зеленикава тиня и подгизнало от водата тяло на Уени бе вече положено на пейката, от която той толкова често ни наставляваше и гълчеше. Сега той лежеше със запушени от солената тиня очи, ноздри и уста, прогизнал препасник и мръсна, стичаща се на ручейчета вода по краката. Заради издутия корем приличаше на риба, извадена на сухо; по лицето му бе изписан внезапен ужас. Покрих с кърпа това лице, спомняйки си картината от вчерашния ден и това, което Уени направи. Дойдоха санитари с носилка, за да пренесат трупа в Дома на смъртта. Другите се пръснаха, мърморейки тихо помежду си. Мерире се опита да каже заупокойна молитва, но никой не му обърна внимание.
— Пригответе го веднага — викна Хоремхеб към санитарите, — преди да засмърди.
Коленичих и свалих пръстена от подпухналите пръсти на Уени. Той се гордееше с него, защото бе подарък от бащата на Великолепния. Сложих го върху трупа му и огледах внимателно нокътя на този пръст, който сега висеше на тънки нишчици кожа.
След като вдигнаха трупа, тръгнах към маслиновата горичка. Спрях се при дървото на Уени, до което се търкаляше счупеният съд за любимото му пиво. По калните брегове на водоема се виждаха следи от стъпките на хората, които бяха измъкнали трупа му от водата. Зърнах нещо, което проблесна в тревата. Бе малка медна капса — като украшенията по униформените ни бойни поли. Вече бях виждал такива капси и по полите на кушитските воини, които охраняваха Забуления. Претеглих я в дланта си и се изправих. Уени бе стар ветеран; макар и пияница, знаеше какво върши. Върнах се до маслиновото дърво, седнах и си го представих — изтегнал се тук, вече позамаян от пивото, но достатъчно бодър да забележи тъмните фигури, прокрадващи се между дърветата. Последвало е кратко, но ожесточено боричкане, при което съдът за пиво се е счупил, а Уени е бил завлечен до водоема; там са държали главата и лицето му във водата, докато последната искрица живот е напуснала сърцето му. Припомних си подигравателния смях на Уени от предната вечер.
— Има ли нещо, което не е наред?
Обърнах се рязко. Бе Собек, който ме гледаше любопитно.
— Не, не — хвърлих медната капса в езерото. — Всичко е наред. Поне засега.
Трета глава
През втория месец от сезона на горещините и малко след Празника на долината, когато течеше трийсет и третата година от царуването на Великолепния, Земята на Египет влезе във война. В храма на Монту бяха запалени огньове и хорът от жреците на Амон поде словесна атака срещу божествата, събрани целесъобразно накуп. Думата „война“ бе изречена от устата на самия цар, след което мигновено пое надлъж и нашир из царството на Двете земи. Подлите кушити от Източната пустиня се бяха разбунтували. Нападаха и опустошаваха местните гарнизони и избиваха работниците от мините на Божествения за добив на мед, злато и аметисти. Бедуините съобщаваха, че по пътищата на царството върлуват всякакви банди, имперските пратеници намират смъртта си след нечовешки изтезания, търговците губят стоките си; с една дума, цялата чест и слава на Египет са непоправимо поразени… Тогава дойде заповедта: размирниците от Куш да бъдат смазани.
Самият Хотеп пристигна с полковник Пера, за да съобщи, че цялото военно подразделение „Слава на Амон“ с личен състав 5000 души, в който не влизаха наемниците, фуражирите28, разузнавачите и комисарите, ще бъде изпратено, за да се справи с разбунтувалите се. Бойната единица на Хор, съставена от Чедата на Кап, също бе включена. Хотеп вдигна ръка, за да ни успокои:
— И двамата принцове ще се присъединят към кампанията. Тръгваме след три дни. Вие също ще поемете с тях, за да умножите славата на името на Божествения. Защото ние живеем за фараона! И умираме за фараона!
Всички поблагодарихме на Божествения за предоставената ни възможност да покажем предаността си. След като той си тръгна, придружен от дворцовата стража, полковник Пера ни запозна с още подробности, най-важната от които бе, че Забуления ще бъде в състава на Бойната единица на Хор. Преждевременната смърт на Уени бе забравена. Подозренията ми потънаха в забрава заради трескавите приготовления. Всички бързахме да тръгнем, въпреки че Майа се разболя. Цяла нощ се мяташе с висока температура, а призори зъзнеше и така се тресеше, че веднага го отнесохме в лечебницата към Дома на живота.
— Няма да ни липсва — промърмори Хоремхеб.
Съмнявах се не без основание, че някой от нас би липсвал на останалите. Трупът на Уени бе балсамиран и замина незабавно към Далечния хоризонт. Майа ни изпрати доброжелателни послания, умолявайки Собек да го посети, но той бе потънал в лудешките приготовления за обявената война. Раздадоха ни бойни доспехи, извадиха оръжия от складовете, стегнаха колесниците и лекарите от царската конеферма прегледаха внимателно конете. Полковите подразделения се струпваха в плодородните Черни земи на север от Тива. На Хотеп бе дадена временно титлата „царски син на Източен Куш“ с всички необходими правомощия на първи заместник на монарха. Положихме клетва за вярност в изпълнения с тамянов дим вътрешен двор на храма на Монту, където бойната ни единица получи своя щандарт — главата на сокола на Хор, кацнал на гърба на крокодил. Божествения благоволи да покаже лика си на гражданите на Тива; те бяха наредени в шпалир по улиците на Сфинксовете и на Овните, за да ни засипват с цветя и зеленина, когато излизахме от града в пълна бойна екипировка и воински емблеми, заобиколени от жреци, хорове и царски оркестри.
Войската пое на юг с кораби и шлепове, след което се отправи с максимално ускорен преход към големия укрепен град Бухен непосредствено след Втория праг на Нил. Пристигнахме с разранени и натъртени крака, уморени и прашни, объркани и в пълен хаос. Върховното командване в лицето на първия заместник на монарха, войсковите писари и лейтенантите на ескадроните от колесници се бяха настанили в крепостта, когато първоначалната заповед бе върната за изпълнение с брутална настойчивост. Наложи се прегрупиране на пехотните части и на колесниците в отряди по петдесет души под командването на педжет. Формално за нас висш офицер бе престолонаследникът Тутмос, следван от полковник Пера в качеството му на носител на щандарта на подразделението ни от петдесет колесници. Бойната ни единица, позната сега като Славата на Хор, включваше десет колесници под командването на капитан Хоремхеб. Организиран бе парад на цялата армия — гледката бе не само внушителна, но и великолепна. Отпред крачеха воините от Менфит — закалената в боеве пехота от ветерани с прошарени коси, пристегнати в ризници и със затъкнати в платнените им колани мечове хопеш. Следваха ги стреснатите новобранци, а зад тях вървяха еднакво облечените нактуа — момците с яки ръце, чиято задача бе да подсилват бойната линия по време на схватките. По фланговете маршируваха части от нередовната войска, съставена от цели рояци нубийски стрелци с лък, в чиито късо подстригани къдрави коси бяха забодени бели пера, а раменете им бяха загърнати с леопардови кожи. Дефилираха и други наемници — от островите в Голямата зелена вода и от земите отвъд нея, нарамили кръгли щитове и дълги мечове, както и либийски стрелци с лък, които пък бяха съвсем голи, ако не се смята леката наметка от волска или жирафска кожа. Екнаха тръби и начаса бяха вдигнати царските хоругви с изображенията на различните богове, които отдаваха почитта и преклонението си пред Амон Ра. Жреците принесоха жертва на импровизирани олтари, след което бе издадена заповед за
