Възходът на Атон

Защо седиш навъсен в мрака?
Когато пиеш от горчива чаша,
усмихвай се над нея.

Очевидно бе допил горчивата си чаша с настъпващия край на празника, отбелязан с тържествената процесия от Луксор до Карнак. Най-после излязохме от широката улица с дългата редица сфинксове с непроницаеми лица; от там поехме по алеята към храма. Минахме покрай езера с блестяща повърхност и прекосихме вътрешен двор със статуите на Сехмет — богинята с лъвска глава, която разкъсва и поглъща първите люде. Съвсем скоро щяхме да влезем в Големия храм на Карнак. Обадиха се тръби и рогове; знамената над портите плющяха и се мятаха като уловени птици. Огромните бронзирани порти от ливански кедър се отвориха и влязохме в свещеното оградено място на Амон Ра — обширен парк от гранит и камък с храмове, колонади, статуи и обелиски. Шествието спря в централния вътрешен двор. Свалиха величествения царски паланкин на земята посред рояк от бръснати глави на жреци, пазители на тайни, четци, разпоредители и всичките им помощници. Зазвучаха тръби, задумкаха барабани и по стъпалата откъм храма слязоха музиканти и танцьорки, за да поздравят госта. Аменофис остана в паланкина, а първият солист на хора монотонно запя хвалебствен химн за прослава на фараона. Хорът поде думите на солиста:

О, Великолепни, ти си като бик
с рога опасни и сърце могъщо.
О, Преславни, ти си като крокодил —
бог на ужасите във водата.
Като лъв свиреп, изпълнил
с трупове на врагове земята.
Ти си Ястреб — бог с крила.
Ти си страшният Чакал от Юга.
Ти си Повелителя на бързината,
профучаващ над Двете земи.

Химнът свърши и Аменофис трябваше да отговори според протокола на официалната церемония. Той обаче се извърна и пошепна нещо на един от глашатаите си. Мъжът пристъпи към Шишнак — върховния жрец на Амон, и му предаде волята на фараона. Шишнак се поклони пред царския паланкин и в този миг наоколо се разнесоха сподавени въздишки. Проследих погледите и вдигнах очи: три черни гарвана кръжаха над вътрешния двор, а всички знаеха много добре, че тези птици са вестители на злото. Една кацна върху главата на една статуя, а другите две се приземиха наблизо — като прокобни вестоносци на предстоящо бедствие. Притича жрец с размахано ветрило и птиците отлетяха, раздирайки въздуха с отвратителния си грак. Ай бе напрегнат до краен предел и измърмори съвсем тихо нещо. Шишнак се извърна и обяви с висок глас, необезпокояван ни най-малко от току-що случилото се:

— Божествения ще влезе в свещения храм на своя баща, а благодарствената реч ще поднесе обичният му син принц Аменофис.

Тогава за пръв и последен път чух официално да се произнесе името на моя господар. Съобщението на вестителя бе посрещнато с изненадани възгласи. Ай ругаеше съвсем тихо:

— Първо птиците прокобници, а сега и това. Та Ехнатон изобщо не е подготвен: ще се притесни и ще започне да заеква… — понечих да мина напред, но Ай ме стисна за ръката и изсъска: — Не прави глупости. Пуснаха ни тук само по височайше благоволение!

Великолепния бе подготвил капан и тикна в него собствения си син. Изведе го да се движи неловко и мъчително пред тълпата, погрижи се влизането му в храма да съвпадне с появата на онези птици, а сега го остави — съвсем изненадващо — да говори на публично място, да произнесе реч в присъствието на самия фараон и на цялата властваща върхушка на Египет. Ехнатон се опря на бастуна, прехвърляйки там цялата тежест на тялото си. Позата му ми каза всичко за сковалото го напрежение, но само след миг той се извърна и се загледа в слънцето. Лицето му бе абсолютно спокойно, озарено от онази смайваща усмивка, която можеше да заплени човек и да го обезоръжи напълно.

— Всички уши слушат — разнесе се като барабанен бой през вътрешния двор гласът на върховния жрец — словото на сина на Великолепния. Всички сърца тръпнат радостно заради височайшето благоволение, оказано на този син на фараона.

В отговор зазвуча гласът на моя господар — ясен и отривист, тръпнещ и вибриращ във въздуха като гласна тръба:

Всевечни Отче,
земите до една са ти подвластни,
а името ти е наистина велико и възвишено.
Ефрат и Океанът със зелените води
пред теб треперят.
С мощта си управляваш всичко
от тук до края на света!
Народът в Пунт те обожава.
На изток, там, където са подправките,
дърветата растат, защото ги обичаш!
Пренасяш аромата им и въздухът ухае
по празници из храмовете!
И птиците летят, защото ти го искаш.
А други земни твари
живеят и се хранят, защото ти го искаш!
И всички зрими и незрими същества
в благоговение пред теб застават —
Преславния Отец Атон Всевечни!

Господарят ми направи съвсем кратка пауза, след което продължи възхвалата си със своя химн. Очевидно до съзнанието му не бяха стигнали понеслите се шумни ахкания и възклицания.

Великолепие искри от името ти!
Привързваш лотоса към папируса!
Гласът ти казва истината
и всичко вижда твоето око!
Направеното скришом ти съзираш.
Пошепнатото чуваш.
Положи ти величието си по планините.
О, хубаво е, че отново идваш.
Благодаря ти, Отче мой, за този ден!

Господарят ми млъкна. Жреците на Амон стояха със зяпнали уста. Дори Шишнак се бе вцепенил като ударен от гръм. Пламна оживен разговор между фараона и глашатая. Разнесе се тръбен вой и фараонът