развитие имаше и то какво. В един момент периодите на бездейно чакане и недоумение се бяха заменили с цикъл на трескава активност, множество опасности и изненадващи обрати. Сега всичко зависеше от него и от Лъчезарни, които устремно с носеше към Вибриращ Взъход. Корабът трябваше и да бъде спасен, за да спаси и той на свой ред Вселената. Започна да усеща началото на мощно преливане на огромни маси енергия от неговия свят на Съвършени и стабилизирането на тунела към все по-устойчиви и непроменими нива натам, където се очакваше появата на кораба. Но дали щеше да се появи точно в този отсек на пространството. В този момент Вибриращ Възход отново с ужас си помисли за последната информация — за обратната страна на Спиралата, за новия враждебен лайнер в Космоса и за честата нелогичност в действията на хората. Главата му се изпълни с разнопосочни чувства, като едно от тях започна да му се струва най-важно. Трябваше да се свърже незабавно с Анита Бел. Трябваше да повтори посланието си и да потърси помощта и, както искаше сестра му. Символите към нея и Майкъл щяха да бъдат още по- настоятелни. Тревога обхвана съществото му. Дали жената щеше да го разбере и дали въобще отново щеше да възприеме информацията му. Дано поне не объркат мястото на проникване в тунела и да видят светлината. Разчиташе и на другата жена. Беше благонадежна, намираше се още на Албатрос и беше издържала на натиска на Великия Унищожител. Въпреки че тогава… Вибриращ Възход почувства нещо много странно, което още не можеше да анализира и за което събратятата му също не знаеха. Тогава, когато помогна на обърканата мис Бел да преодолее гледката и излъчването на Тъмните в Черни криле, той самият не допускаше, че притежава такава сила на въздействие. Беше изумен от факта, че устоя така съвършено на ужасните им сили. Затова допусна, намеса на Великите, въпреки че не получи потвърждение от Съвършените. Излъчваща Светлина дори твърдеше, че не трябва да разчита на тях и тях ги няма тук. Иначе би ги усетил. Беше объркващо… Нима наистина можеше да бъде толкова силен. Все пак трябваше да се заеме с работа. Беше необходимо да предаде съобщението до Анита Бел и да подготви защитните механизми пред Лъчезарни. Срещата предстоеше. Притеснение и уплаха изпълваха съществото му, защото му предстоеше битка, в която той не познаваше добре нито съюзниците, нито враговете си. Радваше само, че енергията се увеличава и скоро цялото пространство около падината щеше да се освети от заревото на хиляди пулсиращи звезди от неговия свят. Видя започващата среща между Албатрос и Лъчезарни. Трябваше да се намеси…
32 глава
Сигналът за извънредно съобщение стресна петимата мъже в кабинета на Хойлекер и те насочиха цялото си внимание към големия екран на видеозора в центъра на помещението. Викаха ги в Командната зала, защото имаше връзка с Лъчезарни. Обаждаше се Майкъл Фрост. Новините бяха спешни, поради което само след минута операторите, самия Бенджамин и двамата военни вече стояха пред пулта за управление на полетите. В движение научиха някои от подробностите и се разпоредиха за опразване на командната зала и районите около нея от излишни хора, персонал и най-вече от журналистите. Корабът на Фрост се намираше непосредствено пред предполагаемото място, откъдето беше възможно привличането му от падината. Лайнерът не напредваше, а стоеше неподвижно в пространството, сякаш премисляйки последната си крачка. Но не затова командирът търсеше Алтея. Имаше нещо друго, което беше много по-различно и развълнува всички в залата. До Лъчезарни и до близките кръстосвачи бяха достигнали сигнали за помощ от обект, за който до този момент нямаше информция, че въобще се намира в региона. Корабът се казваше „Албатрос“. Беше от класа на супер лайнерите, ала все пак малко по-малък на вид и не толкова добре оборудван, колкото корабите на Формулата. Беше навлязъл в критичната зона и сега се бореше със сетни сили срещу гравитационното засмукване на черното пространство зад него. Двигателите му бяха с плазменото гориво на Лъчезарни и затова удържаха толкова дълго време, но това положение едва ли щеше да продължи. Военният кръстосвач, който се намираше наблизо и спасяваше екипажа на Фрост, не посмяваше да се приближи и стоеше на прилично разстояние от борещия се кораб. А той излъчваше непрестанно SOS сигнали, които достигаха и до Лъчезарни.
Бенджамин вече се беше настанил на контролния пулт, когато започна осъществяването на връзката. Огромният видеозор в центъра на залата показа лицето на Фрост и само след миг и пилотът видя хората в залата на Алтея. Изглеждаше спокоен и уверен, около него не се виждаше никакъв друг човек. Само един от хуманоидните роботи стоеше в непосредствена близост и изпълняваше рутинни действия по управлението на лайнера. Всичко изглеждаше в пълен ред.
