че Хийа е глупава, и сбърках: тя попиваше бързо всякакви познания, решила твърдо да издържи и да спечели. Направи ми впечатление, че не се наложи свитата на моя господар да се представя, защото тя знаеше не само името и реномето на Ай, но и основните неща за останалите от домакинството ни, включително за моя милост. Хоремхеб и Рамзес бяха поздравени като прочути воини. Очевидно някой я бе запознал най-подробно с дома на новия й съпруг, както и със статута и мощта на благородниците и знатните граждани. Отделиха за нея собствени покои в новопостроените помещения; тя бързо пое ролята на първа почетна дама на Нефертити, а не на следваща по важност съпруга, и я следваше като любима маймунка, като бъбреше и я заливаше с порой от безобидни въпроси. Нефертити беше повече от доволна.
— Тя е приятна и доволно празноглава — довери ми Красавицата, докато се разхождахме в овощната градина.
Нефертити искаше да излизаме често и обсъждахме нещата от деня. Бременността й бе донесла известна пълнота и доволство, които подсилваха хубостта й и я изпълваха с допълнителна грация. Нямаше как да забравя за оня ден сред овошките с онова необичайно питие и още по-необикновения последвал го сън. Тя нито веднъж не намекна за това; държеше се с мен като с брат, търсеше съветите ми или ме разпитваше за първата ми среща със съпруга й. Хийа не ни придружаваше при тези разходки.
— Бива си я в приказките — сподели Нефертити. — Маху, тя бърбори като маймуна. Доверила ли ти е нещо?
Поклатих глава отрицателно. Не споделях никога и с никого какво знам или чувствам, поне докато не бях напълно сигурен за нещо или някого. Много бих искал да поговоря с Нефертити за странните думи на Апи, че ще бъда назначен за полицейски началник в Тива. Подобна висока чест бе сериозен повод за размисъл, макар че постът би могъл да ме извади от най-близкото царско обкръжение, а още по-важно — да ме лиши от присъствието на Нефертити.
— Маху, намираш ли Хийа за глупава?
— Никой не е глупав.
Нефертити плесна с ръце и се разсмя.
— Сега говори телохранителят — присви очи тя. — И шефът на полицията.
— Какъв шеф на полиция? — попитах с осезаем подтекст за последващо обяснение.
— Е, Маху, нима не си точно такъв? Не преследваш ли онези, които искат да сторят зло на моя любим? И не ни ли пазиш?
— Вие си имате Хоремхеб и Рамзес, да не споменавам чичо Нахтмин.
— Маху, не разчитай на мощта на фараона и не се надявай на египетските бойни колесници — потръпна и потри ръце тя. — Преди години една врачка в Ахмин ми каза, че смъртта ми ще дойде от ръцете на близък приятел.
— И леля ми беше врачка. Не вярвам на тези неща.
— Маху, ти не вярваш в нищо, нали? — пристъпи тя съвсем близо до мен. — Нито в Амон, нито в Атон?
— Трудно ми е да повярвам, че боговете се носят из небесата подобно на огромното множество от жреци тук. Ако слезе при гъмжащата от тълпи Тива, Единствения ще разбере, че никой Бог не се интересува от простолюдието…
Нефертити ме ощипа леко по бузата, стисна поривисто ръката ми и продължихме нататък.
— Бяхме почнали да говорим за Хийа, която е едно празноглаво дете. Но… — спря за миг Нефертити: — Маху, ти ме гледаш много внимателно понякога. Защо?
— Знаеш причината — отговорих тихо.
Отново последва смях, но леко смутен.
— С Хийа е друго. Тя ме следи, но като маймуна, която опознава движенията ми, за да ги повтаря.
— Тя се страхува от теб. Иска да ти се понрави.
— Като ученик, жаден за знания в изкуството на любовта, е — отбеляза дяволито тя. — Който винаги е много внимателен и изпълнен с желание. Наблюдавам я отблизо. Трябва да й обясня, че да стои все клекнала, не е подходяща поза за египетска принцеса. А и е твърде шумна. Но успя да събуди любопитството на Ехнатон.
