друг подобен мост — между мисловното поле на чудовищния Манас и Господарите на Мрака. Всеки момент те, заедно с по-долните отприщени нива, щяха да нахлуят в човешката Вселена и планомерно да я завладеят сред хаоса идващ отдолу. А Вибриращ Възход заангажиран със спасяването на Лъчезарни, нямаше да може да ги възпре. Неговият свят също нямаше да му помогне. Сега, когато корабът вече беше вътре, той окончателно се убеди, че не се беше излъгал. Между Манасът и Огледалната, Тъмна страна се беше образувала връзка. Всеки момент същества от Втората Спирала щяха да се появят на границата между световете към Първата. Ситуацията беше повече от отчайваща. Вибриращ Възход не знаеше какво да предприеме, надеждите му почти изцяло се свързаха с Великите нива, защото ставаше въпрос за Живота, създаден от тях с Любов. Беше се заблудил. Беше подценил Манаса-дете. Сега разбра, че Великият Тъмен Унищожител просто се прикриваше и само чакаше, докато се появи отново в момента на кулминацията, за да довърши започнатото.
Стихията постепенно щеше да завладее Спиралата, рушейки по пътя си хармонията на Завъртванията, а Вибриращ Възход трябваше да стои бездеен, ужасен пред това бъдеще. Накрая щеше да загине безславно. Свръзката със Съвършените беше изключена, въпреки че енергията оттам продължаваше да пристига и да се излива в пространството, намалявайки съпротивителните им сили. Това беше основата за пътя на Мрачните. Събратята му явно още не усещаха Господарите на Мрака, защото не ги очакваха толкова рано. От друга страна Лъчезарни беше съвсем близо, а в един момент заедно с него се оказа и чудовищният Манас — дете, проникнал в тунела заедно с Албатрос. Човешкият лайнер на Галакси Енерджи се беше промъкнал тук неканен заедно с още един военен кораб. Сега те също като Лъчезарни се носеха плавно между измеренията.
В същото време ситуацията повсеместно се усложняваше и във Вселената. На Алтея хаосът беше пълен. Обединеният свят никога не се беше изправял пред подобен проблем. Нищо такова не се беше случвало откакто съществуваше човечеството.
Състезанието за Формулата отдавна беше придобило второстепенно значение. Всички медийни системи предаваха само събитията около Лъчезарни и Албатрос. Беше обявена Тревога номер едно в Галактиките, системите и световете. Всички възможни средства за охрана бяха задействани максимално. Флота от милиони кораби сновеше непрекъснато към различни точки на света, където започнаха да се наблюдават сривове на енергийния баланс на Вселената. От различни места едно след друго се появяваха съобщения за поява на огромни маси от изключително тежък материален произход в близост до черните падини. Те буквално засмукваха околното космическо пространство и създаваха опасност да погълнат цели населени светове. Скоро забелязаха, че както беше предвидил Фрост, все по-дълбокото навлизане на трите кораба в потока от светлина водеше до все повече съобщения за енергетични катаклизми в различни райони на Галактическата общност. Затова скоро всички се убедиха, че именно поведението на лайнерите предизвиква тези сътресения. Само часове преди това операторите в командния център на Алтея бяха видели как огромните им туловища изненадващо, почти едновременно поеха курс към навлизане в падината; как бавно след това потънаха в блестящата сфера пред себе си. Оказа се, че наистина не трябваше да позволяват на кръстосвача да следва Лъчезарни и Албатрос. Явно масата им, изнесена извън Вселената беше довела до енергийния срив, предизвиквайки дисбаланс отвътре и извън нея. Едновременно с това започнаха съобщенията за бедствието. Хората разбраха, че именно лайнерите бяха причината за катострофата. Но връзка с тях вече беше невъзможна, а разкаянието излишно. Учудващ и противоречащ на срива се оказа фактът, че именно на това място, при падината, където беше светлият тунел, пробив в енергиите не се наблюдаваше. Данните от Сивия Орел и другите кръстосвачи показваха странно спокойствие там и засилване на прилива на положителна, фина енергия. В района, причинил станалите нещастия, цареше мир и спокойствие; никакви тежки и непознати обекти не се появяваха, нямаше енергийни сривове и опустошителни разрушения. Според много експерти беше станало това, което отдавна се очакваше в човешкия свят. По някакъв начин в следствие на съприкосновението на лайнерите с една от падините се бяха отворили границите на Вселената и сега материя от чужд, груб за човека произход нахлуваше от всички възможни места. Това, всъщност, беше най-страшното и непредвидимо бедствие, което кой знае защо военните решиха, че могат да избегнат. Затова корабите на флота действаха по план номер едно, който предвиждаше реакция на подобна, макар и не същата ситуация. Проблемът беше, че те нищо не знаеха за падините. Тези образования не бяха предварително заложени в страгическите планове. Затова засега се осъществяваха преди всичко схемите за евакуцията на най-застрашените планети към все още спокойните области.
