златни шипчета с тюркоази, лазурити и карнеоли бяха притегнати на китките й със златни закопчалки. Огърлица от уникални висулки красеше изящния й врат, в средата й в златен обков имаше амулет с надпис: „Закрила за цял живот.“ На възхитителните й гърди се виждаше оформено като сокол нагръдно украшение със Слънчевия диск; в него бяха инкрустирани скъпоценни камъни като сини треви. Гривни за глезените с аметистови и златни зрънца блестяха над сребърните й сандали с каишки от чисто злато. Тя имаше най- изящното тяло с дълги крака и тънка талия; предницата на бялата й рокля бе изтеглена плътно назад, за да ни предизвикват налетите й бели гърди и великолепната шия. Много хора са ме молили да опиша лицето й. Съвършено във всяко отношение! Окръглено, с високи скули, с малък тесен нос над плътни червени устни, със златистокафява кожа, обрамчено от тъмночервената й коса, която падаше на вълни върху раменете й. И накрая — очите й! Тъмносини, със загадъчна красота под богато гримираните клепачи. Но красотата на Нефертити беше много повече от всичко казано. И преди всичко с начина, по който тя се движеше: като че ли замечтана за нещо, но целеустремено, с леко дръпната назад глава и властно високомерен поглед, който бе мигновено опровергаван от искрящи очи и смееща се уста.
В тоя ден Нефертити дойде и спря пред Ехнатон; кръстоса ръце, сдържана и същевременно съблазняваща с положени на раменете й красиви пръсти. Тя се поклони, като наведе глава. И в този миг намигна на Ехнатон, а после изрече протоколните думи на поздрава с мек и същевременно убедителен глас. Ехнатон хвана ръцете й. Бях зад него, но като че ли сам усещах радостта и удоволствието, преливащи от него. Той отговори по същия официален начин и лицата им се докоснаха леко, за да се разделят веднага. След това влязохме в залата за приеми, наситена плътно с мириса на приготвената храна и аромата от безброй кошници със сладостно ухаещи цветя. Най-после бях представен. Но не отмерих почтителен поклон, а просто стоях и гледах с широко отворени очи жената, която бях обикнал от пръв поглед и ще обичам до последния си дъх. Ехнатон се изкашля. Нефертити се усмихна, като леко вдигна едната вежда и показа връхче на езика от възхитителните си устни. Тя се разсмя, пристъпи напред и хвана ръцете ми: изумително сините й очи играеха палаво.
— Ти си Маху — заговори тя като на близък приятел или на брат. — Ти си Маху — повтори, — приятел на принца. Наистина много исках да те видя — спря за миг и погледна към Ехнатон с престорен гняв. — И си по-хубав, отколкото ми бяха казали — добави дяволито.
Е, най-сетне се поклоних, както е редно. Тя отдръпна ръката си, като ме погали по кожата с връхчетата на пръстите си. Настаниха ни веднага на определените места. Хотеп и Тийи седнаха в единия край на неголямата маса, а Ехнатон и Нефертити — в другия. Седнах с лице към втората личност, която щеше да играе такава важна роля в моя живот, но тъй като искам да бъда честен, ще кажа, че отначало почти не забелязвах непрестанно усмихнатото му лице. Сърцето ми не бе спряло да пее, кръвта ми вреше и аз се чувствах в Полята на блажените. О, да, разбира се, Нефертити беше обещаната годеница на Ехнатон. Тя щеше да бъде Небет Пер — господарката на дома, Анхет Еннуит — омъжената за него жена, и Хепсут — съпругата му. Но всичко това изобщо не ме интересуваше. Тя беше толкова хубава. Дали някой си даваше сметка кой би могъл да я гледа, да я докосва и да бъде с нея повече от мене?
Сервираха храната и напълниха бокалите. Отпивах малки глътки и хапвах разсеяно почти без да обърна внимание на нарязаното на кубчета месо, примесено с ориз и фъстъци, карфиол и аншоа; имаше и риба с лимон, както и агнешко и телешко месо в пикантни сосове. Нефертити беше моята храна и питие. Оглеждах я внимателно, макар и с крайчеца на очите. Настроенията й се меняха като лунния лик със стеснителност, примесена с кокетство. Инак тя флиртуваше почти скандално с Ехнатон с постоянно трепкащите си клепки; ръцете им се срещаха и се докосваха с предизвикателна настойчивост под масата. Понякога прекъсваше разговора си с него и се обръщаше към хората от прислугата така, сякаш не виждаше, че са безноси: разговаряше с приятен тон, питаше ги за имената им и от колко време са тук. А Снефру, който беше нещо като иконом и главен разпоредител, стана обект на особено внимание и похвали. Нефертити омая всички веднага. Щом погледът й срещаше взора на очите ми, усмивката й помръкваше: този поглед ставаше търсещ и изпитателен, сякаш ме претегляше на везни като богинята Маат, отсявайки истината от лъжата. Най-после седналият срещу мене Ай се постара да направи присъствието си по-осезаемо за мене. Наложи се да откъсна очи от дъщеря му.