— Здравейте Г-н Холекер, — поздрави веднага Фрост още щом получи видео-връзката. — Знам какво мислите за мен, но за съжаление нещата не зависеха от нашите желания. Всъщност предполагам, че вече са ви уведомили за някои подробности1 по случилото се. — Да, потвърди веднага Хойлекер. — Господата — и той посочи военните до себе си, — ме помолиха за съдействие и аз ще им го окажа, разбира се. — И то ще е наистина необходимо сър, — отвърна му леко притеснен Фрост. — Ситуацията тук внезапно се усложни и както сте разбрали, в непосредствена близост до мен изведнъж се появи бедстващ кораб с неизвестна регистрация. Според данните от бродовия ми компютър той не се води на отчет в Галактиките. Не зная какво да предприема. Лайнерът е тук и екипажът му настоява за помощ именно от Лъчезарни. Объркан съм и не мога да направя каквото и да било без сигурни данни за произхода му. Затова се обаждам, тъй като може би вие знаете повече за Албарос. — Фрост погледна очаквателно към военните, сигурен, че те имат отношение към проблема. Разбира се реакцията не закъсня. Но тя не беше онова, което очакваше Майкъл — Така е както казвате, капитан Фрост, — съгласи се веднага единият от офицерите. — Но и според нас този кораб не би трябвало да се намира там. Присъствието му ни дава само сериозни опасения за големи бъдещи неприятности. — Какво имате предвид, майоре, — попита учуден Фрост, като видя как военният смръщи тревожно челото си. — Това, че Албатрос е конструиран преди около две години от частната компания „Галакси Енерджи“. Тя както знаете, е монополист в областта на овладяването и разпространението на космическите енергии и поради това за оборудването му не се знае почти нищо. Много от разработваните от компанията технологии никога не са излизали1 от нейните лаборатории и изпитателни полигони. Този кораб не е бил одобрен за пуск от Междугалактическата космическа асоциация и не би трябвало да е в полет. Предполага се обаче, че зад секретността и бързината по конструирането му има някаква сериозна причина. Вероятно Албатрос крие тайна, съдържаща се в горивото на двигателите му. — Искате да кажете, че той вероятно е проектиран за изследователска мисия в падината. — попита Фрост — Да, защото вероятно в търсене на нови и неразработени енергийни източници Галакси Енерджи се е насочила самостоятелно към тези богати на енергия нови обекти във Вселената. Това обяснява мълчанието на екипажа, който въпреки сигналите за бедствие не търси някаква връзка със силите за сигурност, нито пък дава обяснения относно направлението, целта и оборудването на кораба. Настойчиво иска връзка само с вас. — В такъв случай вероятно мисиите ни съвпадат, така ли да ви разбирам, сър — изясняваше си Фрост … Затова те съвсем целенасочено са изпаднали в бедствена ситуация. — Това е най-вероятното предположение, капитане. Но има и нещо, което се отнася до Анита Фалкон Бел. — В този миг всички в командната зала видяха неспокойствието, което премина за секунда през лицето на Фрост. После той бързо се овладя и заслуша внимателно.
— Както знаете, — продължи военният, — тя беше целта на претърсването на кораба ви малко преди излитането, но не беше открита. Същевремнно се установи, че наистина не би могла да бъде, защото е била отвлечена малко преди да тръгне за Космодрума от група лица, представящи се военни. След последните събития сме сигурни, че те са били от „Галакси Енерджи“, а този факт вече показва, възможна връзка между тази компания, проф. Бел, „Албатрос“ и падината, пред която всички вие се намирате.
Напрежението по лицето на Майкъл се задълбочаваше. Той явно не разбираше какво се беше случило. Изненадите се сипеха една след друга. — Командире, — намеси се и вторият от военните с друга информация, явно свързана с първата. — Вероятно сте установили, че излъчванията, които имаха за обект преди единствено Анита Фалкон Бел сега внезапно смениха направлението си и се концентрираха в полето около вашия кораб. Това ни беше навело на мисълта, че е възможно по някакъв начин въпреки нашите мерки за сигурност въпросното лице, проф. Бел да е успяло да се промъкне на Лъчезарни и отвличането да е било само една инцинировка. Дори мислехме да ви питаме за това. Имахме данни, че сте планували подобно прехвърляне. Сега обаче след съобщенията за близостта на Албатрос до мястото пред падината разбираме, че мис Бел наистина не е при вас, а на бедстващия кораб и излъчванията са насочени вероятно именно към него. Всичко това е било една добре разиграна заблуда. Обстановката, както разбирате, доста
