синхрон.
Наблюдавайки ги, Нуту си спомни символите, които беше видял преди това по време на медитацията, припомни си двубоя, битката, но и липсата на победител и се запита дали наистина е бил необходим такъв. След това с нарастващо любопитство продължи да наблюдава променящите се под трепетните движения на Меслин форми. Все повече пред тях се очертаваше едно звено, което сякаш не отговаряше на общите наблюдения. В него очевидно нещо не вървеше както трябва. То не вибрираше в синхрон, долавяше се желание за промяна, за завъртване в общото движение, за разместване, което обаче не можеше да се осъществи. Всъщност там се бяха установили първоначалните образи, които по-късно се размиха в общото поле на новата структура. Там отделният кръг, който се виждаше в последователните форми на Спиралата, не беше самостоятелен. Бялото сияние от него преливаше в горното ниво, а тъмните му очертания се свързваха с по-долното завъртване.
Сякаш този кръг беше разкъсван между съседните два, нещо което не се виждаше никъде другаде по протежение на цялата огромна, безкрайна фигура. Това разкъсване създаваше препятствия пред цялостното движение и формите се задъхваха. Имаше опасност напрежението да се разпростре, да прелее в други нива и да скъса някоя връзка в Спиралата. Резултатът щеше да бъде твърде лош. Нуту наблюдваше този прекрасен обект, триизмерно изобразен във планинския кристал и имаше чувството, че е част от него, че самият той и това видение са едно и също и взаимно си принадлежат. Виждаше себе си в онзи непокорен, неясено очертан кръг и знаеше, че причината за проблемите е точно там.
Оформила докрай изображението на съвършенна Двойна Спирала, слънчевата плазма постепенно започна да се размива и да се свива до първоначалното си състояние. Въпреки енергичните действия на Меслин формите се прибраха и Нуту видя отново стария кръг. Всъщност, намалявайки обемите си, спиралата пак уголеми онова звено, което толкова се отличаваше и което очевидно беше носител на проблема. Вече детайлно можеха да се видят черните, неподвижни, заплашители фигури от бившата окръжност и успоредното трескаво движение в блестящото с прозрачността си ядро, където стоеше лъчезарният човек. Постепенно плазмата започна да съсредоточва вниманието им все повече към него. Там постепенно се появи нов много познат образ. Образ на млада жена, която странно се сливаше с изключително подвижното човешко-нечовешко същество в центъра на кръга. То я обгръщаше от всички страни и дори Нуту почувствува тръпката на привличане и симпатия между тях. Те не си противостояха. Напротив, служеха на една цел, бяха много близки независимо че органично нямаха нищо общо.
На Нуту не му беше нужно дори секунда време, за да открие в образ на жената Анита Фалкон Бел. Това не го изненада. Озадачи го обаче друго — реакцията на другите обекти в сферата. Появата на Анита предизвика буря от недоволство сред тях и в същия миг множество нишки хищно се протегнаха към средата на кръга, притисайки мощно светлата част. Нещата се преляха в тотално противопоставяне и борба между тъмния, неподвижен, анархистичен край и светлото, финно вибриращо ядро. Сферата закипя. Появиха се нови Тъмни, много по-ужасни от малките, познати на Нуту джуджета. Идваха от другата Спирала, а не отдолу и бяха нещо невиждано, неуписуемо — като самия страх. Домогванията им се насочиха дори към Меслин. Ниско сведените му ръце бяха почти докосвани от мрачните им очертания. Това му причиняваше болка и вътрешен ужас, защото цялото му тяло се тресеше. Думите от устата му излизаха все по-трудно и Нуту все по-лошо долавяше фразите на добре подредените изречения.
— И нека общият синхрон да устои, в хармония да се превърне, едната част бързо другата да привлече и двете, сбрали сили в едно, да се отдръпнат до следващия сблъсък — все така единни, служащи на Цялото — Едно … Нека привличането страшно… в лек полъх се извий и да премине плавно в другата страна…, за да се завърне обновено и искрящо по нови пътища… отворило посока свежа на света…
Меслин не трябваше да губи контрол над процесите, още повече че те не бяха още станали действителност, а проектираха близкото бъдеще. Всъщност, точно както едно време, животът му пак беше застрашен и то не без намесата на Нуту. Затова той, осъзнал отговорността си, прехвърли всичките си усилия не към картината в средата на кристала, не към повторение на действията на учителя си, а към подпомагане на потенциала му. Устните на Нуту смениха тона си, той стана решителен, дори заплашителен. Джуджето дори сам не разбра какво прави. Сякаш силите бяха извън него. Изпълнен с мисъл за защита на учителя Нуту не създаваше защитен механизъм, а точно обратното, нападаше. Заклеймяващите думи, незнайно откъде долетели в ума му на Манас, се лееха като бурен поток, насочени със цялата си сила към съществата в сферата; — Измеренията Тъмни от Съзнанията светли на умовете непропити, недокоснати с любов отвътре не ще попаднат тук, във Вселената, където Светлината още шевства. Вървете там, о Тъмни, вън, в покрайнините, където цел е точката в средата и стремежа тя да се достигне, превръщайки и края в център. Не смейте центъра в окръжност светла да обримчите и светлината да рушите, защото хаос собствен ще ви увлече тогава и времето назад ще върне за Всемира, сами погубвайки се вий накрая.
