на Елеонската планина. Млади девойки, телата им били ужасяващо осакатени, а кръвта им — източена. Сега нашият тъй наречен Свещен град гъмжи от сквернословци и измет от Средиземноморието. Тук има толкова много вещици и магьосници, колкото бълхи по кучетата. Повечето са измамници и фокусници, шарлатани, живеещи на гърба на хорските страхове. Ала има една жена, Ерикто, която е истинска поклонница на демоните, вещица, която замърсява въздуха дори само с дъха си. Магьосница, от която дори скалните пепелянки се плашат. И така — възрастният мъж избърса уста с опакото на ръката си, — Ерикто е обвинявана за много престъпления. Набеждавана е, че източвала телесните течности на трупове, гризала ноктите на мъртъвци, разтваряла примките на обесените и отхапвала подутите им езици. И още по-важно, обвинена е за участие в тези убийства, гладна и жадна за човешка кръв за своите жертвоприношения — той поспря. — Едмънд, мислиш, че съм си загубил ума ли? Ще ти разкажа цялата история и тогава ще разбереш тревогите ми. Йерусалим гъмжи от чародейци и вещици, ала има сериозни твърдения, че поклонници на демоните са се промъкнали и тук, в Храма — старецът за втори път вдигна ръка, за да прекъсне изненадата на Дьо Пайен. — Истина е! Нашият велик магистър и някои от другите ни водачи знаят това. И патриархът на Йерусалим, както и управителят на града, възразиха срещу такива кобни дела. Настояват нещо да бъде сторено. А сега да те попитам, срещал ли си двамата англичани Уокън и Ричард Берингтън?
— Не, но Майеле спомена имената им.
— О, да, не се съмнявам, че го е сторил — Тръсел загриза ъгълчето на устните си. — И така, за Уокън се говореше, че посещава бордеите, къщите, където има плът за продан. Очевидно е сметнал, че дадената клетва за целомъдрие е трудноизпълнима. Той е пример за хората, които привличаме сега. Подозирам, че Уокън не е спазвал клетвите си повече от моето коте Тортоса. Това, което е обезпокоило нашия магистър, са вестите от неговите шпиони, според които Ерикто е забелязана да се промъква в сградите на Ордена на Храма. Според тези приказки тя се обличала като вещица, носела перука, лицето й цялото било изрисувано, тялото й било увито в роба, съшита от гарванови пера. Дьо Трамле няма избор и затова държи собствените си покои под око. Нощните похождения на Уокън при жените в града бяха забелязани, ала тогава бяха отправени и нови обвинения, че всъщност той заговорничел с последователите на демоните. Не знам действителните подробности, ала Уокън бе арестуван, а стаята му — претърсена. Бяха открити доказателства, че навярно принадлежи към същото сборище като Ерикто — Тръсел пое дълбоко дъх. — Знаеш как постъпва Орденът на Храма, Едмънд. Беше свикан таен съд, Уокън бе признат за виновен, ала Бернар не искаше да го наказва тук, в Йерусалим. Вместо това се обърна към един сеньор, английски рицар — Ричард Берингтън. Задачата на Берингтън и на двама други сержанти бе да отведат Уокън обратно в Англия, където той да бъде разпитан подробно и затворен до живот или дори екзекутиран. Всичко беше държано в тайна. Преди няколко седмици Берингтън и сержантите отвели от града окования Уокън. Дьо Трамле повикал и английския магистър от Лондон, Бозо дьо Беосис, за да отговори на някои въпроси. Дьо Трамле не прави нищо както трябва. — Тръсел потърка лицето си. — Може би е трябвало да осигури по- многочислена охрана, но да си дойда на думата, очевидно Уокън е избягал.
— Как?
Тръсел поклати глава:
— Не знаем, но може да е отишъл в Триполи.
— О, не! — възкликна Едмънд. — Възможно ли е злосторник като Уокън да има пръст в онова, което се случи там?
— Клюките нашепват, че не асасините са замесени, а тамплиер отстъпник, което обяснява и факта, че Дьо Трамле е така нетърпелив в преследването на асасините. Иска тях да обвини за смъртта на граф Реймон. Но ние нямаме доказателства за това какво наистина се е случило или за виновниците. Уокън? Стареца от планината? Или друга група, за която нищо не знаем? Шпионите ни в Триполи донасят, че убийството на граф Реймон може просто да е било предлог за оплячкосването на града. Списъците вече пристигат — старецът разпери ръце. — Явно някои от къщите на определени търговци са били разграбени малко след покушението. Но в края на краищата, Едмънд, ако наистина искаш да знаеш какво се е случило в Триполи, няма да мога да ти отговоря.
