мотивите за една такава постъпка. Защо бяха нужни тези дълги и изнурителни преговори. Искаше да разбере повече неща за Светлина. Затова все повече се приближаваше до кораба на „Галакси Енерджи“, съгласявайки се дори да им даде част от горивото си. Беше решен да разкрие тази загадка, да излезе от омагьосания кръг, в който се въртеше от много време насам. Затова след първоначалните любезности реши да премине направо към същността на темата.
— Не ми е ясно капитане, — атакува той директно Саймък, — защо не поискате помощ от Обединението или поне от вашата компания. Тя може незабавно да ви осигури нужното гориво, дори да ви изтегли, особено сега, когато притеглянето намаля.
Албатросецът обаче явно не искаше да даде конкретен отговор.
— Нямаме толкова време, командир Фрост, двигателите ни гаснат, вие сте най-близо. Военните и другите кораби нямат нашия вид плазма. Единствено вие летите със същото гориво и можете да ни помогнете. Всъщност затова няма смисъл от връзка с Орела. — Напротив има смисъл. Вие много добре знаете това капитане, — възрази Фрост, решил да каже докрай всичко, което знаеше за кораба. — Вие, капитан Саймък, — Майкъл наблегна застрашително върху думите си, — не искате да говорите с военните поради една единствена причина. Тя е, че сте качили на борда си един Манас, един Унищожителен Манас, капитане, който е заплаха за всички нас. Освен това знаете и, че поради същата тази причина кръстосвачите все още стоят далеч и се съобразяват с намеренията ви, нещо което правя, разбира се и аз. Саймък се разсмя. Явно беше очаквал тези думи и те съвсем не го притесниха. Сякаш забрави за проблемите с горивото. — Действително Манфред е на нашия кораб, — потвърди той. — Но няма враждебни намерения, защото не е унищожителен, а по-скоро неутрален мислител, под пълния контрол на Галакси Енерджи. Всъщност Манфред може много да помогне в тази благородна изследователска мисия. Затова е тук. Той е напълно безопасен.
Фрост беше изумен от признанието, а още повече от наглостта на капитана. — Искате да кажете, че всичко при вас е наред и единственото от което се нуждаете в момента, е моята помощ с оглед човеколюбивите ви намерения, подхвърли иронично Майкъл. Искаше да знае докъде ще стигне Саймък.
Капитанът на Албатрос въобще не се замисли и продължи в същия дух:
— Точно така, капитан Фрост. Ние наистина се нуждаем от помощта ви. Вероятно тъкмо излъчванията от мисловното поле на Манаса влияят отрицателно върху работата на двигателите и те харчат безобразно много от това все още експериментално гориво. — Но при мен няма отклонения, — забеляза Фрост. — Нямате и Манас, нали, — Саймък го погледна така, сякаш нямаше нищо против един разговор за Манфред. Майкъл със задоволство, но и с неразбиране прие предизвикателството. Искаше да знае колкото се може повече за мисията на Албатрос. Не проумяваше защо Саймък така изненадващо реши да го информира за всички подробности. Майкъл се намираше твърде близо до Албатрос. — Предполагам, че знаете за последствията от закрилата, която оказвате на това същество, — попита веднага Фрост. — Военните не мислят, че той е безопасен. Не са сигурни и дали е мъж. — Напротив безопасен е, — повтори верисията си Саймък. — Човечеството ще ни бъде благодарно, ако разберем тайните на падината и се предпазим или възползваме от нея. Може би тъкмо затова трябва да си сътрудничим, — поде дипломатично той. Имаше вид на човек, доволен от развоя на събитията. Не обърна внимание на учудването на Майкъл, че Манфред е мъж. Замълча си. — И какво казва в тази връзка вашият Манас, — попита бързо Фрост като избягна отговора. Не очакваше откровеността, която последва от другата страна. — Манфред твърди, че в падината има сили твърде враждебни на човека. Точно вие знаете това много по-добре от всеки друг във Вселената и затова трябва да му сътрудничите при обезвреждането им. — Нима. И как е разбрал това. — Майкъл беше силно заинтиригуван. Чувстваше, че е на път да отгатне целите на Албатрос. — По мислите ви и по това, че вие приемате съобщения от тях.
И вие искате да знаете какви са тези съобщения, — така ли, Майкъл вече знаеше за пазарълъка, който щеше да последва. — Нещо такова, капитане, — съгласи се Саймък.
