се усложни и затова не знаем какво точно да ви посъветваме, освен да преговоряте с екипажа на Албатрос.
Спокойният вид на Майкъл отдавна се беше сменил с напрегнатото изражение на изплашен човек и той от дълго време вече безуспешно се опитваше да заличи това излъчване. — Простете ми, но нещо не разбирам и искам да го уточня, започна почти заеквайки той, когато разбра, че военният завърши мисълта си. — Значи, първо Анита Фалкон Бел е била отвлечена преди да тръгне за Космодрума и затова не се появи на изпращането ми, а след това се е появила най-неочаквано на борда на Албатрос, който в момента вероятно приема излъчванията от падината.
— Правилно сте ме разбрали капитане, — потвърди военният. Тя е там, иначе няма как да си обясним промяната на силата на излъчванията и смяната на тяхното назначение. Това от друга страна обаче сне и подозренията от Вас. — Че тя е при мен на Лъчезарни, — попита отново неразбиращ Фрост. Изглеждаше много разтревожен. — Да, сега вие сте извън подозрения, но затова пък с усложнена задача. Трябва да ви уведомим, че подозираме Албатрос в действия срещу сигурността на Вселената. Най-тревожното е, че освен сигналите от падината, ние улавяме от кораба мощно поле на мисловна нергия, каквото не би трябвало да съществува в Галактиките. Смятаме, че то също принадлежи на Анита Бел, капитане. — Военният погледна много изпитателно Майкъл. — Това е мисъл, поле на унищожителен Манас, което може да бъде гибелно не само за мисията ви, но и за Вселената. — Не, не може да бъде, — Фрост не беше съгласен и личеше, че е ужасно притеснен. — Тук нещо се е объркало. Объркало се е — повтаряше монотонно той, като удряше леко, но постоянно юмрук в брадичката си. Не беше на себе си и не криеше това. Мислеше нещо много усилено и дори спря да обръща внимание на връзката с Алтея. Военният пък реши, че Майкъл не го е разбрал и повтори информацията си. — Капитан Фрост, разбираме ви, защото ситуацията наистина е сложна. Пред мен е последната справка от кръстосвачите в района, които потвъждават, че Галакси Енерджи вероятно се опитват да използват манастичните способности и евентуално нечовешкия произход на Анита Бел за своите егоистични цели. С това създават реална опасност както за вас, така и за Лъчезарни и Вселената. На борда им има Унищожител, капитане, която заплашва всичко… — В какъв смисъл, — попита Майкъл механично, продължавайки да мисли върху обстоятелствата. — В този, че те най-вероятно са решили да атакуват Лъчезарни и затова изпращат сигнали за бедствие. От друга страна знаят, че ние няма да можем да ви помогнем заради Манаса Анита Бел, която ще привлече лайнера с мисълта си. — Но, майоре, те могат да ме унищожат, без да разиграват тази игра, — възрази Майкъл — Тук нещо не е наред, но не знам какво е то. Албатрос по-скоро иска контакт, отколкото конфликт. Използват сигнала за бедствие, за да не се разкриват, а и за да имат повод за връзка. — Може и така да е, — съгласи се военият, — но едно е сигурно. По някаква причина, която се надяваме да разберете, искат точно вие да се приближите и да им окажете помощ. Предполагаме, че се отнася до личната ви връзка с Анита Бел. Затова предположихме такъв техен план.
Вече на всички на Алтея беше ясно, че Майкъл Фрост е сериозно изплашен. Той сякаш в един миг прозря истината и тя очевидно беше ужасяваща за него. В командната зала наблюдаваха как той просто за един момент разбра всичко и как това му подейства като шок. Отпусна се тежко на мястото си, каза, че ще потърси връзка малко по-късно и изключи монитрите. Всъщност повечето на Алтея мислеха, че го разбират, защото той не само беше предприел нещо изключително рисковано за спасяването на Вселената, но сега се намираше пред трудната задача да преговаря с екипажа на Албатрос, където вероятно се намираше един много важен за него човек. Никой обаче не подозираше, че причината за тревогата му беше съвършенно друга. Там на Албатрос наистина можеше да се окаже една много позната жена, но тя съвсем не се наричаше Анита Фалкон Бел. И за негов още по-силен ужас не беше никакъв унищожителен Манас, а съвсем обикновен човек. А Отрицателен очевидно имаше на борда на Албатрос и той беше някой друг…
33 глава
Фрост усилено се опитваше да събере мислите си от последните няколко часа. Малко преди да започне да получава съобщенията на бедстващия Албатрос и да чуе всики ония неприятни вести от Алтея, той беше разбрал една изключително обнадеждаваща информация от Анита. Тя беше приключила с програмирането на Робърт и беше осъществила една много ползотворна връзка с излъчвателя на сънищата — послания от падината. Очевидно приближаването на човешкия кораб не беше останало незабелязано от съществата от антиматериалния тунел. Те внимателно следяха всяко действие на Анита, а следователно и на Лъчезарни. Странното беше и това, че с промяната на месторазположението и скъсяването на дистанцията картините в сънищата на Анита се промениха. Дори последният сън нямаше нищо общо с останалите. Беше ясен и ярък като всички други, но напълно различен. Лицето на човека, когото Анита беше сънувала я порази. Беше индианец от някаква неизвестна цивилизация и епоха; колкото и странно да беше то нищо не и говореше. Нито дрехите или ритуалните украшения, нито обстановката, нито каквото и да било друго съответстваха на някакъв познат и период от човешкото развитие. Той стоеше — си спомняше тя след като се събуди, — прав сред един огромен, прозрачен и същевременно много блестящ тунел. Върху лицето му имаше отпечатък на абсолютна непроницаемост, така характерна за тази раса, но същевременно и с израз на някаква едва загатната загриженост и безпокойство. Всяко негово движение, казваше Анита, всяка реплика бяха невероятно добре премерени и съдържащи информация, отправена точно към нея.
