обемните излъчвания на Галактическите масмедии, защото неведнъж на живо бяха заснемани повърхностите на много звезди. Но дори сиянието на много по-силни в излъчванията си зведни купове бяха нищо в сравнение с усещането за непосредствена близост с една малка жива звезда. Между двамата мъже и огромния кристал не стоеше нищо, никаква апаратура, прегради или енергийни полета — единствено собствената им сила и усещането за нещо истинско, непосредствено и всепроникващо. Затова беше опасно. Чувство на неописуема радост, щастие и лекота можеше да обхване човек, докоснал се до такава красота, излизаща далеч извън възприятията му. Гледката беше неописуема. Бяха нужни огромни усилия, за да не се поддаде магът на пасивното, увличащо очарование, да не загуби разсъдъка си, изпадайки във вечни мечтания. Но Меслин беше правил това неведнъж и сега за пореден път стоеше изправен пред магичния кристал с протегнатите напред на Изток ръце, които сякаш искаха да обгърнат огромното сияещо тяло пред него. Времето за ритуала беше така подбрано, че сянката и тялото му сключваха тъп ъгъл от 120 градуса с истинското светило на небето, защото свещенните действия не можеха да бъдат извършени в друго време, освен през деня, когато СЛЪНЦЕТО извървяваше своя път по небосклона над древната Тива.
Нуту също се намираше съвсем наблизо, точно зад Меслин, на метър и половина встрани, но разположението на тяло му беше абсолютно същото. Той беше длъжен да повтаря всичко, което правеше или изричаше Меслин. Не трябваше да пропуска нищо, нито да се заглежда прекалено дълго в светлата повърхност. Налагаше се да бъде максимално концентриран. Затова Нуту се беше вглъбил в себе си, опитвайки се да успокои бушуващите в него чувства, да ги накара да се слеят с обстановката, с бъдещето, когато то се разкриеше пред тях.
В същото време Меслин беше започнал да произнася и фразите и тонът му се променяше според смисъла на казаното, вибрирайки постоянно от тихи и меки звуци, прилични повече на смирена молитва до гръмки и почти свистящи повелителни думи.
— И Изтока ще срещне Запада, а краят — новото начало, — шептеше той и плазмата потрепваше. — Звездата ще намери своите планети и въздухът ще изгори в безкрая на света, понесъл на крила силата на светлината. А тя ще озари кръга последен и ще извае друг с безкрайността на своята любов. Затуй излей от своята мощ формите на тъмнината, свръзали се в този свят и замрази за миг в свещен покой мира, разпръснал се навред без начало и без край, — повтаряше в синхрон с мага и Нуту.
Всяка дума имаше своето място в подредбата на речта и затова предизвикаше бурни реакции в сферата. Невероятна беше тази гледка. Човек виждаше как под въздействието на силата на словото материята се движи и оформя картина след картина. Светлината потъмняваше за миг и, втурнала се в хаоса, очертаваше контурите на нова светла фигура, която също гонена от невидими вибрации, бързо се променяше отново.
Нуту наблюдаваше играта на лъчите и знаеше, че това е прилюдията, връзката с по-финните нива, които единствени можеха да им разкрият бъдещето на Вселената. Думите се лееха една след друга, превръщайки веществото на звездата във форма, подвластна на мисълта, така както беше станало някога в Кълбото-Вселена. Дойде моментът и Меслин се приближи. Тялото му застана непосредствено до кристала, мантията му почти се сля със слънцето, а ръцете му се простряха над големия кръг. Чуваха се само неговите тихи, съвсем приглушени питащи слова. — Но дали ще стигнем ние, хората до дълбината на Единството на Светлината, до безкрая на Единният, от нас назван Любов, който ще разкрие мъдростта на този мир и истината тъй свещенна за Едното. Дали ще стигне нашта воля от Светлина залята, за да се докоснем до всеки малък център на света, за да проникнем в истината — всички.
Можем ли да разберем мисията наша за общото ни благо във Всемира, от Любов най — сътворен.
Ще ни достигне ли предаността, ще ни достигне ли благодарността, и нашия покой и разум, за да се докоснем в миг до Светлината, тъй основна и творяща този свят чрез воля за Любов.
Но нека нашето сърце достигне общата пораждаща сърдечност, нека нашта мисъл стигне общата творяща мисъл, а душата — чувствата всеобщи.
