Трябваше да потвърди още веднъж курса на кораба. Щеше да остане старият — към падината. В този момент дори роботите почувстваха тъгата му по „Лъчезарни“, по състезанието, по екипажа, който вече безславно се рееше в открития космос. Мислите му в този момент бяха далеч оттук, а Анита, както никога досега почувствува огромна вълна отчуждение и се ужаси от болката, която това чувство и причини. Знаеше, че Майкъл е прав за себе си и че само времето и бъдещето можеха да бъдат спасителите, които щяха да разсеят мрачните мисли от превъзбудения му мозък. Необходимо беше да си върне доверието му, още повече че тя беше напълно права. И това нещо там, в падината трябваше да и помогне. Замисли се за него. Роб вече беше пристигнал.
30 глава
Работата в тайнственото подземие кипеше с пълна пара, защото до решаващия момент оставаха не повече от три часа и те бяха разчетени в подробен план до последната минута. Извършването на сложните ритуали около ПРОНИКВАНЕТО в бъдещите линии на битието изискваше не само натрупване на определени количества потенциална енергия, но и множество други действия, едно от които бе изчисляването на най- подходящо време.
Меслин беше маг от висок ранг и владееше до съвършенство науката за Часовете. Затова убеден, че кристалът ще му потрябва в близките дни, той го беше задействал шейсет часа преди пристигането на Нуту и сега имаше по-голям избор.
— Ти си знаел още началото защо идвам, — каза Нуту веднага щом разказа историята си. — Иначе не би започнал тази подготовка, нали.
Меслин обаче не беше напълно съгласен:
— Предполагах, но не знаех подробностите, — обясни той. — Просто почувствах, че кристалът ще ми потрябва и съм бил съвършено прав. — Значи, това, което чу, наистина изисква със сигурност намесата на този ритуал. — Да, повече от всякога. Нещата наистина се оказаха много по-сериозни отколкото мислех. — Видях. Докато ти разказвах за Анита Фалкон Бел и за Антима, лицето ти изразяваше все по-нарастваща тревога. На моменти дори изглеждаше уплашен.
— Именно затова трябва да побързаме. Остават ни не повече от три часа до началото. Необходимо е да облъчиш костюмите и да подредиш розовия храст, нали знаеш как. — Меслин го погледна очаквателно и Нуту се смути. Притиснение обля цялото му лице, защото това, което искаше от него магът беше твърде сложно. Вероятно беше забравил. Меслин обаче остана непреклонен. Задоволи се само с две-три кратки забележки, нямаше време.
— Главното е да бъдеш максимално концентриран при излагането си под лъчите на слънцето, а след това и при пълненето на сребърната сфера с розов аромат. Другото ще дойде от само себе си и помни, че грешките са фатални, — поклати заканително пръста си той. — Не мога да гарантирам това, — протестираше Нуту. Пък и роботите… — Не ги намесвай. — Меслин го гледаше строго както някога и отново вдигна пръста си. — Това не е тяхна работа, — подчерта той. — Само човек може да докосва тези неща, а и ти прекрасно знаеш как да се справиш. Та ти си Манас, нима си забравил това. — Гласът му не търпеше възражение и Нуту примирено се зае с работа. Трябваше първо акуратно да извади, почисти и облъчи със наситена слънчева светлина дрехите за ритуала. Двата костюма бяха с цветовете на утрешното слънце и преливайки в ослепителното златисто-бяло, заслепяваха очите. В Меслиновия род обаче очила не бяха разрешени и Нуту знаеше това. Дори не си и помисли за такава защита. Трябваше да разчита единствено на добре изучения си в миналото поглед през светлината, който се състоеше в това да гледа под тъп ъгъл към всяка част, която наблюдава. Работата беше изтощителна и нервна, но нямаше как. Лъчезарните роби бяха най-добрият щит срещу вредните влияния, които се излъчваха от бъдещето или при прехода към него. Сферичният кристал не се интересуваше ни най-малко от живота на хората и често материализираше обектите, които показваше. Така пред очите на мага понякога се мяркаха ужасяващи неща. Беше нужна защита, която да запази разсъдъка и самообладанието му, а дрехите, пропити със слънце бяха част от това.
