— Къс папирус — заяви Мабен. — Няколко реда от една поема. — Свещеникът затвори очи.

Ще замина и не ще се върна. Лошо не мисли за мен, но спомените нека…

— Услаждат твоята душа — Амеротке довърши стиха вместо него. — Прекрасна поема, знам я добре.

— Изпратихме съобщение на господаря — намеси се Хутеп. — Заедно с останалите претърсихме цялата провинция, но от Патуна нямаше и следа. Същото беше и в града. Каквото и да казват, моята господарка не бе отишла там. Никой дюкянджия, търговец или продавач не знаеше нищо за нея. Господарят ми побърза да се прибере у дома. Той също се присъедини в издирванията, беше много разстроен, просто като обезумял. Нае скуръри; предполагам, знаете кои са и какви са те, господарю?

Амеротке кимна. Скурърите бяха гилдия търсачи, които срещу определена цена щяха да претърсят Тива и нейната провинция за всеки човек и за всяко нещо.

— И откриха ли следа от нея?

— Нищо — заяви Хутеп с дълбок, внушителен глас.

— Точно така; и всичко това се случи по времето на големите отравяния — намеси се Мабен. — Моят зет накрая стигна до заключението, че Патуна е била една от жертвите.

— Но той не е имал никакви доказателства за това?

— Никакви, затова обяви награда, много щедра — по кесия злато, сребро и скъпоценни камъни, за човека, който залови Рекхет.

— И тогава ли беше заловен? — Амеротке се размърда на възглавницата си. Гърлото му бе пресъхнало, но той не искаше да нарушава етикета и да моли за чаша вода.

— Зет ми — отвърна Мабен — даде наградата на Ени, върховния жрец на Птах, като дар за храма, в изпълнение на неговия обет към Човека-бог.

— Когато Рекхет бе заловен — допълни Надиф, — беше разпитан и за Патуна. Естествено, той отрече да знае каквото и да било за нея.

— Но вие не вярвате на това, нали? — Амеротке посочи Мериет. — Вие поддържате тезата, че виновният е Ипуе, затова ви питам, кои са вашите доказателства.

Мериет се потупа по гърдите:

— Просто чувството тук, вътре — подозрението. Патуна не би избягала. Що се отнася до Рекхет, сестра ми изчезна, не беше отровена, няма доказателства да е била.

— Отнасяш се несправедливо към Ипуе и неговата памет — прошепна й Мабен. — Господарю — наведе се напред свещеникът, — Ипуе без съмнение бе човек греховен, обичаше плътските наслади, но беше добър по душа. Той предостави стаи тук на мен и на Мериет, и дори след като Патуна изчезна, настоя да останем да живеем в дома му.

— И кой ще наследи тази прекрасна къща сега? — попита Шуфой, който изглеждаше така, сякаш бе проспал целия разговор, но сега изведнъж се размърда, очите му заблестяха и усмивката озари лицето му, докато се оглеждаше около себе си.

— Приятели — бавно заяви Амеротке, претегляйки много внимателно всяка своя дума, — беше зададен много важен въпрос. Кой е наследникът?

Мабен се прокашля, за да прочисти гърлото си:

— Господарю, наследството отива в Храма на Птах. В завещанието си Ипуе изрично е заявил волята си, че ако умре без жена или наследник, всичко трябва да отиде при бога-творец, създателя, като ататау — божествен дар на Птах.

Амеротке кимна с разбиране. Подобни завещания бяха нещо обичайно, затова не беше и чудно, че храмът в Карнак процъфтяваше като кедрите в Ливан. Гърлото му вече бе толкова пресъхнало, че той все пак се реши да наруши протокола.

— Госпожо — приведе се той към Мериет, — гърлото ми стърже като пясък. Малко вода, моля ви.

Тя се усмихна, лицето й се смекчи и сякаш се разхубави, после кимна вежливо, стана и забързано излезе от залата.

Амеротке се обърна към Мабен:

— Какви бяха отношенията между Ипуе и Мериет? Имам предвид, преди Патуна да изчезне?

— Бяха приятели — Мабен сви рамене, — балдъза, зет, шурей, ние хапвахме и пийвахме заедно, ходехме до града. Много приятелски.

— А после?

— Отношенията охладняха — Мабен внимателно подбираше думите си. — Станаха формални. Говореха си, но като цяло гледаха да се отбягват един друг.

— Имаше ли някакви грубости помежду им, било като думи, било като действия?

— О, не — поклати глава Мабен, — нищо подобно. По-скоро като дипломати, които са врагове, но са решили да крият това в името на разбирателството.

— Между момента на изчезването на Патуна и смъртта на Ипуе случвало ли се е нещо в тази къща — Амеротке се обърна към Мабен, — нещо, което би могло да доведе до ужасната смърт на двамата със съпругата му?

Мабен затвори очи за миг, мислейки усилено. Когато ги отвори, погледна право в Амеротке:

— Нищо, господарю. Това не бе най-щастливото семейство, но след брака му с Хаят Ипуе изглеждаше доста доволен.

— И този брак бе сключен преди…

— Преди около година. Той и Хаят явно бяха много влюбени един в друг, нищо друго не ги интересуваше.

Амеротке замълча, когато Мериет се върна с поднос стакани, всеки съдържащ по литър вода. Всички благодарно отпиха. Амеротке пресуши своя и го постави обратно на подноса.

— И така, госпожо, вие обвинявате Ипуе, че е бехен? — Амеротке употреби официалния правен термин за убиец.

— Да, обвинявам го.

— Но нямате никакви доказателства!

Мериет го изгледа студено в отговор.

— Дори и така да е — въздъхна Амеротке, — сега сме изправени пред смъртта на Ипуе, настъпила при много странни и загадъчни обстоятелства.

— Може да е било просто ужасен инцидент — заяви Шуфой. — Пръстът на Шаи, Бога на късмета.

Надиф енергично поклати глава. Амеротке тайничко се зачуди защо ли шефът на полицията е толкова непреклонен. Или пък той, Амеротке, неволно се опитва да заглади нещата и да ги смекчи? Божествената бе изпратила куриер, който го беше изчакал пред Дома на златната лоза при пристигането му там. Той бе дошъл, за да изрази крайното недоволство на Божествената от смъртта на Ипуе и му бе припомнил, че търговецът е бил „приятел на фараона, който се е топлил от нейната усмивка“. С други думи, печално заключи Амеротке, Ипуе бе подкрепил Хатусу при идването й на власт, заедно с други влиятелни люде в Тива той я бе поддържал и след това и освен всичко даряваше много злато и сребро в Дома на съкровището.

— Вижте — Амеротке вдигна пръсти, за да изброи фактите и да подчертае становището си, — първо, лотосовият басейн е заобиколен от висока ограда от трънкосливки, която дори и опитен катерач би се затруднил да прескочи, нали?

Надиф се съгласи.

— Второ, оградата и вратата са били охранявани от Хутеп и хората му, но никой от тях не е съобщил за нещо нередно. Трето, в къщата не е имало никой друг, освен слугите; господарката Мериет и господарят Мабен са били в Храма на Птах; всичко е било тихо и спокойно.

Отново се чу леко мърморене в знак на съгласие, с което всички посрещаха думите му.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату