човека. — Получените проби от „падината на Лъчезарни“ дават основание с пълна сигурност да се докаже чуждият, нечовешки и некосмически произход на тази енергия, — убеждаваше той гръмко и настойчиво останалите. — Както и предполагахме, черните образувания служат като връзка между различни нива на Всемира. Появата в едно от тях на светлия тунел, в който навлезе Лъчезарни е проява именно на тази връзка. По аналогия Земята е също едно такова поле за свързване между различните Вселени, поради което именно тук е възникнал животът преди милиони години… — Простете, сър — намеси се в този момент един от Военните, — но именно поради това ние трябва да открием, разучим и използваме силата на лъчението, оказало се единствено способно да защити Вселената от нахлуването на чуждата за нея външна материя. Тъкмо затова то се появява в едно от местата на пробив в световете. — Което пък говори, че някой наистина иска да ни помогне, да ни насочи към спасението. То ще се осъществи чрез предлаганото от нас мултиплициране на Земята и разполагането на множеството и модели по застрашените точки в Галактиките.
— Това обаче няма да ни разкрие същността му и ние ще действаме сляпо, — не се съгласяваше Военният.
— Не е така, майоре. Лъчението е проникнало в Земята като цяло и затова досега никой не открил някакво конкретно място на излъчването му. Това противоречи на идеята, че цялата планета е връзка с другите Вселени.
— Но ако погледнете тази холограма, — настояваше гневно военният, — която донесоха току-що, ще видим, че е възможно1 да има точно определен източник. Ето, както изтъкнахте преди малко не всичко в пластовете на Земята е проучено. Това тук е доклад от преди няколко века, — посочи военният холограмата, — в който се споменава за някакви странни неизследвани празни пространства под Египет и храмовете на Слънцето в Тива. Господа, както сами виждате, аз не зная размерите на тези постройки, но пространствата под тях, за които твърдите, че не знаете нищо са просто огромни, чудовищно огромни. Та в тях може да се събере един малък космически обект, — възкликна той, вглеждайки се все по-напрегнато в чертежите. В тях се взираха вече всички останали членове на съвета, включително и академиците. Въпреки това не се съгласиха с предположенията на майора.
— Вие сте на грешен път, офицере, — възрази един от тях, — защото това, с което разполагате не означава нищо. Вие ще си загубите времето да го проучвате, докато Вселената загива. Ние, историци и физици, отдавна знаем за тези празнини и въпросните храмове са наш постоянен обект на проучване. Досега не сме открили никакви доказателства за излъчването на някакъв по-особен фон. Празнините напоследък се обясняват като вътрешни скални масиви, които образуват каньони и падини в дълбините на планетата, факт известен на много други места във Вселената. — А какво ще кажете за това, че тези факти никога не са били доказани, поради невъзможност в района да оцелее, който и да било робот или някаква друга електроника. Много от работниците след няколкодневна работа около Карнак неизбежно получават странни нервни смущения. — Военният беше категоричен в твърденията си. — Това също е вярно, — съгласи се историкът, — но и винаги е било отдавано на горещия климат и на спецификата на работата с оглед оцеляването на постройките. Карнак е най-страта музейна ценост във Вселената, — подчерта въодушевено той. — Затова никой не би допуснал разрушаването дори на един детайл от него чрез създаване на изкуствени условия за работа. Знаете, че там дори пътищата са естествени. — Значи вие смятате, че обектът е чисто исторически, а не в обсега на космическите изследвания, — Военният беше още по-ядосан, на път да излезе от кожата си. Гласът му стана по-остър и загуби част от тренирания си равномерен тон. — В цялата област не може да се построи нито едно съвременно съоръжение, всичко рухва след известно време, хората получават нервни смущения, роботите се развалят, а вие смятате всичко това за нормално, — гневеше се той. — Аз съм далеч от проблема, но току-що се запознах с данните и съм шокиран, че нито военната, нито физическата общност досега не са били сериозно информирани за този феномен на планетата, където както казахте неслучайно се появил човекът. — Никакви излъчвания не са констатирани повтарям ви, — настояваше председателят. Около Карнак просто няма такова нещо… Физ…
В залата назряваше конфликт. Двете страни вече се гледаха враждебно. Никой не обичаше друг да се намесва в специфичните им области, но никой от двамата нямаше намерение да се предава. Другите не знаеха какво отношение да вземат, защото повечето от членовете за първи път виждаха тази документация. Трябваше им поне малко време, за да я проучат. В това време спорът не стихваше.