Той наистина проявяваше към Хийа голям интерес, също като към току-що купена играчка. Тя често се хранеше с нас, а той неизменно я канеше да го съпровожда, когато се разхождаше вечер. Нефертити я гледаше като хищна птица, която следи следващата си плячка.
— Няма да остави потомство — споделяше разпалено тя. — Нейно дете не ще носи Двойната корона на Египет.
Седмиците се изнизваха една след друга и Хийа привикна с реда и обстановката в двора. От време на време Ай отсъстваше или се затваряше в покоите си, задълбочен над картите или над докладите на безчислените си агенти в Тива. Но не странеше от мен: виждахме се всеки ден за час време. Той бе определил грижливо моите задължения.
— Ти, Маху — казваше, — трябва да наблюдаваш и да пазиш Двореца на Атон. Аз поемам грижата за всичко извън стените му.
После се заемаше по същество с текущите въпроси и дела. Целта му бе всичко да бъде в ред и нищо да не нарушава желаната хармония.
— Нека дните се преливат един в друг — казваше. — Нека хората не си дават сметка — тук се усмихваше ехидно, — поне засега, че в Египет вече има нова сила.
Изкушаваше ме мисълта да попитам за поста на началник на полицията в Тива, но се сдържах. Самият Ай носеше и това бреме. В града имаше двама полицейски шефове — по един за източната и за западната част на града. Те се отчитаха директно на кмета Рахимере. Всяка промяна би нарушила хармонията и спокойствието, поддържани с фанатично усърдие от Ай.
— Наблюдавай отблизо Хийа — съветваше ме още той. — Тя е съвсем нов човек в двореца.
— Някой ден обаче господарят ни ще има собствен харем като свой Дом на любовта. Прав съм, нали? Няма как да следим всички.
— Някога, някой ден — възрази язвително Ай. — Това е без значение. Сега имаш заповеди, които си длъжен да изпълняваш.
Не ми се наложи да наблюдавам Хийа. Защото тя наблюдаваше мен. Така и не разбрах откъде извира очарованието й. Вече знаеше прякора си, който прие с обичайния си добродушен смях и чар. Може би причина беше сходното ми положение на Песоглавец от Юга или пък помогна това, че Ехнатон и Нефертити ми се доверяваха напълно и споделяха всичко с мен: явно бе решила, че онова, което бе редно за Великата царска съпруга, подхожда и на нея. Когато сядахме на трапезата, винаги ме избираше за поредния коментар или просто седеше до мен и ме наблюдаваше внимателно с любопитните си черни очи. И тъй като Нефертити оставаше все по-често и за по-дълго в покоите си, заобиколена от лекари начело с Пентжу, както и от немлъкващите и за миг акушерки, Хийа най-редовно ме съпровождаше. Разхождахме се навсякъде из земите на двореца, хванати за ръка като брат и сестра. Понякога, когато се озовавахме достатъчно далече от хорските погледи, тя сядаше в краката ми като ученик в Дома за обучение и вторачваше поглед в мен. Донякъде се държеше като Нефертити, засипвайки ме с въпроси за новия си съпруг и за годините на младостта му.
— Наистина е странно — замислено казваше, — че той се интересува от толкова много и незначителни неща. Вече ме разведе из Дома на рисунките и ми обясни, че изкуството трябва да казва истината. Маху, какво обаче е истина? С какво толкова го привлича Атон? В моята страна имаме много богове, които живеят по дърветата и сред скалите.
Отговарях й като учител или баща, който обяснява нещо на дъщеря си. Веднъж се бе загледала встрани, след което рязко отново ме погледна. Само за миг зърнах знаещия твърде много взор на човек, живял хиляди години, но спрял в очите на дете. О, колко много подцениха Хийа всички тук, включително моя милост! Да, имаше го обичайното усещане за известно смущение, но нищо обезпокоително и тревожно — само бегъл поглед и лека промяна на тона и височината на гласа. Колко често не сме обръщали достатъчно внимание на незначителните на пръв поглед знаци! Не обърнахме дължимото внимание на Хийа, ала цената, която се наложи да платим, се оказа ужасяваща. Самият Ай си призна, че тя се бе оказала неговата голяма и истинска грешка, а след като дори той, тази кобра с човешки образ, е бил измамен, защо и аз бях пропуснал да го забележа?