— Първо, всъщност в самото начало, — разказваше тя, — когато започна посланието, индианецът сви ръцете си така, че допря леко пръсти и същевременно едва едва наведе главата си. Това беше поздрав, насочен към мен. Разбираш ли, — беше подчертала Анита. — Този сън не беше исторически. Това, което виждах, не се беше случило някога, то беше самото настояще, т.е. случваше в момента. Този човек говореше с мен по един забравен днес, древен начин.
Тогава Майкъл я прекъсна. Попита я имало ли е друг човек или някакви други хора, които индианицът да е поздравил. Другите съноведения бяха наистина строго исторически и винаги отразяваха точен момент от минало, някое значимо събитие. Анита обаче го изгледа с укор и каза — Точно това се опитвам да ти кажа, Майкъл. Там нямаше никой. Всичко в този човек показваше, че той поздравява точно мен, че говори именно с мен. Сигурна съм в това, — настояваше тя. — След това той произнесе следните думи:
— „Опасност застрашава всеки ненамерил себе си и дръзнал да се докосне до други светове. Затова когато дойдеш, следвай пътя през новия поток от светлина. Остави се светлината да те води и тогава срещата ни ще се състои. Помни добре, че нашата съдба изплита бавно свойте нишки чрез решенията наши, определейки неумолимо пътя ни напред.“ Смятам, че това беше предупреждение за падината, която може да ни унищожи, ако не следваме някаква определена светлина, — завърши тя.
— Но това означава, че не трябва да влизаме в тунела, защото той целият е едно огромно черно петно. Ако трябва да следваме светлината, необходимо е да останем тук, сред по-светлия Космос, т.е. извън падината, — възрази Майкъл, който добре беше проучил мястото. — Може и така да е, — съгласи се Анита. — Но въпреки това той говори за поток от светлина, за среща и за други светове, обвързани с пътя, който трябва да се следва. — Но това са твърде неясни думи, които могат да означават всичко и нищо. Как ще следваме маршрут по такива твърде общи координати. — За нас те може и да нямат никакъв смисъл, но вероятно означават нещо за Робърт — беше мигновения отговор. — Той вече трябва да се е справил със задачата да овладее начина на говорене на древните. Мисля, че може да ни каже много неща, нали Роб, — обърна се тя към робота, който стоеше зад масата и разучаваше някаква1 дълга редица от холограми. Работеше над заданието, което му беше поставено. Имаше за задача не само да научи начина на изразяване на образованите хора преди Христа, но и да разшифрова съобразно тези знания сънищата на Анита, описани по съответния подробен начин. Сега човекоподобната машина изпълняваше задачата с недостижима от човека бързина и точност. Чул повикването, роботът прекъсна мигновено работата си и веднага се отзова. Изслуша новото описание и почти веднага им съобщи.
— Светлина — поток светлина може да се излъчва само от определен източник на енергия. В древността всяка светлина се е свързвала с топлината, излъчвана от Слънцето и звездите. Затова тогавашният човек при такъв сън вероятно би се ориентирал към намиране източника на излъчване, който е символ на изход от опасна ситуация. Символът за светлина означава сам по себе си спасение. Лицето от сънищата трябва да е свързано със излъчвателя или да се намира в него, щом човекът се е явявал в центъра на картината от съня. Възможно е той да изпраща светлината. В древността всяко нещо, отразяващо евентуален център, е символизирало същността, вътрешността, дълбочината, скритата истина.