— Но вие, професоре, забравяте, че може би имате работа с лъчения от съвсем непознат произход, — нападаше Военният без никакво намерение да отстъпва. Опитваше да убеди останалата част от аудиторията.
— Възможно е източникът да бъде добре прикрит и така да въздейства само по индиректен, неспецифичен начин, — казваше той.
Физиците също бяха непреклонни:
— Но това е абсурдно. Източник е цялата Земя, а не някакви си стари египетски храмове. Толкова години нищо не е било открито, а сега изведнъж ви хрумва, че центърът е под храма на Слънцето, недокосван цели 27 000 години. — Всъщност, ако толкова искате, можете да отидете и да пробвате на място своите умения. Най-добре ще бъде да си вземете успокоителни, кирка и лопата, защото нито един робот досега не е издържал там. Не забравяйте и археолозите. Те ще ви разкъсат, ако разберат какво възнамерявате да направите. За тях и маговете Карнак е свещен. — Академикът беше кипнал.
— Но тук става въпрос за съдбата на Вселената, професоре.
— Именно. Затова нямате право да си губите времето, да съсипвате техниката, търсейки нещо несъществуващо. Трябва да съсредоточите усилията си към нашия проект за мултиплициране на Земята и препращането на моделите и с индентичното лъчение в различните Галактики, защото само това ще спре нахлуването на чуждата материя.
— Нищо подобно, — продължаваше Военният. — Това е много по-бавно и трудемко, а ефектът несигурен. Планетите — модели на Земята може да не притежават това лъчение, особенно ако източникът му е някъде в точно определено място. Много по-добре ще бъде да го открием, да се опитаме да го синтезираме или да използваме силата му по някъв друг разумен начин.
— Земята трябва да се мултипл… — почти викаше академикът, опитвайки се да изгони военните, когато звънчето на протоколчика прозвуча, но не за да въдвори ред, а за да им обърне внимание към едно ново съобщение, което се мъдреше вече върху видеозора в център на залата. Всички очакваха то да бъде свързано с новите катаклизми, но това което видяха и чуха надмина всичките им очаквания. — Господа, господа, моля Ви за внимание, — обърна се в същия миг водещият диспутите, защото виждаше, че след миг хаосът в залата ще бъде пълен. — Мисля, че това съобщение ще разреши дилемата ви. Затова искам да го изясня по-бързо и по-синтезирано. Току-що получихме тази новина, която изглежда подтвърждава теорията на майора. В последния час въпросното излъчване на Земята рязко се е повишило и то в рамките на няколко десетки пъти. Това е дало и възможност на апаратура намираща се недалеч от Тива да отчете мястото на лъчението. Господа, — гласът на Водещия стана почти тържествен — То наистина е дълбоко в недрата на Земята, точно под храмовете на Карнак и се увеличава с всяка измината минута. В момента, можете да проследите сами движещата се диаграма. Мисля, че е време да действаме.
Беше добре, че той съобщи написаното, защото само след минута нито един Военните не бе останал в залата. Всички останали също се разпръсваха съвсем шокирани; учените, членовете на правителството и на съвета. Едно беше вече ясно; Карнак, толкова стар и същевремнно безкрйно познат, беше съоръжение от друг, непознат на човека вид, което може би щеше да спаси Вселената.
Някой от военните в ече се беше свързал и с Историческия институт. Трябваха им спешно историци и специалисти от Земята по древна история и митология на човечеството. Нещата придобиваха странен оттенък. Страшната космическа катастрофа и сблъсъкът с другите нива на еволюцията вероятно винаги са криели своята тайна още в недрата на началните човешки цивилизации.
38 глава
Асансьорът се спускаше вече повече от половин час право надолу към недрата на Земята и Нуту беше изчислил, че със скростта, с която се движат са навлезли на около десет километра под повърхността и. Противно на очакванията му обаче не беше нито горещо, нито обстановката се отличаваше по нещо от тази
