компютърна система, създадена в самата Тива по желание на Братството, с цел непрекъсната прогноза на бъдещите събития. Вникването в бъдещето беше трудна и изискваща много време задача. Затова за по- бързото разрешаване на проблемите беше създаден този център, за който всеки член имаше своя членска карта и личен неподражаем код. Всъщност, много малко хора знаеха за съществуването на тази система, която се пазеше в тайна и се използваше само от посветените в тайното знание членове. Вкарването на данните се осъществяваше с доброволни дежурства, чрез които промените във Вселената се обработваха и прогнозираха непрестанно. Заключенията бяха приблизителен отговор на бъдещото развитие на нещата, от който евентуално можеха да ползват и останалите членове. Именно с такава информация разполагаше сега и Меслин. Това беше анализът на ситуацията около Албатрос и Лъчезарни, зародила се в Космоса само преди няколко часа. Тя предвещаваше нелош изход от положението поради намесата на Лъчезарни и потвърждаваше тезата, че срещата между световете ще се отложи; съответно щяха да се забавят и събитията, които толкова ясно видяха в кристала. — Значи имаме достатъчно време — констатира със задоволство Нуту. — Не бих се изразил точно така, — отговори Меслин, — но във всеки случай времето е повече от това, с което разполагахме първоначално. Това вече е в наша полза. Въпреки че, — той се замисли отново — какви ли са наистина тези странни сили около Албатрос, за които се говори в прогнозата. Дали това наистина не са някои от унижощителните Манас.
— Точно и това имах пред вид преди малко, — отбеляза пак джуджето. — Галакси Енерджи покровителствуват тези същества, а корабът е техен, — посочи той справката. — Логично е онова дете да бъде там… — Там е, но няма да могат да спрат Лъчезарни, а само ще го забавят, както си и мислихме, — потвърди миг по-късно и самият Меслин, използвайки мощно интуицията си. — Да, да на кораба действително има някаква заплаха срещу Фрост и тя е ментална. Да ментална, — бърбореше си той, колкото повече разглеждаше предсказанието и се ровеше в подсъзнанието си. — Ще се опитат да ги елеминират, но няма да успеят, а на нас ще дадат време. — Заключи той. Ти си прав Нуту, че трябва наистина да се намесим. — Подскочи пъргаво, съвсем не за възрастта си и бързо се завтече към горните етажи на къщата си. — Дори злото ни дава шанс спокойно и сериозно да се приготвим за посещението си при Лития, — подкани той с жестове и поглед изумения си ученик. — Аз отивам да си взема необходимите неща. И ти също — беше единственият му отговор на питащия поглед на Нуту. — Време за почивка нямаш. Затова релаксирай само пет минути и също върви да се приготвиш, нареди той. — След около четиридесет минути потегляме. Колата вече е готова и чака.
Действително, в следващите минути роботите трескаво изнасяха най-различни неща от подземието. В багажника на обемистия мобил на Меслин грижливо бяха подредени грижливо опаковани пакети едва сега Н уту разбра защо магосникът поддържа толкова голям парк от мобили. Освен това с учудване видя, че някои от роботите се приготвят за излизане и разбра, че те щяха да ги придружат. Беше акуратно изнесена защитата от кабинета на Меслин. Последваха я дори и някои от кристалите и скъпоценните камъни от различни видове. Натовариха и част от старите книги с добре вакумирани страници и, разбира се, два от защитните костюми, ароматите, есенциите и цялата информационна система, кодирана в малките, едва видими кръгчета на файловата памет. Най-накрая слезе самият Меслин, който носеше малка чанта. Магът дори не помисляше да я предаде на съхранение на някои друг. Бавно, почти тържествено той премина през всекидневната и предверието. Задейства с дланта си охранителната система и като кимна едва забележимо на Нуту, излезе последван от двата Рема. Миг след това препълнената кола тръгна, шофирана от един от тях към храма в Карнак, все още единственият древен паметник, недокоснат от човека. Част от Луксор беше изнесена във Вавилон заедно с пирамидите, но Карнак беше непокътнат. Странно, но винаги нещо спъваше опитите за каквито и да било промени в него. Пренасянето му някъде другаде из Вселената се беше оказало невъзможно. И никой не се досещаше, че причината за това се криеше в тайната, скрита надежно под основите му. За нея обаче знаеха малцина; още по-малко имаха възможността да получат пропуск до най- голямото съкровище на Вселената — до древните кодове, оставени при сътворяването на този мир и отварящи пътищата за връзката му с другите нива на Всемира-Спирала. Именно до тези тайни трябваше да получат достъп Нуту и Меслин, защото сега всичко зависеше от тяхната намеса в бъдещето, така както го бяха видели, отразено в планинския кристал.
