— Това са добрите новини — заяви той. — Двайсет генуезки галери са влезли в разрушеното пристанище на Яфа и помолиха Божията армия за помощ. Разбира се, водачите ни с радост се отзоваха. Флотилията ще осигури достатъчно количество дървен материал, а вероятно също храна и вода. Два отряда от рицари и стрелци бяха изпратени надолу към крайбрежието, начело с Реймон Пиле. Вражеска конница ги нападнала. Пиле и хората му се измъкнали и се добрали до разрушените стени на Яфа, като покрили седлата си с щитовете и плащовете на враговете. Генуезките моряци ги посрещнали с радост. Дни наред плавали нагоре-надолу и търсели следи от Божията армия. Реймон им съобщил нашите затруднения и моряците веднага им устроили угощение с хляб, вино и печена риба. Франките и генуезците седнали заедно и празнували под открито небе насред голямата зала на замъка в Яфа, чийто покрив липсвал. Запалили огньове, свещи и фенери. Изпразвали пълните подноси, подавали си от ръка на ръка чаши с вино. Дори довели постовете от корабите, за да споделят всички угощението. — Теодор сви рамене. — Добре са празнували. Египетската флотилия далеч навътре в морето съгледала светлините на празненството, промъкнали се и затворили входа на пристанището. На разсъмване генуезците забързали към корабите си, но разбрали, че битката е безсмислена. Оставало им единствено да изоставят галерите си и да пренесат на брега голяма част от оръжията и припасите си. Та това са — кимна отново Теодор — добрите новини. Генуезците току-що дойдоха в лагера.
Отначало Елеонор изобщо не разбра какво пък им е толкова доброто на новините. Положението продължаваше да се влошава. Всеки ден с изгрева на слънцето страшен зной се стоварваше над шатрата й. Тя се събуждаше обляна в пот след неспокойно прекараната нощ. Силни ветрове се втурваха през долините и проломите, вдигаха облаци прах от падините из заобикалящата ги пустиня. Водата все така не достигаше. Мехове с негодна вода, докарана с камили, се продаваше на високи цени, а тя и останалите трудно намираха време да отдъхнат от тежката всекидневна работа. Прахта възпаляваше очите им и полепваше по гърлата им. Над лагера се носеше вонята на измрелите животни. Дойдоха новини, че изпратените високо в хълмовете стада били нападнати от турци, които освен това всячески пречели на търсенето на вода. Хората започнали отново да бягат от армията. Стигнали до река Йордан, изкъпали се в нея и там понасъбрали по някоя тръстика от бреговете като знак, че са изпълнили своето поклонничество, но пък къде ли можели да идат? Из околностите кръстосваха турците, цялото пристанище Яфа беше под тяхна власт.
Накрая все пак уверенията на Теодор се оказаха истина. Към края на юни първите количества дървен материал бяха свалени надолу по хълмовете. Влачеха ги или ги караха с каруци, теглени от мулета или камили, или пък ги носеха на гръб. Годфроа дьо Буйон беше накарал генуезците да помогнат при събирането на дървен материал и да плетат въжета за катапултите. Непрекъснато намираше работа за техните чукове, копия, гвоздеи и брадви, свалени от корабите. Гастон дьо Беарн, който отговаряше за обсадните машини на Годфроа, ръководеше работата по тях. А генуезкият майстор Гулиелмо Ембриако вършеше същото за граф Реймон дьо Тулуз. Всеки имаше поставена задача. Елеонор носеше дърва и плетеше въжета. В лагера се издигна внушителна грамада от страховити обсадни оръжия, подобни на ужасяващи чудовища, надигнали се от земните недра. Появи се огромна стенобойна машина с желязна глава, покрита отгоре с плетен покрив, а после и огромни катапулти със здраво усукани въжета и дълбоки чаши, множество обсадни стълби и куп плетени щитове, с чиято помощ войниците щяха да се прикриват при приближаването към стените. Граф Реймон премести отрядите си на юг и се разположи срещу Портата към Сион. Съсредоточи усилията си върху запълването на рова, като обяви, че всеки, който донесе три камъка, които да хвърли в него, ще получи по една пара. След три дни и нощи тази част от рова беше запълнена. Направиха още защитни брони за оръжията. Всеки от рицарите трябваше да завърши по две такива брони и една стълба. Каменохвъргачките, подсилени с плетени въжета, бяха поставени на колела, за да могат да ги местят от едно място на друго. Отворените заслони от корави плетени рогозки бяха направени така, че да могат да се преместват към стената и да прикриват войниците, които щяха да прокопават защитните зидове.
Но всички бяха съгласни, че тези зидове трябваше по-скоро да бъдат превзети с атака, а не подкопавани. Главната надежда на франките бяха двете страховити обсадни кули на подвижни платформи, които можеха да се откарат досами стените. Всяка от кулите имаше по три етажа. На най-ниския щяха да са мъжете, които придвижват кулата напред. На средния, който на височина беше почти колкото парапетите на защитните йерусалимски стени, щяха да са облечените в доспехи рицари, които да се качат на стената, а на най-високото ниво щяха да са стрелците, които да покриват нападението на рицарите.