Докато Нуту се занимаваше с чирашката работа, Меслин продължаваше да изучава живота и теорията на Анита Фалкон Бел, като си мърмореше, докато гледаше справките. Ставаше все по-неспокоен, всяка следваща информация очевидно изостряше нервите му и увеличаваше опасенията му. Нуту виждаше все по-угрижения му вид и се учудваше на енергичните команди, които пращаше към роботите. — Всичко, буквално всичко трябва да се провери за наличието на органична материя, а след това да се почисти и излишното да се изхвърли, нареждаше Меслин и размахваше широките си ръкави към хуманоидите, които хвърчаха все по-усърдно напред назад. — Иначе всички ще ви изпоразглобя, — заканваше се той — Имате ли представа къде ще попаднем. Долу и същевременно от другата страна. Хайде по-бързо, по-бързо и по- чевръсто, милички. — Беше притеснен, а Нуту се стресна като чу това хем долу, хем от другата страна. Нямаше обаче как го попита, зает с костюмите. В главата му само пламна тревожната мисъл. Той добре познаваше — това долу. Беше светът от коъто идваше като гном. Нищо обаче не знаеше за другата страна. Предполагаше, че става въпрос за Стихията. Мислите му неволно се прехвърлиха върху бялото излъчване на кристала, гаранция за истиността на образите. Появата му в процеса на ритуала предвещаваше, че вратите на времето ще се разтворят и линиите на бъдещето ще ПРОНИКНАТ до кръга пред мага, осветявайки пътя му напред.
Какъв беше той — Манасът — Нуту, мислеше си джуджето, щом в неговия живот вече два пъти се налагаше използването на свещения кристал — нещо рядко, трудно и опасно. И сега Меслин не се поколеба, така както не се замисли дълго и предишния път. Беше само по-тревожен. Привършваше, костюмите вече стояха надежно защитени зад стена от морска течност и. Нуту трябваше да се прехвърли върху розовия храст, когато Меслин неочаквано се появи зад него.
— Мисля, че открих посланието в сънищата, — каза възбудено той. — Нима знаете от кого е, Учителю. — Нуту се изуми.
— Никога не съм се съмнявал. — Меслин беше категоричен. — То е от Великите, но не в това е работа, а в същността му.
— Великите, Нуту повдигна учудено веждите си, защото тази дума не му говореше много. Знаеше само, че е свързана с горната част на Спиралата.
— Ще ти обясня по-късно, защото сега нямам време, — прекъсна го нетърпеливо Меслин, въпреки въпросителния поглед на Нуту. — Но открих покрай това нещо друго. Трябва да изпратим послание в Алтея, в ОВОС, защото става въпрос за бъдещето на Вселената, чиято промяна предстои.
— Промяна. — Нуту започна да разбира, вече беше забравил и за розите и за ароматите си. Вниманието му изцяло се насочи към Меслин. Не го беше виждал никога толкова развълнуван. Започна да слуша съсредоточено:
— Ние, общността, — започна магът, — отдавна знаем, тук в Тива, че цикълът на Вселената завършва, но ето че чак сега се получи потвържданието за това. Великите ни предупреждават за края и посочват, че пътят за спасение е именно този, които е разработила Анита Фалкон Бел — хората — Манас.
— Хората да станат Манас като мен, — опита се да уточни Нуту. — Да, точно така, защото всеки един от нас разполага с неограничен умствен потенциал като теб и той единствен може ще му служи след промяната.
— Когато Вселената навлезе в новия цикъл. — Точно така, момчето ми, точно така, — повтаряше все по-разплено Меслин. — И той ще настъпи твърде скоро. Затова след ритуала трябва да изпратим съобщение в Алтея. Кристалът ще покаже времето за прехода и всичко онова, което още не ни е ясно.
— Излиза, че Анита Бел отива при Великите и е била права през цялото време, дори с тълкуванията си за края, — попита Нуту. Беше впечатлен.
— Не, със сигурност не е точно така и в това се състои другия проблем. Ние знаем какво изпращат сънищата и, но не знаем къде отива мис Бел. Тя не разбира всичко в детайли, само смътно се досеща и предполага. Именно това не се свързва с концепцията ми и затова ни е необходим кристала. Но защо стоим, — скочи Меслин, сетил се, че времето до ритуала изтича — Действай, действай по-бързо Нуту, — подкани го той — Не си напълнил дори розите, — завайка се магът и обсебен от мислите си, хукна към някаква друга задача.
Нуту остана твърде объркан след това, сигурен, че много неща не знае и не разбира. Убеди се, че
