намерил вече някаква графика в компютъра си. Пък и това, за което му говореше Нуту му беше известно. Сега магът беше обладан изцяло от друга мисъл. — Проблемът Нуту, е съвсем другаде, — сподели той, — както ти казах ние сме попаднали в самото око на тайфуна. Двойната Спирала, скъпи ми ученико, — Меслин му сочеше обемната графика пред себе си, — както знаеш, е Всемирът. Това е неговата видима форма, която за съжаление се познава от твърде малко хора във Вселената. Завещано много отдавна на човечеството, знанието за Единното и Цяло не е било използвано още от древността и в днешни дни почти е изчезнало.
— Това е Двойната Спирала — формата на безкрайността около нашата Вселена. Това ли искаш да ми разясниш, — гледаше го зяпнал от учудване Нуту.
— Да, защото нашата Вселена е във вид на едно голямо Кълбо, но малцина знаят, че тя е само част от тази нямаща начало и край Двойна спирала, в която Кълбото-Вселена е само една малка брънка.
— И моят предишен свят също е една нищожна част от тази спирала.
— Да, той също, както и много други безкрайни светове нагоре и надолу от нас, — отговори му Меслин.
— И те си взаимодействат непрекъснато — мислеше на глас Нуту.
— Да, както всяка част в света и голямата Спирала се движи, трансформирайки непрестанно всяка своя форма според промените в нея. По този начин нашата Вселена и другите по-висши и по-нисши светове са в едно неизменно Цяло. Те, макар и донякъде разделени, не могат един без друг. Освен това всяка брънка от Спиралата има своята огледална противополжност във втората спирала. — Огледалното отражение на Вселената. — Да, защото Спиралата е двойна. Именно отраженията определят развитието на Всемира. Те непрекъснато се стремят към разрушаването му и така го стимулират към все по-голямо съвършенство. Тази огледална част, т.нар. Мрак, е Злото, което е призвано винаги да ни тласка напред и нагоре и да поддържа в готовност веществената ни форма, „защото властта на Земята на мен е дадена“. В този момент Меслин погледна въпросително Нуту, защото беше казал нещо много важно, а ученикът му само стоеше и го гледаше втренчено. Нямаше никаква реакция. — Нямам думи, учителю, — стресна се Нуту, — Все още мисля, върху всичко това, — отвърна му зашеметено той. Изнанадан от много по-голямата дълбочина на проблема, отколкото предполагаше, той наистина все още нямаше нито мнение, нито някакви въпроси. Просто стоеше и слушаше.
Тогава Меслин бавно продължи. Осмислянето на проблема затрудняваше и на него. Той изведнъж видя неща, за които неговите прадеди бяха само чували и които много внимателно се предаваха от родителите на достойните за това деца. Това знание разбира се, беше изписано по храмовете на Египет, включително и тук в Тива, но само човек, запознат със сложните жречески съчетания на думи, изрази, тяхната подредба и месторазположение, можеше да се докосне до вселенските тайни. Затова беше зашеметяващо, когато цялата тази истина излезе наяве без було и покров и удари право в целта.
Мислите на Меслин шеметно се носеха из превъзбудения му мозък. Той ясно съзнаваше, че трябва да се успокои и осмисли всичко видяно, защото оттук наттатък не можеше да допуска грешка нито в действията, нито в тълкуванията си. Това беше мечтан миг в живота на всеки маг. Звездният час за него и за неговото семейството беше настъпил. Меслин трябваше да оправдае усилията на хилядите прадеди-жреци живели преди него по тези места. — Нашата система, Нуту е толкова важна, — обясняваше превъзбудено той, — колкото и всяка друга част в Спиралата. Тя привнася в една или друга степен за усложняването и възходящото развитие на всяка друга част под или над нейното ниво. Това, което на практика ти си видял и мислиш, че разбираш, е била именно нашата система. Другото, Цялото, голямата Двойна Спирала, е един неописуем, неизмерим свят без начало и без край, по който ние вървим и вечно ще вървим към все по- голямо съвършенство, борейки се със самите себи се и двете си общи еднакви начала, успоредните линии на Спиралата.
Нуту прекрасно разбираше. Осениха го отдавна непроявявани глъбини на мисълта. Те бяха като думите, които изрече в защита на учителя си неотдавна:
— Изглежда, че именно нашето звено в момента е закъсало и това е отразява в общото, — каза Манасът, осмислил вече всичко, което чу. Той бързо схвана същността на нещата и като прагаматик тръгна направо към разрешаването на проблема. Моментът на стрес беше отминал. — Само едно не ми е ясно, учителю, — продължи той. — Ти самият каза, че Анита Фалкон Бел не отива при Великите. Ние се убедихме в това, но от друга страна видяхме, че тя се приближава към Голямото Сияйно Човешко Същество в преходите между измеренията. Тя дори се слива с него. Не знаем нищо за него, дали е Велик или действа съвместно с нея за наше добро. — Така е, — съгласи се Меслин. — Той ще ни помогне, въпреки е не е Велик. Анита Бел по един или по друг начин се е докоснала до тайната и целта на човешкото съществуване и затова ще осъществи връзката. Тя е дълбоко убедена, че необходимостта от максимално градивно използване на потенциала на мисловното вещество, имащо пряка връзка с по-фините нива на Спиралата, може да спаси човечеството от предстоящата криза. Нищо друго в нашата система от материя не притежава в по-голяма степен качествата, необходими на човека за далечния му път напред.
— Но дори и да е така, защо едно такова откритие води до толкова много сътресения, а не се възприема от Галактическото обединение.
— Трудно е да се каже, но това не е случайно. По интересното е, че проф. Бел има връзка с някое от по-горните1 нива, не само с Великите. Ти сам видя това. — Меслин сякаш се сети за нещо и повика хуманоида.
— Пусни записа — нареди той и продължи, като изчакваше визуалните доказателства за теорията си. — Ти видя, че в един момент Анита Бел наистина се сля със съществото от блестящата светлина в средата на Кълбото. То от своя страна беше свързано — Меслин показа широката нишка, изхождаща от средата му към друга част на Спиралата, — с друго ниво. Високите му вибрационни полета, макар и прилични на човешките, само доказват неговия по-тънък, висш произход, поясни той визуализацията и принадлежността му към по- еволюирали нива на Всемира. Но въпреки това той не е Велик. Твърде близко е до нас — завърши магът.
— Но ти твърдиш, че сънищата са от Великите, нали. — не разбираше Нуту. — Тогава какви са тези другите, откъде са и какво искат те от Анита Фалкон Бел, пък и от нас. — Нуту се беше развълнувал и неспокойно сновеше из помещението, като хвърляше от време на време погледи към записа във видеозора. Там, задържани в кадър на единство стояха Анита Бел и Вибриращ Възход.
Меслин обаче също не беше в състояние да обясни:
— Вероятно си прав, — придърпваше замислено бялата си брада той. — Ние, жреците, също не знаем нищо за тях, освен че ни желаят доброто и че са изправени пред голяма битка заради Анита Фалкон Бел и заради нас. Мисля че и ние сме намесени в това. Но не са Велики, не са… — повтаряше той.
— А тези от друга страна как също са свързани с нас, — продължаваше да пита Нуту. — Та те са накрая на Вселената. Ние двамата дори и да искаме не можем да отидем там. Аз даже като Манас съм слаб за такова стълкновение и за такъв преход. — Така е, нито един Манас не може сам да се справи с такава задача, но може да помогне, — вдигна поучително както винаги пръст магът. — Ще стигнем и дотам, защото ми идва нещо на ум. — Той се усмихна загадъчно и продължи да анализира на глас видяното. Вече беше решил нещо. — И така, ние проследихме бъдещето, — заключи той. А това означава, че срещата на Лъчезарни извън Вселената ще се състои и няма да бъде лека. Има сили, които не желаят това да се случи. Те ще попречат посланията да бъдат разбрани. — Това са същите сили, които въздействуваха върху моята психиката, когато бях малък, — прекъсна го развълнувано Нуту. — Видях ги и ги познах. Те протягаха дългите си тъмни ръце към светлината. Имаше и още някакви. — Да, същинските Господари на Мрака, тези които винаги са ни притискали и ще ни притискат, — потвърди Меслин. — Ужасни са, но ти беше този, който им се противопостави. Ти, момчето ми се осмели да влезеш в бъдещето и да го промениш, или по-точно програмирано да го изкривиш. Няма нищо случайно, — поправи се Меслин. За миг беше помислил, че съдбата подлежи на корекция и изменение. И защо не, тази мисъл го объркваше. От мига, когато сам видя, че именно от настоящото Нуту измени посоката на близкото бъдеще. Нима беше възможно, — питаше се магът, — бъдещето да се програмира и то по този странен начин. Но Меслин щеше да мисли по-късно затова.
Сега важното беше, че съдбата диктуваше намесата на Нуту, а следователно и неговата собствена в бъдещите събития. — А това означава, — продължи прекъснатите си мисли магът, — че от тебе се очаква да въздействуваш по същия начин тогава, когато срещата между световете се състои. Нашата намеса може би