Защитниците на Йерусалим зорко наблюдаваха действията на франките и се готвеха за отпор. Приближиха балистите до стените, за да бъдат близо до огневата линия. Взеха предпазни мерки за защитата на онези участъци от стената, които считаха за уязвими за изстрелите от катапултите и балистите, като провесиха торби със слама и дебели и здраво сплетени корабни въжета, за да предпазят каменния зид от военните машини на франките. Божията армия, вече изпълнена с решимост да превземе града, показваше, че няма да има никаква милост. При последните набези заловиха високопоставен мюсюлмански водач, отнесоха се с него почтително, но поискаха да се покръсти. Когато той отказа, го изведоха пред Кулата на Давид, където един от рицарите на Годфроа го обезглави. Няколко дни по-късно франките заловиха съгледвач, дошъл от Египет. Решиха, че щом иска да влезе в града, трябва да влезе. Привързаха го все още жив към катапулта. Беше твърде тежък и катапултът не можа го изхвърли много надалеч, но падна на остри камъни близо до стената, и на мига си счупи врата.
Неусетно настроението в лагера на франките се промени. Военните машини бяха готови, внушителните кули бяха завършени. Снабдяването с храна и вода бе сложено в строг ред. Надеждите пораснаха, но бяха попарени, когато Юг и Годфроа донесоха новини, че водачите отново започват да се карат помежду си. Срещу Танкред се надигнали остри протести, задето забил знамето си над Витлеем. Принцовете вече се караха и каква да бъде съдбата на Йерусалим, след като бъде превзет. Намеси се и Църквата, като заяви, че Йерусалим е Свещен град и друг цар освен Христос там не може да има. Предложиха други титли: управител или регент. Юг и Годфроа слушаха споровете и свикаха съвет със своите хора. Време беше да си поставят нова цел. Пиер Дезидерий излезе напред. Насън — така обяви той пред съвета, а думите му бързо обходиха лагера, — благочестивият Адемар дьо Льо Пюи го посетил и предупредил, че Бог бил недоволен. Армията трябвало да се пречисти. Трябвало да изповядат греховете си, да изкупят вината си и да постигнат единство и благоприличие, преди да атакуват защитната стена на Йерусалим. За пореден път се вслушаха във видение. Обикновените хора се струпаха пред палатките и шатрите на своите водачи, за да ги накарат да изпълнят исканията. На осми юли 1099 година, свещеници и монаси, въоръжени с кръстове и реликви на светци, щяха да поведат шествието на рицарите и всеки мъж или жена, дошли здрави и читави пред стените на Йерусалим. Екнаха тръби, развяха се знамена. Елеонор, Теодор и останалите се отправиха с франкската тълпа на шествие. Вървяха боси, пееха химни и издигаха кръстове около града. От отворите на зъберите на стената, защитниците на града им се подиграваха, замеряха ги с камъни и стрели, но шествието беше завършено. Обявиха пост и всеки се отправи към своя свещеник, за да се изповяда. Дори принцовете си стиснаха ръцете и се заклеха във вечно приятелство.
Нападението започна скоро след това. В южната част на защитната стена Реймон дьо Тулуз придвижи кулата си по-близо до сухия ров. В северната Годфроа дьо Буйон опита да подведе защитниците, които пъргаво вдигаха нивото на стената срещу втората внушителна обсадна кула. Танкред, Юг и Годфроа бяха изпратени да съберат сведения и се върнаха с новините, че този участък от укрепленията бе почти непревземаем. Разгоря се свиреп спор. Теодор присъства на него и по-късно преразказа събитията на Елеонор, която на свой ред ги включи в хрониката си. Годфроа дьо Буйон си дал сметка, че голямото нападение, което искали да предприемат, в никакъв случай не трябвало да завърши с провал. Затова, когато паднала нощта, той тайно заповядал да разглобят кулата дъска по дъска и греда по греда. Отделните части щели да бъдат отнесени миля по-нататък, където укрепленията били по-ниски, а земята — по-висока. Същото сторили и с балистите и каменохвъргачките. Под закрилата на нощта голямата кула била чисто и просто разглобена на части, а дървените греди предадени на очакващите ги войници. Работели при пълна тишина, както било заповядано. Никакви свещи, никакви фенери не били запалени, нито пък използвали волски каруци, понеже защитниците на стената можели да чуят шума и да ги нападнат. Работата вървяла едва-едва, но призори защитниците на града видели, че подготовката им за защита на тази част от стената е отишла напразно. Годфроа дьо Буйон преместил обсадната кула цяла миля по на юг. Независимо от това, каменохвъргачките и кулата трябвало да бъдат издигнати отново. Дните минаваха. Вечерта на 13 юли всичко беше готово. Дадоха заповед. Призори на следващата утрин Божията армия щеше да хвърли всичките си сили в нападението на Йерусалим.
