жицата. Вселената загива и то не поради срещата, въпреки че разрушението се подпомага неволно от нея. От нас зависи дали ще продължи да я има или не…
В този момент и Нуту се опита да уточни нещата… Не беше разбрал достатъчно. Само се досещаше, сравняваше видяното с предсказанието на кристала. — Но това вероятно са Черните сили, които видяхме в кристала, тези които обвиваха непрестанно краищата на Спиралата и в един миг, заплашиха и Лъчезарни, и Анита Бел и света — намеси се той. Вече почти беше наясно. Проблемите започваха. Атаката на Мрака беше тръгнала и те използваха захващането на Лъчезарни от енергийното поле на Съвършените, за да се улеснят. Затова трябваше да бързат толкова, помисли си той, затова беше толкова жизнено важно да дойдат навреме. И май бяха пристигнали в последния момент, малко преди Лъчезарни да бъде всмукан в енергийната маса пред себе си и да допредизвика катастрофата на Вселената без сам да иска или да знае затова. С всяко свое действие лайнерът щеше неволно да подпомага силите на Хоаса. Трябваше да спрат това, трябваше да използват целия потенциал на времето и сътворението. Точно такива бяха мислите и на другите двама в падината на Проникновението. — Трябват ни обаче още около петнадесет минути преди да започнем, прекъсна го Лития в същия момент сякаш прочела мислите му. — Ще са ни нужни, за да освободим силите на Слънцето, заложени тук още при създаването на модела, защото само те, а не обикновените средства могат да ни помогнат. Убедена съм, както и вие, че опасността наистина няма да дойде само от долното ниво, а както беше предсказано това ще е едно изцяло програмирано нашествие на Огледалната страна, чийто легиони и в момента нахлуват в нашата Вселена. — Кодовете се намират съвсем наблизо, съобщи бързо тя и почти тичешком следвана от Нуту и Меслин ги поведе по един малък страничен път, виещ се покрай светещата маса на миниатюрната Вселена. Веднага ги последва и един от хуманоидите. Бяха страшно обезпокоени, Стихията нахлуваше, а Лъчезарни вече беше в падината и съдействаше енергично по пътя и напред. Бедствието щеше да е невероятно. Дано да успееха да се намесят.
— Ти ще ги отнесеш над Падината, там където ще виждаш Лъчезарни и е се опиташ да промениш съоотношението на силите — говореше Меслин през цялото време на едва настигащия ги Нуту, пестяваше време от обясненията след това.
Но какво представляват тези сили, питаше задъхан Нуту, отов вече на всичко.
Нищо особенно, показа с ръцете си Меслин. — Това са съвсем малки капсули от концентрирана слънчева светлина — знаеш че всичко тук около нас е различна степен на концентрация на светлината на звездите. Специално тази е взета от Слънцето и е заложена тук още при раждането а Земята. Скрита е там и на нейното макар и незабележимо лъчение, се дължи живота, започнал преди време именно тук. Никоя друга мъртва планета няма в ядрото си светлина от звезда и затова и никъде във Вселената другаде няма живот. Земята е единствена. Ние сме единствени.
— Деца на Слънцето върху малката планета-Слънце. Тук е прехвърлен и несъвършения живот от долното ниво и продължен в нашата Вселена.
— До колкото разбирам освободена тази древна светлина може да доведе до регулиране на енергийния баланс на Вселената и да отхвърли по-тежкия материал, нахлуващ от по долните нива или от обратната страна на Втората Спирала.
— Точно така, Слънцето само по себе си носи част от лъченията на горното ниво и като свързващото звено може да противостои и на долните светове или дори и на Стихията, защото ще си имаме доста работа точно с нея, измърмори ядосано Меслин. — Но ето че пристигнахме. Виж и Лъчезарни вече е напълно вътре, дълбоко в падината, показа му Меслинкораба върху току-що получаната от Рема холограма. Същевременно тревожно погледна часовника си. После се стресна и пак погледна холограмата. Побутна Лития и и показа нещо до Лъчезарни и Нуту видя как и тя пребледня след секунда.
— Но защо допреди малко мислихе, че този Манас е ликвидиран, извика тя и продължи да преглежда старите холограми. — Той не беше такъв. Всичко подтвърждваше, дори Благодетелните, че именно Галакси Енерджи са го елиминиралише, попиташе изненадана тя.
— Да, но на него продължава да пребивава Манаса както виждате, отговори убедено Нуту, само с един поглед той беше усетил засилващата се сродна, но все пак съвсем противоположна енергия. Прихвана и нещо друго — Именно той е осъществява контакта с другите, каза той на Лития и Меслин, — прокарва им тунел. Дори и в момента. Те са го прикривали, може би онзи много по-могъщ Манас. Затова сме мислил, че наистина е елиминиран и не сме го усетили. Ето къде е била загадката и онези странни сили. Лъчезарни съвсем няма да е виновен, затова което ще се случи…въпреки че, ако продължава все така да навлиза в тунела ще спомоге за изчерпването на енергията на съществата там и ще улесни нахлуването на Мрака. Ето, нахлуването на Обсебващите и навлизането на кораба сякаш се движи в ритъм. — По-могъщ Манас, единият от тях е тук на Земята-Андрей и аз знам, че ще ми пречи, но това не той. Не, не знам за него, Лития не можеше да събере мислите си. — Мислех, че познавам всички тях, повтаряше тя. Но кой ли може да бъде този. А и нямам връзка със своите. Изглеждаше изплашена.
Сам човекът щеше да открехне вратите на Вселената. Битката щеше да е неизбежна и трябваше да бързат. Ситуацията се усложняваше неимоверно и врагът се оказа по-силен. Нямаше как да спрат кораба или времето.
Пред тях стоеше най-обикновена скала, върху която едва забележимо се открояваха пет малки и съвършенно кръгли отворчета. Лития внимателно ги почисти и Нуту и Меслин видяха изписаните върху тях символи на въртящия се обратно на часовниковата стрелка слънчев диск. Ръцете и бързо набраха добре познатото съчетание на код и една след друга капсулите излитяха и паднаха в ръцете им.
Роботът ги пое и внимателно ги подреди в специалната кошничка, която носеше със себе си за целта. Лития облекчено си отдъхна. Нищо не им попречи всичко вървеше гладко.
— Те излъчват с голяма сила — поясни тя. Фактът, че ги освободихме от скалата, ще повиши рязко радиацията на Земята и това няма да остане незабелязано за Военните. Затова можем да очакваме и нови изненади, отвсякъде… — Но това е най-дребния проблем, ще му мислим после, махна с ръка тя и сещайки се за нещо друго бързо се насочи в обратната посока. Другите я последваха незабавно.
— Лития вероятно знае как се работи с тях, нали — нетърпеливо попита Нуту, който завършваше бързата колона след Меслин. Едва сега той си обясни и още една причина, поради която той трябваше да осъществи тази задача. Още от малък беше необичайно устойчив на всякакъв вид излъчвания. Неговото тяло не реагираше или минимално се изменяше под въздествието на много силни радиационни облъчвания. Никакви промени не настъпваха в сякаш по-плътното му тяло. И тъй като роботите не можеха да навлизат в модела на Всемира и това можеше да направи само живо същество, то това беше именно той, принадлежащ и на този и на другия свят, необичайно издържлив физически и същевременно човешки Манас.
— Да знае, успокои го Меслин, а доколкото съм чувал има и специално съоръжение, което само освобождава енергията заложена в капсулите. То май също беше при капсулите и Меслин посочи мястото, откъдето бяха дошли. Вероятно е в робота. Ще ти го дадат и ще си послужиш с него, каза той. — Роботите не могат, вероятно знаеш това.
— Да знам, но искам да попитам и още нещо, настоя Нуту, все пак имам право, защото аз ще изстрелям тези капсули след малко в тунела между измеренията. Меслин само кимна с глава. Естествено, че беше съгласен, колкото по мотивиран беше Нуту, толкова по-добре щеше да изпълни задачата. — Това съоръжение учителю, е било заложено тук преди много милиарди години за ситуация като тази, това ми е ясно, но то ли е единствения източник на енергия, който може да ни помогне. Това ли е единствения шанс на човека.
— Да, въпреки че е имало е още един запас, но той е бил използван много отдавна, още в древни времена, за да предотврати пак гибелта на човека, а оттам и свръзката в еволюцията на живота, отговори му незабавно Меслин. Искаше наистина да подчертае, че това беше единственото спасение. — Такива резервни запаси има и в другите нива и навсякъде те са различни, но всички има едно основно предназначение, да отнемат грешките. Хората разбира се, не знаят за това. Не са имали възможност да разберат.
— Но сега ще го направят.
— Да, радияцията ще ни издаде. Още повече, че не можем, а и нямаме време да приглушаваме поне частично лъченията, пък и когато капсулите се отворят ще стане още по-страшно. Тогава Земята ще се окаже един замрял свят. Нито един космически кораб няма да може да излети или пък да кацне, никой няма
