17
Свети Йероним (ок. 347–420 г. сл.Хр.), автор на първия превод на Библията на простонароден латински, пропагандатор на монашеския идеал. — (Бел. прев.)
18
Свети Бернар Клервоски (1090–1153 г.), основател на абатството в Клерво, център на бенедектинските реформи. Съветник на папи и монарси, автор на многобройни теологични, и мистични трактати, оставил обемна кореспонденция. — (Бел. прев.)
19
Свети Тома Аквински — един от най-видните философи и теолози на християнската църква, развил собствена теория за метафизиката на личността, сътворението и провидението, въз основа на Аристотеловата философия, създал класификация на теологическите трудове па латински език, поет, автор на църковни химни. — (Бел. ред.)
20
Свети Анселм (1033–1109 г.), Кентърбърийски архиепископ. — (Бел. прев.)
21
Томас Бекет (1118–1170) — канцлер на Англия и архиепископ на Кентърбъри по времето на крал Хенри II Влиза в конфликт с краля и е убит в Кентърбърийската катедрала. Канонизиран за светец през 1173 г. — (Бел. ред.)
22
Намек за средновековната поема „Песен за Ролан“. Паладините били доблестни рицари, беззаветно предани на Карл. Особено важно място между тях заемат Ролан, племенник на императора, и неговият приятел Оливие. — (Бел. прев.)
23
Статутът от Уинчестър (1285 г.) утвърждава и разширява пълномощията на пазителите на обществения ред. — (Бел. ред.)
24
Съгреших (лат) — (Бел. прев.)
25
Помилуй ме, Господи, и чуй гласа ми (лат.) — (Бел. прев.)
26
Става въпрос за Пиер Абелар (1079–1142 г.) — френски философ, богослов и поет. Неговото рационалистично мислене („Разбирам, че вярвам!“) породило съпротива в църковните среди, която довела до осъждането му на църковните събори в 1121 и 1140 г. Трагичната любов на поета към Елоиза, завършила с оттеглянето на двамата в манастир, е описана в автобиографичната му книга „Историята на моите бедствия“. — (Бел. прев.)
27
По време на битката в прохода Ронсевал в испанската провинция Навара (15. 08. 778 г.) баските избиват ариегарда на армията на Карл Велики. Събитието е поетизирано в „Песен за Ролан“, където е описано като сражение със сарацини. В тази битка загива Ролан, защото поради прекомерната си гордост дълго време отказва да надуе бойния си рог, за да повика помощ. — (Бел. ред.)
28
Господи Иисусе, помилуй нас! (лат.) — (Бел. прев.)