Колкото и да беше странно, Нуту усещаше тъмните същества както преди — близки и познати. Те го привличаха и мамеха, но едновременно с това и силно го отблъскваха. Сега за разлика от миналото той почувствува в себе си нова сила да се пребори с това свое раздвояване и да се изправи сам срещу стария си свят, скъсвайки веднъж завинаги връзката с него. Сега беше дошло времето той да поеме нещата, защото само собствената му мисъл и воля можеха да го освободят от предишните влияния и съдба. Почувствувал в себе си силата, той бавно се приближаваше до големия кръг, изпреварвайки отпадащия Меслин, като повтаряше в унес идващите от нищото фрази.
— Сила непозната, от сътворението на Земята съхранена ще отдръпне тъмнината и ще възстанови света след битката жестока. Единството ще се запази и кръгът ще се обърне, устремен към нови висини. Ще крачи Мракът бавно към промяна, сам от себе си унищожен и ще намери сили да върви напред, а Светлината ще облее този който търси я, за да върви нагоре в единството на Любовта и Съвършенството облян.
Това донесе обрат в събитията. Постепенно кръговете около центъра се разпръснаха, нещата започнаха да се стабилизират и да придобиват нормални очертания. Цялото Кълбо оформи правилно очертанията си. То сякаш премахна от себе си разкъсващото напрежение отгоре и отдолу, което застрашаваше структурата му с разпадане и провал. Ядрото в центъра отново избистри сиянието си и двете фигури, на съществото и на Анита Бел, все още слети в едно влязоха в синхрон. Това доведе до цялостно спокойствие и равновесие. Меслин вече намиращ се непосредствено до Нуту, беше възвърнал нормалния си вид и ръцете му все по- спокойно се движеха над все по-размиващата се плазма от светлина.
В същото време Слънцето вече беше променило положението си. То бе изминало повече от тридесет градуса по небосклона и бавно променяше наклона си като намаляваше силата на собствените си лъчи. Меслин изричаше заключителните думи и напевният им темп, увличаше с чувството на успокоение и желание за бъдеща почивка. Сиянията в стаята намаляха, спадна напрежението на материята, роботите задействаха постоянните захранващи устройства. Съзнанието беше възприело и почувствало видяното и сега се опитваше да проумее бъдещето. — Попаднали сме направо в окото на тайфуна, — каза уморено и замислено Меслин, насочвайки се към стола си миг след края. — Даде ни се възможност, поклати озадачено старата си глава той, — да видим Самата, Великата Двойна Спирала и да се докоснем до същността на Цялото. — Меслин беше безкрайно развълнуван, Нуту никога не го беше виждал в такова състяние. Магът всъщност грееше от щастие, макар и съсипан от току-що преживяната умора. В него бушуваха всички възможни чувства и усещания. Той почти не беше на себе си. Не му помагаха дори годините и огромният магьоснически опит. — Това не се е случавало от векове, още от времето на Земята, — говореше си сам на себе си той, като всъщност едва осъзнаваше присъствието на Нуту. — Знаеш ли, какво означава тази Спирала, — питаше той без да се обръща. — Сега ще ти покажа. Бавно се обърна, хогледна го и като смъкна ръцете си, издигнати благоговейно нагоре, се насочи към бюрото си, където беше компютърната мрежа.
Нуту също се чувстваше зашеметен. Не знаеше какво точно да каже. — Представа си нямам затова, учителю, — говореше напосоки и той, — но мисля, че се досещам за друго. Казах и извърших неща, които никога не съм знаел преди. Но това, което най-много ме впечатли, е образа на Анита Фалкон Бел, който както може би разбрахте се появи в кристала. За нея си мислех, че е заплаха за останалите, а тук, — Нуту беше наистина учуден, — се потвърди, че е от нашата страна. Бях убеден, че принадлежи към миналото ми, а нещата се представиха наистина по съвсем друг начин… — Това безспорно е така, — прекъсна го Меслин,