Изпитанията предстояха и никой не знаеше какви точно ще бъдат, тъй като никой не беше влизал там от много хилядолетия. Едно беше сигурно — те трябваше да подосигурят срещата на Лъчезарни и на Анита Бел с неизвестните съществата от светлата страна на Спиралата над тях и затова бяха получили отсрочка. Именно тяхната намеса щеше да осигури положителния резултат на тази толкова отговорна и важна мисия. А каква точно щеше да бъде тя щеше да се разбере много по-късно.
35 глава
Събитията около Лъчезарни се развиваха с толкова голяма скорост, че Анита и Майкъл едва смогваха да си съобщят взаимно промените в обстановката. Три бяха главните неща. На първо място с приближаването си към мястото на аварията на Албатрос, радарите на Лъчезарни съвсем ненадейно откриха там една нова, незабелязана преди ивица светлина, която или се беше появила току-що, или по някаква друга причина не беше открита досега. За нея компютърът постоянно съобщаваше нови данни. Тя много бързо променяше енергийната си мощност, увеличавайки при това и обема си. Явлението според машината беше странно и необяснимо, тъй като не се подчиняваше на известните физически закони. Според тях толкова бърз, но същевременно плавен разход на енергия не можеше да бъде осъществен от нито една звезда или звезден куп при липсата на първоначален взрив. Факт обаче беше, че тази ивица, въпреки огромната си, но не взироподобна скорост се разширяваше твърде равномерно, постъпателно и съразмерно. Процесът наистина беше необясним, но на Лъчезарни нямаха възможност да го обсъждат. Достатъчно благоприятен беше дори само фактът на съществуването му. Ефектите му също бяха бързи и неочаквани; рязко спадна силата на привличане на Лъчезарни към падината и корабът напълно стабилизира орбитата си. Отчетливо се подобри връзката с Албатрос, смущавана преди от излъчванията на падината. Освен това Майкъл Фрост, който не беше съобщил на Анита последните лоши новини от Алтея, във връзка със сестра и, сега се надяваше на ново, благоприятно развитие на ситуацията. Появата на светлото петно му вдъхваше както надежда за осъществяване на основната мисия, така и смелост в преговорите с другия лайнер, чийто намерения Майкъл се готвеше да разбере. Всъщност едно беше сигурно; „Галакси Енерджи“ нямаха намерения да унищожават Лъчезарни. Можеха вече да са го направили и очевидно искаха някаква услуга. Но каква той все още не можеше да разбере. Отдавна беше осъществил пряка екранна връзка с лайнера и вече усилено преговаряше с капитана му — Арчибъл Саймък. С него не се познаваха лично, но Фрост беше чувал, че е активно свързан с колонизирането на звездните системи от типа „Огледални Близнаци“ в покрайнините на Вселената. Факт, който сам по себе си доказваше, че е човек с изключителен опит и голяма лична смелост. Образованията „Огледални Близнаци“, разположени в краищата на Кълбото-Вселена, имаха способността постоянно да проектират свои симетрични, огледални физични образи, които разсейваха повсеместно около себе си. Така се създаваше естественият щит край всяка последна Галактика, завършваща кълбото на Вселената. Новите звезди обаче трудно можеха да бъдат различени от звездата-майка и на това се дължеше опасността при навлизането на хора в тези места. Объркването на мнимото с истинското образувание водеше до переспективата корабът също да бъде мултиплициран многократно в пространството. Илизорните му изображения за неопределено време се оказваха разпръснати на милиони парсеци разстояние в краищата на Вселената, а оригиналът оставаше завинаги закотвен на мястото си без ни най-малка без възможност за промяна. Затова присъствието на командир от ранга на Саймък на борда на Албатрос не можеше да бъде случайно. Още повече че и поведението му подсказваше някои скрити моменти в мисията на лайнера. Така например, той нито за момент не се отказа от твърдението си, че Албатрос има нужда от помощ, но не приемаше непрестанните покани на Лъчезарни за спасяването на екипажа чрез пространствен мост. От друга страна комуникираше единствено с Майкъл, умолявайки го твърде настойчиво да се приближи, уж за да прехвърли енергия от запасите си.
За преговори с военния „Сив Орел“ въобще не можеше да става и дума. Всички опити за връзка бяха провалени или категорично отказани. Под предлог — смущения във връзката Саймък прекратяваше каквато и да било комуникация с охранителите, дори не се притесняваше от бъдещите последствия на поведението си, нещо което Фрост не можеше да разбере. Той знаеше, че Албатрос може да нападне Лъчезарни по всяко време ( колкото корабът беше по-близо, толкова това щеше да е по-лесно), но не беше наясно с