Нека нашите тела почувстват Светлината, преминаваща отвред през Двойната спирала и съгряваща с Любов и Нови, и Велики светове…нека…
И тогава се случи онова, което никой още не очакваше. Призивите бяха чути и непоносимо бяло, нежно сияние изпълни помещението. Сребристите лъчи заиграха шеметно по стените, озариха предметите и обляха със силата си хората. Вляха се в лъчите на слънцето над Тива и се устремиха към кристала, блестящ от други светлини. Нуту ни най-малко не се надяваше това да се случи толкова рано. Бялата светлина най- неочаквано се появи, задвижи бързо масата в кристала, като даде доказателството за истинността на всичко, което предстоеше да видят.
Нуту и Меслин с изумление следяха невероятните промени в сферата, защото никой маг не можеше да направи това, което бялото сияние конфигурираше с невероятната си скорост в плазмата. Под силния му напор по-тъмните кръгове изпълниха кръга от мекота и се доближиха до края на сребърната сфера от ухания. След това се завъртяха в много пласта и ускорено, в дълбочина, създадоха впечатлението за огромен водовъртеж. Това си помисли и Нуту, когато гледаше шеметния кръговрат пред него. В средата тъмнината избледняваше. Там бялото сияние, сякаш получило някаква неизмерима сила започна да оформя нещо ново.
Беше същество, живо същество, прилично на колосален човек, непрестанно разтварящ се в бездната от тъмнина. Далеч зад него, в дълбочината на сферата, се виждаше и връзката му с други подобни същества, които обаче не приличаха на хора. Макар и отделен от себеподобните си, между тях и странния човек се простираше една широка светла нишка, която вибрираше с огромна честота и приличаше на някакъв чудовищен захранващ механизъм. В същото време, сякаш разбунени от промяната, много и различни форми се появиха в черните странични очертания. Нуту почувства старото, остро присвиване в гърлото си, усети тръпката по тялото на Меслин. Учителят беше видял това, което все по-ясно наблюдаваше и Нуту. Встрани от светлата енергийна нишка се появиха и далечните, но и твърде заплашителни образи от миналато. Техните очертания бяха по-тъмни от мътната окръжност, която обграждаше светлото сияние в средата. Те бяха далеч по-неподвижни от големия вибриращ човек и формите им на джуджета ясно се открояваха пред погледите на двамата наблюдатели. Нещо повече — започна да се променя самата структура на кристала. Тя вече нямаше тази заобленост и обемност на кълбо, която и придаваше сферата; започна да се източва в последователни вътрешни кръгове, един в друг, един в друг, които постепенно изтъняваха и придобиха формата на невероятна Двойна Спирала. Стигна се дотам, че част от слънчевата плазма вече излизаше от кристала и заемаше пространството над него.
Меслин се беше отдръпнал и извършваше само предпазващи действия. Тогава двамата видяха разположението на нещата в обем. Средата на кристала, където преди се намираше светлото човешко създание, сега бе съсредоточена на върха на новата форма, а тъмните очертания на бившата окръжност бяха останали отдолу и постепенно се преливаха само в едната половина на Спиралата. Другата по-светла половина имаше различни нюанси на светлите си тонове. Разбира се, отгоре цветовете бяха най-съвършени, най-променливи и блестящи. Двете линии сякаш трептяха в едно въпреки явната разлика в темпото. Някакво единство и привързаност се чувствуваше в общото им действие. Нуту гледаше омагьосан тази невероятна картина и следваше стриктно действията и думите на Меслин, опитвайки се да намери отговора на видението. Магът от своя страна все по-енергично движеше тялото и ръцете си, като движенията му продибиха невероятна скорост. Очевидно беше необходимо все по-голямо завихряне на енергии. Беше нужна още по-голяма, още по-конкретна яснота на образите.
Нуту знаеше, че после ще могат да осмислят виденията чрез материала, който се записваше отстрани. Но помнеше, че разбирането му още по-време на ритуала дава по-голяма възможност още на момента да се достигне до същноста на нещата и чрез нови действия да се доуточнят детайлите и логиката на вече появили се образи. Затова Меслин в момента се стремеше към повече и повече разяснения. Слава богу очевидна съпротива нямаше и силите му щяха да стигнат за дълго. Колкото и да беше странно никой не придърпваше психически извършителите на ритуала, нямаше обичайните психологически въздействия и хипнотични стресове. Силите сякаш бяха уравновесени; нито ужас, нито прекомерна радост се излъчваше от светлинните форми. Двата лъча на Спиралата се противопоставяха един на друг, сблъскваха се в отделните си части, преплитаха се и се извиваха конвулсивно. Въпреки това следваха едно общо движение като преливаха кръговете си едновременно един в друг — и то много плавно. В това нямаше разминаване и противоречие. Кръговете следваха един след друг, резките размествания и преливния ставаха само във всеки един поотделно, без това да се отразява съществено на Цялото, което се движеше в абсолютен
