Поздравът с върховете на пръстите пък символизира липсата на враждебни намерения, а главата, леко наклонена напред, показва необходимостта от сътрудничество и равнопоставеност, липсата на водач и доминиране в отношенията. Това не е само форма на учтивост, а подтик към наложително действие. „Човек не намерил себе си“ продължаваше роботът, цитирайки думите на човека от съня. Така в древността са наричали тези, които не са били образовани и посветени в тайните на битието, които не са познавали света и съответно себе си. Те са неоткрилите самите себе си. Следователно този индианец се обръща към непосветените, към обикновените хора, откъдето следва, че той е от висшите слоеве на управляващите и шаманите или пък добре използва и познава техните изразни средства. „Други светове“ — друг символ в изречението. Така древните са наричали всяка област, необитавана от човешки същества и следователно опасна за тях… — Това означава ли, че трябва да намерим звезда, звезден куп или някакъв друг източник на ярка светлина, който явно се намира някъде тук и ще бъде нашия ориентир, — прекъсна го ентусиазирано Анита. — Може би радарите ще успеят да го открият. Сега разбрах, че той не е трябвало да съществува досега. Появил се е или с е появява в момента и затова трябва да търсим нещо ново, което го няма на картите, но което е тук, твърде близо от Лъчезарни. Той казва — „следвай пътя през новия поток от светлина“. — Точно така мис, — съгласи се Роб. — Трябва да намерите този нов поток от енергия, който ще ви бъде верният ориентир. Знаете, че това е неизбежно, защото се казва — „Съдбата изплита бавно своите нишки чрез решенията наши“. — Да, ние сме взели вече решение и ще влезем, ако намерим този тунел, — отговори твърдо Анита. — Срещата трябва да се се състои, защото от нея зависи всичко, — каза тя и погледна към Майкъл, за да намери потвърждение на думите си в очите му.
То вече беше ясно от действията му. Пилотът още преди няколко минути беше започнал сканирането на района. Точно в този миг дойде съобщението за SOS сигнала от Албатрос. Трябваше да прекъсне за минута търсенето. Отложиха го след извънредната връзка с Алтея, която пък съвсем обърка нещата. След това Майкъл просто не знаеше как да съобщи новата неприятната вест на Анита. Беше толкова ентусиазирана от внезапната помощ, която получиха и благоприятните переспективи пред мисията, че новината за положението на Светлина и присъствието на отрицателен Манас в непосредствена близост само щеше да я разконцентрира и да попречи на други евентуални контакти с падината.
— Не, не трябваше да и казва, реши той. По-добре да се справи сам. Още повече, че в момента тя се занимаваше с робота, който по начина си на мислене съчетаваше методите на комуникация от двеста тридесет и девети век след Христа с тези от преди пет хиляди години преди него. Пък все още не беше напълно сигурен, че Светлина е на борда на Албатрос. Трябваше да се свърже с неприятелския кораб, за да разбере това.
В един момент Майкъл се беше изправил пред невероятната задача да се справя сам с Галакси Енерджи и преспективата да се сблъска с някой Манас, докато спасява сестрата на Анита от пленичеството и. Извън това оставаше задачата за откриването на купа от светлина, бъдещия сблъсък с падината, отговорността пред военните и охраната, както и неизясненият произход на Анита Фалкон Бел. Напрежението беше огромно. Лъчезарни вече бавно се обръщаше с приведени в пълна готовност ракети и спуснат щит към Албатрос, като същевременно радарите му настойчиво трасираха околното пространство за спасителната светлина. Майкъл знаеше, че ако успееше да намери тунела, може би щеше да осъществи връзка с онези, които бяха там и те щяха да му помогнат. Видя как заедно с него и Сивият Орел се насочи към Албатрос. На борда му бяха Олистър и Ернандо, евакуираният екипаж на Майкъл, на които можеше напълно да разчита. Главното обаче беше да открие светлината, която щеше да го води и закриля. Необходимо беше да се съсредоточи върху работата на радарите и да се моли Анита да намери нова, втора връзка с падината. Може би щяха да и кажат нещо повече.
