наистина ще уравновеси везната и ще възвърне нарушеното спокойствие в Спиралата. Страхувам се само, че не разполагаме с цялата информация, — въздъхна притеснено Меслин. — Знаем само част от нещата. Някои няма да можем да разберем и докрая на събитията.
— Трябва да се намесим, но как и кога, — Нуту едва сдържаше нарастващото си любопитство. Беше забравил дори притесненията си. — Лесно ще разберем кога, въпросът как и откъде — вметна Меслин. Явно вече мислеше за нещо друго. Магът стана и се насочи към изхода. Изкачи стълбите и се озова във всекидневната, като включи триизмерното кълбо на обемната телевизия. Нуту разбра, че искаше да разбере последните сведения за Формулата. Събитията там може би щяха да го наведат към правилното решение на проблема. Най-малкото щяха да покажат с колко време разполагат и в коя точка на Вселената да насочат действията си. Така скоро щяха да имат отговора на въпроса — кога. Лъчезарни вече беше пред падината.
31 глава
Вибриращ Възход ликуваше и щастието преливаше във всяка негова форма, а светлинните отблясъци се виждаха на голямо разстояние осветявайки значителна част от околното пространство. Сега той с нетърпение очакваше телепатичното включване. Възторжените му сигнали вече бяха достигнали до родината и всеки миг оттам щеше да усети оформянето на познатите образи. Най-накрая беше постигнал така жадувания резултат. Макар малък и непълен, той все пак представляваше нещо. Анита Бел показа, че част от информацията е разбрана и че вече между нея и тях е отворен пътят за комуникация. Нещо повече, фактът, който го изпълваше с най-голяма радост, беше бързото приближаване на човешкия кораб и вероятността от успеха на срещата. Затова сега Вибриращ Възход очакваше с нетърпение поредното включване. Имаше да съобщава добрите новини, но му беше необходимо съгласието на Съвършените за една последна енергийна подкрепа. С нея щеше да осъществи по-лесно контакта с Анита Бел, без това да причини гибелта и.
Връзката се стабилизира и Вибриращ Възход вече виждаше образа на един от членовете на съвета. Миг след това си разменяха обичайните поздрави и чувства. Вибрациите на двамата бяха ускорени и светли, породени от новия общ прилив на надежда. — Чувстваме, че имаш добри новини за нас, Вибриращ Възход, — излъчваше енергично Сияйният, — а и ти усещаш, че ние имаме да ти казваме някои нови неща. — Да обнадеждаващо е това, че току-що намерих познат път към разума на човека. Анита Бел разбра част от последното послание и идва вече напълно съзнателно към мен. В мозъка и съвсем неочаквно се появиха стари, познати начини на мислене, индентични с тези, които хората загубиха преди много, много време. Чрез тях Анита реагира на посланието ми. — Вибиращ Възход забеляза радостта, която се разля в отсрещната страна. Беше благоприятно.
— Това е наистина чудесно, — отговори ентусиазирано члена на Спектралните. — И ние уловихме тези сигнали, но установихме за съжаление — и той показа друг нюанс на чувствата, — че приближаването на хората до мястото, в което се намираш ти води до тяхната неминуема гибел.
— Но защо, — помръкна Вибриращ Възход, замисляйки се за Лъчезарни, но бързо дойде на себе си и продължи по същество — Точно в тази връзка си мислех за помощта, която можете да ми окажете за спасяването на хората. Един енергиен тунел ще съумее да ги задържи за времето на контакта и след това да ги върне обратно. — Да, но това се оказва много по-трудно, — отговори унило отсрещният глас. — Не зависи напълно от нас и изисква много жертви. — Но защо. Това е във възможностите ни. — не разбираше все още Съвършеният. — Не това имаме пред вид, Вибриращ Възход. Става въпрос за децата — Манас и за Унищожителя. Ако създадем мощно поле за стабилизиране на пространството около тебе, за да оцелеят Лъчезарни и хората му, силно ще облекчим задачата на Хаоса и в края на краищата ще загубим всичко. — Искате да кажете, че те ще използват нашите енергийни източници, за да проникнат в Кълбото. — Да. За това говорят всички данни напоследък, — отвърна скръбно Сияйният. — С типичното си лукавство Стихията се готви за пробив именно там, където се намираш ти сега. И докато се занимаваше с посланието към мис Бел, Отрицателният Манас вече успя да се прехвърли пред падината. Само липсата на достатъчно енергия все още ги възпира да започнат атаката си. Освен това не са разбулили загадката около Анита. Все още мислят, че тя е с тях и се опитват да я убедят да им сътрудничи.
Вибриращ Възход помръкна.