Наистина беше повече от откровен и имаше защо. Трябваха му сведенията за съществото в падината. Друго всъщност не го интересуваше. Беше готов да злепоставя Майкъл пред силите за Сигурност, дори да го унищожи. Нямаха нужда от никакво гориво. — И какво друго ви каза Манаса, — попита вече поуспокоен Майкъл, отгатнал целта на Албатрос. — Че те ще се опитат да нахлуят в нашите светове и вие, без да искате, ще им помогнете. — Как. Аз дори не знам за тях. — Не е така капитане. Не е необходимо да ме лъжите, защото знаете много, много повече отколкото предполагате. Докато не го споделите с мен и Манфред, няма да можете да се измъкнете от обхвата на кораба ми. Ще ни кажете абсолютно всичко, докато мозъкът ви не остане празен и сам… — Което пък значи, че… — Че ще умрете, — заяви безкомпромисно Саймък. — Ако се опитате да върнете Лъчезарни назад или ако ни нападнете, просто ще умрете. От това разстояние Манфред вече изцяло контролира физиологичните ви функции и докато не установи, че сте споделили с него цялата истина, няма да ви пусне. — Нека прочете посланията сам. — Майкъл погледна остро Саймък. Все още нещо му се губеше. — Защо беше нужно да идват толкова близо, за да ги прихване Манасът. Каква беше тази игра… — За съжаление няма да може да ги разгадае, но затова пък е в състояние веднага да ви ликвидира. По-добре вие да ни кажете какво знаете капитан Фрост, — отговори твърдо Саймък. — Какво точно приемате от падината. Сайъмък нямаше намерение да му казва повече. Майкъл обаче разбра. Манфред беше малък. Беше сигурен, че е дете, за чието цялостно отглеждане не беше стигнало времето. Затова силите му бяха недостатъчни да разбере посланията. Пак по тази причина нито Майкъл, нито военните можаха да се досетят за истинските цели на Албатрос и необходимостта Лъчезарни да се приближи толкова близко до него. Военните мислеха, че Манасът е Анита Бел. Един възрастен Манас не би имал проблем с прихващането им от по-голямо разстояние, той без проблем щеше да разчете съобщенията. Никой обаче не се сети, че събитията бяха изпреварили компанията и тя не бе имала време да завърши чудовищното си дело. Беше принудена да използва това, с което разполага — едно малко дете — Манас.
В същия момент Фрост се досети за още една причина компанията да постъпи така:
Те наистина смятат, мислеше си той, че могат да го държат в ръцете си, защото е още малък. Така ще бъдат в състояние да го ликвидират след като го използват и то без да рискуват нищо. Той няма да се защити, приемайки ги за родители. Всичко се нареждаше по местата си — странното поведение на капитана, тайната за целта на кораба, истината за Манаса. В същото време се оказа, че ако не се намери някакъв изход, той и Анита ще трябва да им кажат всичко за сънищата. Майкъл вече се беше опитал да се свърже с Алтея, но не беше успял. В един момент корабът беше блокиран, хуманоидите излезли от строя, а компютърът — съвсем безпомощен. Започна да мисли усърдно. Нещо трябваше да му дойде на ум, защото иначе мисията пропадаше, а с нея вероятно и Вселената. Знаеше добре, че Манфред е видял онова, което се намираше в падината, но явно не беше могъл да го проумее. Усетил, че Майкъл знае повече, той беше принудил капитан Саймък да се разкрие и да оглуши пространството с неистовите си сигнали за помощ.
Нещата се подредиха изцяло в съзнанието на Майкъл. Той си даде сметка, че сигналът за помощ беше даден точно след като Анита го запозна с разшифровката на Робърт за сънищата и с последните новини от падината, които явно Манасът е уловил, но не и разгадал. Това показваше, ч е той не е запознат със същността на нещата, но предчувстваше важността им и се стремеше на всяка цена да ги получи. В това отношение Анита се оказа напълно права. Бяха стигнали до същността на загадката.
Версията на Рема за посланията се базираше на твърдението, че картините в различните съновидения показват една и съща повтаряща се последователност от символи. Тези символи съдържаха разбирането на Древните за Начало, Разширяване, Край, Преобръщане и Ново Начало. Робърт се беше научил да мисли като жрец, от епохата преди Христа и разтълкува сънищата така, както биха ги изтълкували преди цели 25 000 години. Затова Изложението му беше кратко, съобразено с лаконичността на на онова време. Започна с първия от сънищата, наречен условно — „Александър“. Него Майкъл щеше да помни цял живот, защото се оказа, че циклично Фрост и Александър Велики живеят в едни и същи времена. — За жреческото съсловие, — разясни Робърт, — властването на Александър Велики слага последна точка в един първи дълъг и труден за човечеството период на развитие, продължил 25 660 години. В този смисъл до началото на следващия също толкова продължителен период е оставало само едно завъртване от 360 години, т.е. един кръг. Така цикълът е щял да се затвори на необходимите 25 960 години или едно завъртване на древния Зодиак и Полярната звезда. Следователно Александър е сложил края на един цикъл от историята и е открил път към новите хоризонти, към Преобръщането и Началото. Неговата ладия /неговият живот/, подобно на бога Слънце, показва движението именно към залеза, т.е. към приключването на неговия свят. Което пък