34 глава
Малките, облечени в снежнобели костюми роботи ловко подреждаха масата пред двамата мъже в светлата трапезария на Меслин. Безшумно се появяваха блюдата, специалитет на самия магьосник — три вида бяла риба, зеленчуковите и плодови салати. Всичко беше много прясно, набрано минути преди приготвенето от градината на мага. Както всички свои колеги и Меслин спазваше строга диета и не можеше да си позволи каквато и да е прищявка по отношение на менюто си. Професията му изискваше специална храна и той акуратно се грижеше да я получава в нужното количество и качество всеки обед и вечеря. Закуски не си позволяваше. Сутрешното хранене вредеше и натоварваше излишно добре отпочиналия му организъм. Но истинската причина, поради която не трябваше да слага нищо в устата си преди издигането високо горе на небесното светило, бяха сутрешните ритуали посветени на изгряващото Слънце. Умът, душата и тялото трябваше да бъдат абсолютно чисти и свободни, за да посрещнат изгрева на ярката звезда. Хармонията, с която Слънцето даряваше Меслин, го поддържаше след това в завидна работоспособност през целия му ден, та чак до късна вечер. По-късно му даваше съзнателен и едновременно с това релаксиращ сън. Така естествено ден след ден се осъществяваше неговия непрекъснат, саморегулиращ се ритъм на живот, който подсигуряваше мага срещу всички ежедневни неприятности на обикновените хора, живеещи хаотично, без непрекъсната мисъл за всяка своя дума или действие. Така животът му се осмисляше като постоянно служене на едно ризвание и даваше много по-големи резултати от тези, които можеха да се достигнат с други средства — чрез непрестанното объркване на усилен, често изтощителен труд с дълги и ентусиазирани почивки. Сега, доста изморени от продължителното натоварване с кристала, Меслин и Нуту с наслада поглъщаха живителната храна, която щеше да освежи умовете им и отпусне пренапрегнатите нерви. Спокойствието щеше да сложи в ред обърканите мисли и да подреди огромната информация, която трябваше да анализират и осмислят колкото се може по-бързо. Затова Нуту не можеше да спре мисълта си, въпреки че беше зает с яденето. Макар и с пълна уста, той продължаваше за говори:
— Пиратските предаватели съобщават други, далеч по пикантни новини, от тези на официалните Галактически канали. Особенно един от тях, мисля, че беше „Свобода за Вселената“, съобщи уж от името на свой осводомен източник, намиращ се в центъра на събитието, че Лъчезарни се е отклонил пак рязко от курса и в момента се насочва към друг все още неизвестен кораб, бедстващ в района. И аз се чудя не са ли това хората на енергийната компания…
Меслин само поклати глава в знак на съгласие, без да отговаря веднага каквото и да било. Преглътна бавно и като забърса деликатно устата си, повика един от роботите. Извади от вътрешния си джоб малка блестяща картичка и му я подаде, след което Ремът тихо се отдалечи в посока на подземието. Едва след това Меслин отговори:
— Чух това съобщение. Ако е вярно мисля, че тази допълнителна намеса на други фактори в събитията може да ни бъде само от полза, тъй като ще забави скоростта на процеса. Лъчезарни ще отсрочи срещата, а ние ще имаме повече време да се ориентираме в обстановката. Но така или иначе ще трябва да предприемем едно неотложно пътешествие до храмовете на Карнак. — Какво точно имаш предвид — попита доста изненадано Нуту като дори прекъсна яденето си. — Надявам се, че няма да ходим при оная ужасна жена, при която ме води преди години и която още тогава ни каза, че ще се видим отново някой ден.
— Била е права, но сега не само ще се видим отново с Лития, но ще трябва коленнопреклонно да поискаме помощ от нея. Тя е пазителката на входа към никому неизвестните подземия на храма в Карнак. От това дали тя ще се съгласи да ни съдейства, или не, ще зависи и успехът на нашето начинание. А, ето че и Ремът идва, — посочи Меслин отново появилия се Рем, който връщаше сребристата картичка заедно с една странна холограма.
Магът старателно прибра шифъра и след като погледна Нуту така, че да му подскаже, колко е необходимо да внимава зачете на глас. „Вярно е че от района пред падината се излъчват непрекъснати сигнали за бедствие. На борда на кораба «Албатрос», принадлежащ на Галакси Енерджи, хората са живи и самият лайнер не е повреден. Има някакво наясно изтощаване на двигателите му и затова всеки момент може да бъде погълнат от неизвестното черно тяло пред него, наречено още Първата Падина. Прогнозата на Братството обаче засега не е за фатален край. Дори се вижда някаква измама вътре в лайнера и възможности за неочакван обрат. Поради това считаме, че корабът вероятно ще получи своя шанс за спасение, особено ако се пребори с неясните сили около себе си и потърси помощ отвън, от намиращия се в непосредствена близост мощен Лъчезарни“, — завърши Меслин и поддаде информацията на Нуту, който вече беше разбрал. Роботът се беше свързал чрез специалната карта на Меслин с т.нар. Оракул —
