дълбоко тайнствено. Слънчевият диск се показа с блестящото си червено зарево на хоризонта и светлината му полетя като мълния над пустинята. Тийи сведе главнята и приношението лумна със силен пламък и дим, поел на кълба към небето. Въздухът се насити с миризмата на тамян, масло и горящо месо. След като жертвата бе запалена, Тийи запя хвалебствен химн. Последва я синът й, а кръгът от мъже подхвана припева. Разтърсващият пеан сякаш последва пламъците и дима.
Слънцето се издигаше бързо. Северният бриз започна да отслабва, за да отстъпи място на дневната светлина и горещина. Огънят на импровизирания олтар започна да гасне. Не напуснахме местата си, докато всичко не изгоря, а заедно с него изчезна и загадъчната магия на целия ритуал. Заплашваше ни изгарящата жега на деня. Бях крайно изтощен. Тийи раздаваше заповеди наляво и надясно. Олтарът бе разтурен. Закачулени, с наметала и следвани от ескорта, поехме надолу към сочните пасища, за да прекосим Нил. Царицата и господарят ми останаха мълчаливи през целия път. Влязохме в границите на двореца през една странична порта. Свитата и колите изчезнаха някъде, оставяйки ни да прекосим сами пустите градини. Минахме през постовите стражи; царицата, въоръжена с имперския печат, мина без проверки или спирания с подобаващото за нея уважение. Когато стигнахме до резиденцията — мястото, където отраснах и бях обучаван, — спрях, удивен от видяното: портите бяха свалени от носещите ги панти, а стените бяха префасонирани така, че да осигурят достъп на колите на строителите. Накамарен дървен материал лежеше недалече от плочи за зидане и инструменти. Започнаха да пристигат зидарите с още слепнали от сън очи. Отдавна не бях идвал насам. Бях слушал само приказки за голямо преустройство и премебелиране.
— Маху, много ли си изненадан? — Забуления свали раираната си горна дреха и я преметна на ръка. Бе застанал като ловно куче, душещо срещу вятъра. — Всичко се променя. Тук ще има нова резиденция за мен и моята невяста.
— Ще се жениш ли, господарю?
— Булката е вече избрана: прекрасната ми братовчедка Нефертити.
— Красавицата! — изплъзна се думата от устата ми още преди да прехапя език.
— Да, точно тя — загледа ме Забуления, наклонил глава встрани. — И това означава името й: Красавицата, която дойде. Откъде научи?
— Зърнах я веднъж.
— Невъзможно е — поклати недоверчиво глава той. — Наистина ли? Ах, ти, Песоглавецо! Братовчедката ми Нефертити е дъщеря на Ай, брат на майка ми — стисна той ръката ми. — Скоро ще я видиш.
Тийи ни наблюдаваше със странно изражение. Шумът отвъд стените се засилваше полека-лека — подвиквания на зидари, тропот на дървен материал, скърцане на макари и въжета. После дръпна качулката от главата си и за пореден път ми направи впечатление, че не носи никакви бижута или украшения — сякаш тя и синът й искаха да пристъпят към своя бог пречистени и без нищо ценно по себе си.
— Божествения настояваше за сватба с принцеса от Митани — рече Тийи с вече познатата ми крива усмивка, — но го убедих, че може да има и друго решение. — Канеше се да продължи, когато се разнесе плясък на тичащи нозе: появи се Снефру, останал без дъх, с широко отворени очи. Той коленичи и докосна с чело земята, като се опитваше да си поеме въздух.
— Какво има? — попита го грубо Забуления.
— Господарю! — Снефру приклекна на пети и обърса потта от обезобразеното си лице. — Голяма бойна група от стрелци с лък — задъхано изрече той и продължи: — Силата на Хонсу36 сега е на лагер — посочи той — недалече от нашия павилион.
— Цялата военна част ли? — тихо попита Забуления и се обърна към майка си: — Нима Божествения е пратил войници?
— Офицерът им — продължи да пъхти Снефру — настоява, че са дошли, за да ви пазят от евентуални нещастни случаи или злополуки.
Лицето на Забуления се изкриви от гняв. Тийи сграбчи ръката му и я стисна.
— Почакай. Остави ги — прошепна тя, — засега. А ние да бъдем — засмя се тя, — да, ние да бъдем като дървета, които се превиват пред вятъра.
Господарят ми освободи Снефру. После ни отведе с майка си на една окъпана от слънцето горска поляна.
— Маху, как ме наричат хората? — попита той.
— Принц Аменофис — заекнах аз.
Той вдигна ръка, за да ме удари, но явно реши нещо друго, защото я отпусна.
— Не, кажи ми! Какво казват хората, че
— Плашилото, Грозника, Забуления…
Господарят ми кимна и продължи:
— Ти ми отговори с гласа на истината. И аз ще направя същото: ще ти кажа истинското си име. Ще го разкрия пред тебе така, както е редно да бъде с онези, които чувствам близо до себе си — той погледна през дърветата към слънцето. — Аз-съм-Този-който-се-харесва-на-Атон. Той е моят Отец, който знае името ми. Маху, сега ще го разкрия пред тебе, а в уреченото време ще го научат и другите. Да, аз съм Този, когото Атон харесва. Аз съм Ехнатон.
Осма глава
Това казва поетът, това казва и Маху, когато вижда за първи път Нефертити! „Тя, с Чистото Сърце и Чистите Ръце, Възлюбената на Плътта му, Съпругата на Великия Цар, която той обича повече от другите. Повелителка на Двете Земи, Господарка на Короната, Носителка на Двете пера, Стопанка на Дома! Нефертити да живее вечно! Обичаната от Великия и Върховен Слънчев диск, чието празненство е безкрайно.“ Още пея хвалебствия за нея. Самата мисъл за нея разиграва лудешки сърцето ми. И най- слабият полъх, носещ нейното благоухание, е като песента на водата, бликаща в сухия камънак на пустинята. Тя е топлината в най-студената нощ: момичето с широко отворените очи, споменът за което остава жив през годините, ясен като песента на лястовица в тихо пролетно утро. Все още чувствам докосването й; усмивката й сгрява душата ми и спомените ми литват изведнъж като птици от някой гъсталак. Тя идва при мен посред мъртвилото на нощта на крилете на орел, обвита в бури — Нефертити, моята скъпоценна перла. Моята магьосница царица с лице със смайваща хубост. Нефертити — Красавицата, която дойде!
Нефертити дойде в сезона на горещините през трийсет и третата година от царуването на Великолепния. Влезе със свитата си с подобаващо достойнство във вътрешния двор, посрещнати от Ехнатон, майка му, Божия отец Хотеп и моя милост, застанал зад тях. О, как бих могъл да я опиша? Вие как описвате слънцето? А студения северен вятър? Или милиони цветя с омайна красота? Да, разбира се, ще се опитам. Беше средна на ръст и облечена в дрехи с бродерия. Куп бижута искряха по нея: чифт медни гривни със
