златото ни. Маху, истинският ни враг се е притаил в дома ни: той трябва да бъде пречупен — разпери ръце Ай. — Виж какво прави Божествения — пошепна едва чуто той, — Всеславния. Да, в какво минава времето му? В строеж на нови храмове и възхвала на жреците! Пуснал е разярения лъв до вратата и мисли, че ще задоволи глада му, като му подхвърля късчета месо — поклати глава в знак на несъгласие той. — Лъвът трябва да бъде или прогонен, или убит. Маху — ухили се той, — аз вярвам само в политиката. Моята политика е моя религия. И моята религия е моя политика. А какво е политиката, ако не е непрекъснато преследване на славата и мощта на нашия Дом и на Египетското царство? — потри той длани. — Сега можеш да ме попиташ защо говоря толкова открито и откровено с тебе. Защото, драги ми приятелю, ти и аз сме сродни и близки души. И двамата имаме нужда един от друг. И при кого би могъл да отидеш? При жреците на Амон Ра? При Божествения? При Божия отец Хотеп? Те просто ще изцедят с мъчения от тебе всичко, което знаеш, а после ще те заровят в горещите пясъци. За да те забравят още преди да са започнали да се пълнят устата и ноздрите ти с пясък. Ти си с нас, Маху, но не само защото искаш да бъдеш, а, което е по-важно, защото трябва да си един от нас — стисна ме за рамото той. — А сега ми кажи: за какво е онази военна част около дома на господаря ти? Да ви шпионира ли, да ви пази ли или и двете?
С идването на Нефертити и на хората й настъпи промяна. Почти незабележими отначало, влиянието им започна да се засилва така, както бръшлянът се увива около лозата и се качва все по-високо с пълзящите си пипалца.
Ай се оказа верен съюзник, както и тактичен, но убедителен съветник. Беше най-малко петнайсетина лета по-възрастен от мене, макар че нерядко трябваше едва ли не да се ощипя, за да си дам сметка, че не сме били заедно в Кап. Разбира се, Нефертити остана завинаги като сън в душата ми от мига на появяването й, когато я видях и обикнах. Приех останалите от свитата й заради нея. Основната фигура сред тях беше Нахтмин — полубрат на Ай. Той подал оставка като полкови командир, за да се присъедини към групата на роднините си в Малгата. Строен, немногословен строг мъж, той изпълняваше длъжността на шамбелан и главен домакин на Ай, зает неотлъчно с организирането, ръководенето и надзора над незначителните на пръв поглед неща от живота. От особена важност за него бяха Снефру и личната охрана на Ехнатон. Той и Снефру станаха приятели въпреки голямата разлика в общественото им положение. Благодарение на Нахтмин отрядът на безносите „войничета играчки“, както ги нарече Хоремхеб, се превърна в професионална бойна единица. Той, Снефру и аз преброждахме пущинаците, за да набираме мъже, които или бяха загубили отдавна душите си, или бяха готови да ги продадат. Бяхме като стена, опасала с пръстена си една градина. Ехнатон се намираше в средата й и растеше там като цвете, чиято душа гори с огнен пламък. Разбира се, той и Нефертити се ожениха само след няколко седмици. Съвсем обикновената церемония бе последвана от пищен празничен гуляй под надзора на Ай, на който присъстваха Тийи, престолонаследникът Тутмос, Нахтмин и аз. Подарих на Нефертити алабастрова съдинка с най-скъпата благовонна течност от Кайфие, а на господаря си — чудесен почетен лък.
Когато Нефертити се премести в покоите на Ехнатон, почувствах бодването на ревността, облекчено от присъствието и близостта с нея. Тя и Ехнатон бяха погълнати един от друг, затворени в рая, който създадоха за себе си. В Ехнатон стихнаха постоянно бликащата енергия на раздразнителност и изригващата понякога отмъстителност; той се превърна в по-спокойна и хармонична личност. Видни бяха и физически промени с изчезването на бръчките по челото и бузите му. Нефертити го научи да ходи с по-спокойни и омекотени движения и да излъчва повече величавост с поведението си, както и мъжество, приемайки недъзите си едва ли не като нещо специално.
Седмиците минаваха една след друга. Ай беше зает с промените в Големия дом. Ехнатон и Нефертити ръка за ръка обикаляха из двореца на Атон, усамотяваха се в спалнята си или излизаха в градините и близката околност, заобиколени от личната си стража. В началото Ехнатон беше толкова влюбен и омаян от Нефертити, че почти нямах възможност да разменя и дума с него. Един ден бях в павилиона, когато чух стъпките му и той застана в рамката на вратата, облегнат на бастуна си. Петната по коленете и пръските кал по робата му, както и ранният час — малко след съмване — говореха само за едно: двамата с Нефертити бяха излезли, за да се поклонят на своя бог. Женитбата с Красавицата беше сложила край на нощните набези в пустинята или на посещенията на закачулените, струпващи се на портите. Причина за тези промени бе не само тя, но и присъствието на царския военен отряд, както и на съгледвачите, които ни шпионираха всеки миг. Тази сутрин лицето на Ехнатон беше тържествено.
