потрепващата муцуна и острите зъби на огромния канален плъх, който му отвърна със свиреп поглед иззад пръчките. Темеу почувства спазъм от страх и отвращение при вида на гризача, който явно кипеше от недоволство в пленничеството си, потраквайки със зъби и нокти в дървения си затвор. Плъхът изцвърча пронизително, раздирайки тишината на зловонното мазе.
— Череп — Лешояда се наведе и даде знак на един от другите мъже, който държеше дълга и тясна медна тръба, — Череп — повтори Лешояда, като я взе от ръцете му и я постави току пред очите на затворника, — това ще бъде поставено на теб с дупката към корема ти и ще бъде плътно завързано. Плъхът ще бъде освободен и пуснат вътре в тръбата, а откъм отворения й край ще поддържаме запален огън, за да блокираме изхода му. Така плъхът, а той вече е страшно изгладнял и освирепял, ще има само един път напред — той потупа стомаха на Черепа. — Ще ти изгризе плътта. Ще умреш, приятелю — продължи той тихичко, — въпросът е само да решиш как. Ако се съгласиш да отговориш на въпросите ни, това ще бъде бърза, лека смърт: няколко чаши вино, нещо за ядене, после бързо прерязване на гърлото.
Черепа, плувнал в пот, дишащ тежко, с пресъхнали устни, се огледа обезумяло. Затвори очи, после ги отвори.
— А после? — хрипливо запита той.
— После — монотонно и почти благочестиво и набожно произнесе Лешояда — тялото ти ще бъде занесено в Къщата на балсаматорите. Ще платим, за да имаш подобаващо пътуване към Далечния запад. От твое име ще бъдат направени жертвоприношения на храма; колкото си по-искрен, толкова по-големи ще са даренията, платени за теб.
— Жертвоприношения? — изхриптя Черепа. — Ще осигурите свещеник, който да се моли за мен?
— Най-малко поне месец и един ден след смъртта ти — отговори Лешояда. — Сега хайде, че плъхът чака, а времето си минава.
Черепа се загледа в тавана.
— Чаша вино, много голяма, и малко прясно пъдпъдъче месо?
— Добре — кимна Лешояда. — Нали разбираш, Череп, че ако местата ни бяха разменени, ти щеше да направиш абсолютно същото с мен.
Той щракна с пръсти. Мъжът, който държеше цвърчащия плъх и медната тръба, веднага изчезна.
Лешояда измъкна камата си и сръчно преряза въжетата на Черепа, като му помогна да приседне, сякаш му беше стар другар, и го изправи. Махна ремъците около китките и глезените му и Черепа си пое дълбоко дъх. Лешояда отново щракна с пръсти. Един от хората му хукна по стълбите и след миг се върна с чиния прясно, ароматно месо в едната ръка и с голяма чаша вино в другата. Постави ги пред Черепа. Пленникът махна ленената кърпа, която покриваше чинията, и лакомо се нахвърли на месото, като го прокарваше с едри глътки вино. Оригна се и се ухили на Лешояда:
— Въпросите ти? — вгледа се в Темеу. — Либийците? — Той махна с ръка. — Този нае и нас.
— Кого е наел и какво иска — прошепна Лешояда, — сега вече не е толкова важно. Череп, договорихме се, трябва да отговаряш на въпросите ни.
Черепа кимна в знак на съгласие. Темеу слисано наблюдаваше разпита. В началото Черепа не каза нищо по-различно от това, което самият той вече знаеше, и все пак скоро си даде сметка за важността на този пленник. Бяха го заловили съвсем наскоро. Знаеше всичко за пожара в библиотеката, както и за възможността палежът да е бил предизвикан, за да се прикрие някаква тайна. Още по-удивително обаче бе мнението на Шурат за Рекхет. Значи той смяташе, че демонът отровител може да има повече съучастници в Тива и те да са извършили част от отравянията. Черепа дори намекна за подозренията на Шурат, че преди четири години меджаите са арестували погрешния човек. Докато слушаше, Темеу ставаше все по- неспокоен. Либийците бяха дошли в Тива, защото бяха убедени, че това е точният момент и че плановете на фараона ще се объркат, но колкото повече чуваше, толкова повече нарастваше тревогата му. Рекхет бе този, който контролираше тази игра, и сега Темеу си даваше сметка защо Наратуша толкова много напираше да го залови. Едно нещо привлече вниманието му, докато Черепа разказваше тайните на своя господар.