Да, Ай — бащата на Нефертити, дарен с мъжка хубост, но опасен като пантера. В разцвета на силите си, бе сграбчил чашата на живота, решен да я изпие до дъно. Имаше приятна външност; тялото му беше яко и мускулесто, като на професионален воин. Носеше малка, но обилно омаслена и напоена с благоухания перука върху червеникавата си подкъсена коса; гледаше изпитателно с виждащи всичко очи, подчертани с дебел слой черна прах. Виждах приликата между бащата и дъщерята, въпреки че Ай се набиваше в съзнанието с подчертаната си безскрупулност, внимателно прикривана зад бавни движения, изискани маниери и превзет говор. Имаше очи на интелигентен човек, с внимателно усмихваща се уста, гладко обръснати бузи и още по-гладък, ласкаещ език. Колкото и да бях очарован от омайващата Нефертити, разпознах в него един опасен мъж, който не само притежаваше талант и много способности, но и се възползваше с радост както от тях, така и от множеството достойнства на красивата си дъщеря.
О, да: Ай беше удоволствие за окото и нещо ужасно за общуване. Така започна от самото начало. Човек с поведението на мангуста, с лукаво сърце и ум като бръснач. Носеше бродирани дрехи, сребърни пръстени на пръстите и златен гердан на врата. Хапваше и отпиваше съвсем по малко, съсредоточил вниманието си преди всичко върху мене. Когато успях да го забележа, той ми се ухили по момчешки и протегна ръка през масата. Стиснах я. После ме заговори учтиво и внимателно за лова по реката, за цената на житото и за подробности от собственото му пътуване по Нил. В края на приема Хотеп и царица Тийи се оттеглиха; Ехнатон и Нефертити последваха примера им със стиснати ръце и шепнейки си гальовни думи. Взирах се в необикновения контраст на излизащата двойка: Ехнатон с непохватното тяло и странното лице, подскачащите движения и тропота на бастуна и Нефертити, която почти се носеше като по вода до него. Но макар и толкова различни, те се допълваха взаимно: сякаш не бяха просто мъж и жена, а се бяха слели в една плът, в едно същество.
Когато излязоха, имах усещането, че слънчевата светлина напусна залата. Известно време останах на мястото си, натъжен и взел в шепи чашата си с вино. Ай си взе чепка грозде и се изкашля. Огледах се: прислугата се бе оттеглила. Само Снефру пазеше до вратата.
— Очарован ли си от дъщеря ми?
— Има ли мъж, който да не е?
Ай се усмихна с леко затворени очи, сякаш бе уморен или бе пил твърде много. Подхвана привидно безцелен разговор, но редом с думите му до мен стигна и определеното усещане за един много добър, но лукав майстор. Да, той не пропусна да спомене за слух от двора; заговори няколко пъти и за времето и реколтата. По този начин ми показа колко много знае, а сподели и подробности от личния си живот — два брака, кариера на писар и военна служба като командир на ескадрон от колесници. При всеки друг случай щеше да ме отегчи. Не пропускаше да пълни чашата ми с вино, както и не спря да ме наблюдава внимателно.
— Маху, животът се променя — после той остави каната с вино и свали бавно ръцете си под масата; бих заподозрял всеки друг на негово място, че търси нож. След малко извади дясната си ръка и каза: — Да, приятел съм. Наблюдавах те. Знам всичко за тебе. И съм един от тези, които са с тебе — този път протягането на ръката му беше по-скоро формално. Той разтвори пръстите си и видях в дланта му амулет от кехлибар и яспис с изображението на Атон. После повтори: — Маху, аз съм твой приятел и съюзник.
— Няма доверие под слънцето — отговорих аз, — което да е вечно: нито в брат, нито в приятел. Нима мъдрите не казват, че не бива да се доверяваме нито на фараона, нито на египетските бойни колесници?
— Но верният приятел е много сигурна защита — отвърна ми предизвикателно той. — Опасно е за човека да крачи сам под слънцето.
Стиснах ръката му. Ай задържа пръстите ми и на свой ред ги стисна здраво, след което освободи дланта ми и пъхна амулета в ръката ми.
— Хайде — изпразни до дъно чашата си той. — Ядохме и пихме достатъчно.
Излязохме от залата под ръка, като че бяхме кръвни братя или баща и син. Ай не спря да говори, да размахва ръце и да ми обяснява колко доволен е, че е видял чудесата на двореца. Сега той, семейството и свитата му щели да се преместят в Големия дом, наричан още Резиденцията. Когато влязохме в маслиновата горичка, той веднага сложи край на всички преструвки. Стисна ръката ми и ме заля с бързи
