Кралят зададе само един въпрос:
— Сигурен ли си, Корбет? Писарят му отвърна също с въпрос.
— Вярваш ли ми, твое величество? Кралят кимна.
— Да — тихо каза той. — Несъмнено той е предателят. Всеки съд би приел доказателствата ти и би го пратил веднага на бесилката. Щом трябва да става — в гласа му прозвуча сурова нотка, — по-добре да стане бързо.
Едуард извика и един прислужник се появи на малката вратичка, която водеше към двореца. Той се приближи до краля, който прошепна някакви заповеди в ухото му. Те очевидно го стреснаха, затова кралят ги повтори още веднъж. Прислужникът кимна и бързо се отдалечи.
Докато чакаха, Едуард гледаше мрачно в далечината, а Корбет за пореден път изброяваше наум доказателствата, които беше открил. Кралят беше прав — този човек беше предател и заслужаваше да умре, но все пак не му се искаше да присъства на предстоящото събиране на съвета. След малко сър Томас Тъбървил излезе в градината и Едуард го покани да седне срещу него.
— Сър Томас — започна той, — трябва да арестуваш един предател.
Тъбървил изглеждаше изненадан.
— Мислех, че вече го открихме, твое величество. Уотъртън, писарят, който е в Тауър.
— Не, не! — отвърна кралят. — Уотъртън беше освободен. Той е също толкова предател, колкото и Корбет.
— Тогава кой е?
Корбет видя как очите на Тъбървил се присвиха и лицето му пребледня. Едуард протегна ръка и го потупа по бедрото.
— Ти знаеш кой е, сър Томас. Ти си предателят!
Тъбървил рязко скочи на крака и посегна към меча в колана си.
— Сър Томас — продължи кралят, — не прави това. Ако погледнеш към прозорците около градината, ще забележиш, че на всеки от тях стои стрелец с арбалет. Имат заповеди да те застрелят — не да те убият, а да те ранят в ръката или крака — и ти обещавам, че това ще бъде само началото на мъките ти.
Тъбървил вдигна очи и Корбет го последва. Едуард беше прав. На всеки прозорец и амбразура проблясваха метал и пъстра дреха — войниците бяха се прицелили в командира на стражата.
Тъбървил се свлече на мястото си и Корбет изпита съжаление към него. Бледото му лице беше обляно в пот и цялото му тяло трепереше, макар той с всички сили да се мъчеше да се овладее.
— Нямаш доказателства — дрезгаво каза той. — Аз ти служих вярно в Гаскония, твое величество, и ти го знаеш.
— Имаме доказателства — отвърна кралят. — Корбет ги откри.
Писарят трепна, когато Тъбървил го изгледа с огромна омраза.
— Знаех че си опасен човек, Корбет — дрезгаво изрече той, — но не мислех, че ще стигнеш дотук. Ако твърдиш, че аз съм предателят, трябва да имаш доказателства за това. Защо не ми ги кажеш?
— Всичко е съвсем просто — отвърна писарят. — Не знам защо си станал предател, сър Томас, но знам как. След като си се върнал от Гаскония, си сключил таен договор с Филип и френския двор да им даваш сведения. Французите са знаели, че служиш в двореца и знаеш много тайни. Сигурно са увеличили натиска, когато са разбрали, че си назначен за командир на стражата, която охранява кралската зала за съвети.
— Виждаш ли! — тържествуващо възкликна Тъбървил. — Аз пазех залата, не съм бил вътре, за да слушам как кралят и съветът му обсъждат държавни тайни.
— Но когато съветът е свършвал, сър Томас — отвърна Корбет, — ти си разтребвал залата. Събирал си парчета хартия, чернови на протоколи. Дори си помагал на Уотъртън да ги подрежда. Разбира се, той не е имал нищо против ти да вършиш това вместо него, защото е бързал да се измъкне от двореца и враждебното отношение на граф Ричмънд. Ти — безмилостно продължи Корбет — си знаел тайната на Уотъртън. Сприятелили сте се и той ти разказал за любовта си към лейди Елинор и омразата на баща й към него. Когато съветът приключел работата си, Уотъртън трябвало да преписва начисто пълния протокол от заседанието. Ти винаги си бил при него в такива моменти. В крайна сметка — отбеляза писарят — защо би те подозирал Уотъртън? В Гаскония си се доказал като един от най-способните командири на краля — единственият, който се опитал да се измъкне от хватката на французите. Имали сте много общо, и двамата сте мразели Ричмънд, а това ти позволило да узнаеш кралските тайни. Уотъртън е извършил престъпление, но от небрежност, а не злоумишлено.