— Я повтори това — намеси се той, говорейки на жаргона на тиванските бордеи. — Какво каза?
— Дочухме новини — заяви Черепа, като му се ухили, — че господарят Сененмут е много притеснен. Един кавалерийски взвод е бил изпратен да патрулира в западната пустиня и не се е завърнал. Чух го от един слуга в храма.
— И? — попита Темеу.
— Господарят Сененмут изпрати още кавалерийски взводове, за да открият какво се е случило в пустинята.
Темеу изскърца със зъби. Жрецът не му беше споменал за това; може би беше започнал да се страхува твърде много. Черепа продължи да говори. Разказа на похитителите си всички клюки от Свърталището на мрака и ги осведоми, че Шурат е разпратил шпиони навсякъде из Храма на Птах и околностите му. От време на време спираше, за да лапне парче месо или да отпие вино от чашата, която скоро пресуши и поиска да му я напълнят отново. Лешояда се съгласи. Черепа започваше да се напива. Той започна да се лута из някакви спомени от детството си, после заразказва за участието си в битките с либийците като пехотинец при управлението на един от предишните фараони и Лешояда внимателно го върна към същинската тема на разговора им. Черепа продължи да клюкарства, повтаряйки събитията от Храма на Птах, пожара в библиотеката, убийството на хесетката и мистериозното заболяване на Хинкуи, помощника на първожреца. При последното Темеу отвори широко очи и ахна. Той се наведе и накара Черепа да повтори думите си. Пленникът го направи, преди отново да се залута из спомените за войнишкия си живот. Въздухът в мазето ставаше все по-горещ и задушен. Глас в сенките подкани Лешояда да привършва и един от амеметите се протегна, вдигна винената чаша и нареди на Черепа да допие остатъка.
— Още само едно нещо — каза Черепа и вече съвсем пиян, посочи към Темеу. — Сега си спомням за теб и този свещеник, във високата трева на ябълковата градина на храма — той направи вулгарен жест към слабините си. — Всеки мъж си има предпочитания. Навремето — замислено каза той — дори не осъзнах колко важно е това, което виждам. Исках да го кажа на господаря си, но — ухили се той, — всички ние умираме с хиляди съжаления на уста и с милиони в сърцето.
— Привършихме вече, нали, приятелю? — попита Лешояда.
Черепа се захили:
— Ще изпълниш ли обещанието си? — неясно промърмори той.
— Веднага — прошепна Лешояда и вдигна ръка.
Един от бандитите зад Черепа приближи до него и здраво хвана главата му, задържа я и с един замах на камата си преряза гърлото му. Темеу отстъпи, за да не го оплиска горещата кръв. Черепа се задави, очите му се въртяха и сякаш напираха да изскочат от орбитите; кръвта бълбукаше в гърлото му и той бавно клюмна настрани.
— Господарю — усмихна се Лешояда, — това, което ни платихте вие, сега се върна. Ние държим на уговорката си и ще продължим да я изпълняваме. Трябва обаче да бъдем честни едни с други. Тази работа с жреца Хинкуи, изглежда, ви притесни?
Темеу зарея поглед в тъмнината.
— Нали разбирате — изсъска Синезъбия, — че ние сме само войници, обикновени изпълнители. Главатарите на нашата гилдия са в сенките зад нас.
Темеу кимна.
— Трябва да знаем цялата истина, ако искате да ви помогнем — настоя Лешояда.
— Хинкуи… — започна колебливо Темеу, — аз го съблазних. Той ни казва доста неща за това, което се случва в двора на фараона.
— Но защо египетски свещеник ще предава своите господари?
Очите на Темеу блеснаха; той се усмихна на Лешояда и вдигна рамене.
— Това, което трябва да се запитате, драги господарю — каза амеметът, — е следното: възможно ли е вашият свещеник да е Рекхет?
Девета глава
Каат: труп
Хармонията в Дома на златната лоза беше срината из основи. Градините на прекрасното имение