— Ами този Берингтън?
— Дьо Трамле е много разтревожен. Берингтън бе един от най-добрите рицари, мъж с неопетнено име. Той пристигна тук и се присъедини към ордена, като доведе и почтената си сестра лейди Изабела. Тя е настанена в женския бенедиктински манастир близо до Портата на Ирод. Берингтън е изчезнал. Дьо Трамле вярва, че той и двамата сержанти са убити от Уокън, който е бил подпомогнат от сборището в Йерусалим. От него ни вест, ни кост.
— А Ерикто?
— А, нашата зла вещица! Тя сякаш е изчезнала от лицето на земята. Дълбоко в себе си Бернар се тревожи, но същевременно е доста доволен от това. Най-важното е, че ужасяващите убийства престанаха. Дьо Трамле използва шпионите и армиите си от съгледвачи да открият къде е избягал Уокън и какво се случило с Берингтън.
— Ами ти, Уилям, ти какво мислиш?
— Искаше ми се да мога да ти кажа, Едмънд. Някои хора смятат, че граф Реймон се бил разтревожил, че бил дочул слуховете, че нещо гнило се мъти в града му, и затова е помолил Храма за закрила.
— А така ли е?
Тръсел не посмя да погледне Едмънд в очите.
— Не знам — измърмори старият англичанин. — Седя тук, в здрача на своя живот, предъвквайки с голите си венци. Не знам истината за всичко.
— А Майеле, какво знаеш за него?
Тръсел се усмихна, ала само с устни:
— Много малко, ала Дьо Трамле възлага големи надежди на теб, Едмънд. Благословеният Юг отиде чак до Англия, за да основе ордена там, за да се установи. Бернар дьо Трамле иска да надгради постигнатото. Той и съветниците му възнамеряват да те пратят в Англия, въпреки че в момента страната е разкъсвана от междуособици. Крал Хенри I почина, без да остави мъжки наследник. Дъщеря му Матилда, императрицата, предяви претенции към трона, но незабавно срещна съпротивата на братовчед си Стивън от Блоа. На свой ред пък той бе предизвикан от нейния син Хенри от Анжу, както го наричат. Островът сега е огласян от ударите на мечове, както и през последните осемнайсет години. — Възрастният рицар се облегна в стола си и махна с ръце, взрян в Едмънд. — Нека Господ винаги бди над теб. Достатъчно говорих.
Дьо Пайен се сбогува и напусна покоите му. Мина по коридора и слезе по стълбите така унесен в мислите си, че се стресна, когато една ръка го докосна по рамото. Извърна се рязко и зърна красиво видение, което напрегнато се взираше в него. Жената бе средна на ръст, облечена в сините дрехи на бенедиктинска послушница, с бяла монашеска забрадка, обрамчваща лицето й. Пръстите й стискаха топчетата от слонова кост на молитвена броеница.
— Мадам — Дьо Пайен се отдръпна и се поклони.
— Извинете, че ви стреснах, но исках…
— Мадам, няма нужда да ми се извинявате — Едмънд бе поразен от невероятната прелест на жената, от светлата й кожа и виолетово-сините й очи. Присмиваше ли му се, дали го дразнеше, или само се усмихваше? — С какво мога да ви помогна, мадам?
— Брат ми, Ричард Берингтън, е рицар от ордена. Може би сте чувал за него?
— Разбира се, мадам. Съжалявам за загубата ви. Знам, че е придружавал затворник, който е избягал, а брат ви сега е в неизвестност. Може би…
— Живея само заради това „може би“… Мастър Дьо Пайен — тя се приближи. Тамплиерът долови аромата на изтънчения й парфюм. Стоеше омаян от това лице, от деликатните движения, с които тя прехвърляше мънистата, а хубавите й очи се взираха в неговите. — Моля да ме извините, сър — отново се усмихна тя, — но всеки ден идвам в Храма, за да получа вести за брат си. Чух, че вие и още един рицар,