— Маху — започна той, — никога не съм знаел, че може да има толкова много щастие. Озовах се в Земята на тамяна. Летях на орлови криле отвъд Далечния хоризонт — приведе се той с блеснал от гордост поглед. — Маху, аз съм принц с царска кръв в жилите. Аз съм Ехнатон, но преди това, а и най-важното е, че вече съм мъж, така че няма никаква разлика между мен и всички останали.
За първи и последен път господарят ми Ехнатон, Обичания от Единствения, сравни собствената си особа с другите хора: че същността му е обикновена и човешка. После ме докосна леко по челото, изправи се и си отиде. Разбирах добре смисъла на думите му. Понякога той и Тийи подчертаваха факта, че в своята недъгавост Ехнатон е и скопец, по-точно импотентен и неспособен да извърши най-съкровения човешки акт — да има наследник. А това бе едно от жестоките обвинения, хвърлени в душата му от злонамерените жреци и заобикалящите го одумници. Обаче Нефертити с присъщото й майсторство да довежда нещата докрай, а и с познанията си за всякакви илачи, помади и прахове промени всичко това.
Промениха се и отношенията ми с Нефертити: дразнещите й закачки изчезнаха, а от време на време срещах внимателно изучаващия ме поглед.
— Маху, ти не си никакъв павиан — постанови тя веднъж, когато й помагах да оглежда насажденията в градините. — Много повече си котка. Да. Седиш и ни наблюдаваш със замислен взор и мрачно лице. Не съм ли права? Многообичания — и този път си послужи с постоянно ползваното от нея име на Ехнатон — говори винаги за тебе. Как двамата си играете, гуляете и дори как се биете.
Не оспорих нито веднъж тези нейни твърдения. Очевидно Ехнатон ме е виждал във въображенията на пламналия си мозък като свой брат — истински брат не само по кръв, какъвто винаги е искал да има.
За около година бе установено пълното влияние на Нефертити над Ехнатон. Той не предприемаше нищо без нея, търсейки неизменно съвета й, а както следва да се подразбира — и мнението на Ай. Понякога той ставаше от леглото късно с подпухнали очи, сънлив, но винаги доволен и спокоен. Най-често го посещаваше Ай, за да го уведоми за клюките в двореца и за случващото се в големия град Тива. Ехнатон и седналата до него Нефертити винаги слушаха внимателно. И двамата задаваха въпроси на Ай, а после обсъждаха наученото. Господарят ми се промени за разлика от Нефертити. Тя остана все така ведра и оживена, великолепна като богиня както в плътно прилепналите по тялото й рокли при официални случаи, така и в елегантно падащата свободна роба, когато се разхождаше из двореца с цветя в разкошната си коса. Нито веднъж тя, баща й или принцът не бяха поканени при фараона, но това сякаш не ги притесняваше ни най- малко. Всъщност изглеждаха напълно доволни, като че ли приспивайки подозренията на онези, за които знаеха, че ги наблюдават.
Нефертити наистина се превърна в господарка на дома. Постоянно питаше за нещо Снефру и прислугата, проверяваше сметките, посещаваше складовете или влизаше в кухните, за да огледа работата на готвачите и помощниците, спечелвайки ги до един с чар и остроумие. Грижеше се за градините; доказа се като познавачка на билковите растения и в крайна сметка стана дворцов лекар и аптекар, макар и без професионалната титла. Проявяваше подчертан интерес към медицината и поддържаше собствени запаси от течни и прахообразни церове. Лекуваше съпруга си, а слуховете бяха верни: наистина познаваше тайните на афродизиаци и на екзотични лекарства за душевни страдания.
Ай беше единственият, който напускаше резиденцията; слизаше често в Тива, за да посети храмовете или да се разходи из пазарищата. Той и полубрат му Нахтмин се срещаха със свои познати, служебни лица и офицери, за да се върнат с всички възможни клюки и слухове. Нерядко Нахтмин беше единственият гост на вечеря, за която принцесата приготвяше сама пикантна и много вкусна храна. Виното не спираше да се лее и ние обсъждахме до зори всичко свързано с Египет — засилващата се мощ на хетите, съюза на Великолепния с митанийския цар Тушрата, размириците в Ханаан и начините за разрешаване на тези смутове. По някое време Ай ни уведоми, че Божествения бил обезпокоен от липсата на адекватна помощ за него, така че изпратил писар с висок ранг. Инети дойде от Дома на живота — имаше изпито лице и едро тяло. Ай бе принуден да го приеме, но всички знаехме, че бе изпратен, за да ни шпионира.
Посещаваше ни и царица Тийи, но вече по-рядко; беше поостаряла, изглеждаше обезпокоена и може би ревнуваше малко заради близостта на Нефертити със сина й. Макар и рядко, ни посещаваше и