— Те са на кораба, който излъчва покъртителните сигнали за помощ…, на лайнера Албатрос. И аз не съм усетил.
— Да, преструват се, че са в затруднение, но това не е вярно. Проблемът е съвсем друг. Искат да използват за пробива Лъчезарни и затова ще се опитат да го прихванат в полето на действие на детето — Манас. — Но в такъв случай Унищожителят не е на техния борд, иначе това не би било проблем и Лъчезарни няма да им трябва. А и аз не го усещам, — неудомяваше Вибриращ Възход. — Да, прав си, Унжожителният Велик не е там — бяха категорични Съвършените. — Знаем това. Изглежда е оставил това на хората и на Манаса, а сам има някакви други задачи… — Но тогава аз ще мога да спра детето-Манас, — Вибриращ Възход беше решен да унищожи противопоставящия му се човешки кораб. Той действително имаше достатъчно сили срещу всеки човешки отрицателен Манас. — Това е невъзможно, знаеш. — опитваха се да го успокоят отсреща, усетили промяната в него. — Ние не можем да рушим по никакъв начин формите на живота, дори и когато те са заплаха за нас. — излъчваха тревожно Съвършените. — Трябва да действаме по друг начин. Въпреки опасността ние ще те подкрепим енергийно и ще ти изпратим необходимите ресурси, за да стабилизираме полето за кораба на Анита Бел. Но ти трябва да измислиш нещо и да не допуснеш тунелът да се използва от Тъмните. А ако това стане, можеш да унищожаваш единствено себе си и никой друг. Ние вече сме готови да понесем последствията от това, а предполагаме че и ти. Може би така посланието ще стигне до Алтея…
Отсреща обаче стоеше само едно мълчание и Сияйният тревожно продължи:
— Друг изход нямаме, Вибриращ Възход, — излъчи той искра надежда. В останалата част на нашата Спирала се забелязва нарастващо напрежение и възможност за скъсване на връзките. Трябва да побързаме и да спасим Цялото. Разбираш ли, Вибриращ Възход. Цялото е в опасност. Сияйният викаше и каза това, което беше решил да спести, но усети, че ситуацията е такава, че трябваше да бъде откровен. Отсреща се беше зародило отчаянието и апатията. — В такъв случай връзката с Великите е невъзможна, — попита с последна надежда Вибриращ Възход. Беше разбрал всичко и наистина се беше отчаял. Търсеше минимална утеха, не желаеше повече отрицателни отговори, но усещаше, че и този ще бъде точно такъв. — Излъчваща Светлина не казва нищо добро, но ако искаш можеш да я чуеш сам. Тя е тук.
Едва в този момент Вибриращ Възход видя лъчезарната фигура на сестра си. Изглеждаше загрижена и сиянието и не беше както обикновено, изпълнено с оптимизъм. — Здравей ВВ, — поздрави го без ентусиазъм тя. — Ние всички мислим постоянно за теб и те подкрепяме, но напоследък сме объркани от нещо сериозно. Всички тук усещаме странни промени в Цялото и предчувствията ни не са много добри. Първата Спирала страда много, може да се скъса. — Усещаш лоша развръзка така ли. — попита още по-притеснено Вибриращ Възход.
— Това също, но виждам огромни, чудовищни проблеми пред теб, много и непредвидими бъдещи моменти. Силно опасни са…
— Сблъсъка със Стихията ли имаш пред вид, — трептенията на Вибриращ Възход се учестиха до краен предел. Разбра, че е неизбежно. — Да. Опасяваме се като имаме пред вид склонността на Тъмните към самоунищожение. Те ще разрушават всичко по пътя си към Вселената, и самата нея, а после ще се обърнат нагоре, обричайки и себе си на гибел. — Значи непременно ще се появят. — Да вече е предречено, — поклати в знак на съгласие цялото си тяло Светлина. — Но в бъдещето се излъчи още, че когато Тъмните се появят, трябва да използваш хората срещу тях, както направи вече с жената от Черните криле и тя успя да издържи на натиска. Не разчитай на Великите. Те няма да ти помогнат. Поне не директно. Ние трябва да се справим с това или да загинем, щом допуснахме появата на Манаси за разруха, — въздъхна тя. Тонът на Излъчваща Светлина беше станал дълбок и сериозен. Пророчеството беше неотменно и моментът изискваше нужната тържественост. Събитията бяха предопределени.
— Благодаря Излъчваща Светлина, — успя да смутолеви само Вибриращ Възход, съвсем отчаян. — Бях забравил за тези Манас в Кълбото, дори не усетих Отрицателния на Албатрос. — Благодаря, че ми напомни, — каза той опечален с излъчвания далеч от началния оптимизъм. Наистина, мислеше си той, —