Най-незасегнат беше старият Млечен път. Колкото и странно да беше в тази първа обитаема галактика нямаше никакви нарушения. Нямаше нито една черна дупка, нито една бедстваща планета, никакъв пробив на енергия от чужд произход, нищо тревожно и необичайно. Сега нейните населените светове се готвеха да приемат бежанци от всички краища на Велената. От друга страна там явно имаше нещо, което предпазваше тази Галактика от бедствието. Погледнато най-общо, Млечният път съвсем не се намираше в центъра на кълбовидната Вселена. Напротив той заемаше една от периферните и области и беше слабо наситен със звездни системи и енергийни запаси. Въпреки това обаче тук по някакво странно стечение на обстоятелствата сривове нямаше. Особено стабилно беше положението около старата Слънчева система — люлката на живота. Затова натам отлетяха и много от членовете на управлението на ОВОС, както и няколко от най-мощните военни лайнери във Вселената. Защитеността на този регион го правеше интересен и трябваше да бъде открита причината за това.
Майката Земя се готовеше да посрещне елита на Човечеството. Планетата — музей отново привличаше към себе си погледите на хората. И наистина имаше защо. От дълго време се знаеше, че около Земята съществува особенно излъчване, неповторимо и неоткриваемо никъде другаде във Вселената. То беше с неясен, фин и специфичен произход, източникът, на който така и не можа да бъде открит. Едва сега, при появата на светлото петно от енергия край Лъчезарни откъм падината, беше открита странна аналогия между анализа на енергетичния баланс на ярката светлина там и необичайното земно лъчение. Този факт, заедно със спокойствието, което властваше около двете места на излъчване наложи бързото преместване в пространството на толкова много техника и хора, посредством опасни, недостатъчно проверени технологии за трансформация като телепортирането. Струпване на военни кораби се наблюдаваше и край подината на Лъчезарни. И двете места бяха обекти на сериозно проучване.
За съжаление нямаше конкрено място върху земната повърхност, което да можеше да се посочи като източник на лъчението. По-скоро то се явяваше голяма допълнителна земна сфера, обвиваща пространство далеч зад пределите, достигани от другите обикновени енергетични показатели на планетата. Явно беше, че това вещество се излъчва от цялата и същност и тъй като досега особено практическо приложение за него не беше намерено, интересът не беше голям. Сега обаче загадката трябваше да бъде разрешена и то бързо. Затова групата учени от земния физически институт с огромно нетърпение гледаше как се приземява поредният кораб от Алтея. На борда му бяха по-голямата част от членовете на Правителството на Четирите свята и Главнокомандващият Обединените сили плюс двамата председатели на Академичния съвет за космически изследвания, както и повечето капацитети в областта на фундаменталните наука. Събитието беше от изключителна важност. Целият научен екип на земния институт по Физика начело с проф. Ян Свободни очакваше трескаво посещението. Бяха събрали и обработили за съвсем кратко време документацията по проблема. Очакваше се само общият Научния съвет. Копия от всички документи бяха препратени още по време на полета на борда на пристигащия „СТАР“.
Малко по-късно заседанието започна да тече с пълна пара. Присъстваха хора от Правителството, от ОВОС, висши Военни и целият научен елит. Спорът се водеше главно около възможната връзка между двете толкова необикновени космически лъчения и произхода им. Около това се оформиха и няколкото различни мнения. Учените смятаха, че лъчението е присъщо на цялата планета, докато Военните, поддържаха тезата, че то произлиза от точно определено място под Земята, доказвайки това си твръдение с една отдавнашна своя теория, с която пък професорите не бяха съгласни.
Спорът ставаше все по-разгорещен; никой не искаше да отстъпи. Председателят на Академията за Космоса като физик и застъпник на първата група упорито настояваше на своето, твърдейки през цялото време, че лъчението е един глобален, присъщ само на Земята фон, свързан с надвселенския произход на