Корбет наблюдаваше лицето на Тъбървил и напрежението в очите на командира му показа, че е прав.
— Кажи му, Корбет — обади се кралят, — как е изпращал сведенията във Франция.
— Да ти кажа ли, сър Томас? — попита Корбет и внезапно изпита омраза към този човек, който беше обрекъл много англичани на жестока и неочаквана смърт. — Използвал си писмата до синовете си. Били са хитроумно написани. Съдържали са съобщения за френските ти господари. Когато посетих децата ти в Париж, те се оплакаха, че понякога не разбират за какво им пишеш. И аз помислих така първия път, когато прочетох писмата. Бяха изпълнени със странни забележки и имена, но тогава отдадох тази непоследователност на мъката ти по синовете. Но дьо Краон ми доказа, че писмата ти не са просто смесица от съвети и новини. Първо, изглежда помнеше съдържанието им прекалено добре. Доста странно е един от основните съветници на Филип да помни подробности от писмо, което английски рицар е написал преди месеци до едно от децата си във Франция. — Корбет млъкна и облиза устните си, но бързо продължи, преди Тъбървил да го прекъсне. — Затова, когато се върнах в Англия, проучих едно от писмата ти. — Той бръкна в кесията си и извади малко късче пергамент. — Едно от изреченията гласи: „корабът, който отплува от Бордо, за да ме върне в Англия след посещението ми при вас“. Следващото започва така: „На 14 октомври възнамерявам да се върна в блатата на Уелс“. Третото започва по следния начин: „Медальонът на Свети Кристофър, който ти купих“. Корбет млъкна и хвърли поглед към Тъбървил, чието лице беше пребледняло от страх. — И най-накрая, началото на четвъртото гласи „може да възникне опасна ситуация“.
Корбет пъхна пергамента в ръцете на Тъбървил.
— Изреченията са доста непоследователни — отбеляза той — и звучат безсмислено. Но ако вземем началните им части, изведнъж разбираме какво си съобщил на французите — че корабът „Свети Кристофър“ тръгва от Бордо на 14 октомври и във връзка с това може да възникне опасна ситуация. Дьо Краон не е особено умен, но съобщението е било съвсем ясно. „Свети Кристофър“ носеше съобщения до краля, които можеха да се окажат опасни за французите. Ти си им го предал, за да го спрат и потопят заедно с целия му екипаж. Кралят изгуби един кораб, както и ценни сведения за враговете си в чужбина. Във всичките ти писма има подобни съобщения. Говориш за пътуване през Фландрия, но никога не си възнамерявал да ходиш там. В същото писмо споменаваш за приятел на име Аспейл, но нямаш такъв приятел. Всъщност си съобщавал на дьо Краон за писаря Робърт Аспейл, който беше изпратен във Франция да шпионира за нас.
Корбет се изправи.
— Ти уби мой приятел и много други, ти си предател и заслужаваш да умреш.
Тъбървил сведе поглед към ръцете си, които лежаха отпуснати в скута му.
— Има ли още нещо? — попита той.
— Да — разпалено отвърна Корбет, — има още! Не знам какви нареждания са ти дали французите за Шотландия, но ти със сигурност си кореспондираш с уелския бунтовник лорд Морган! Кралят постоянно му изпращаше съобщения да спазва мирния договор. Ти си слагал на коня специално седло, в което е имало тайно отделение за твоите съобщения. Уотъртън решил, че това е странно. Кралският шпионин в Уелс разбрал за това и Морган го убил. Е — заключи сухо Корбет, — достатъчно ли са ти доказателствата? Както каза кралят — писарят погледна към Едуард, — всеки съд, английски или френски, би приел тези доказателства. Ти си предателят! И за какво беше всичко? За кесия злато?
— Не! — Тъбървил рязко вдигна глава и очите му изгледаха гневно Корбет и краля. — Не беше заради златото! — Той също се изправи. Гърдите му се надигаха учестено, докато отговаряше на Корбет. — Аз не съм предател! Бих се за краля в Гаскония! Служих му и тук, но онзи безчестен благородник, граф Ричмънд, развали всичко. Той изгуби армията, изгуби Гаскония, потъпка честта ни и имаше наглостта да обвини мен, че съм действал безразсъдно, докато именно неговият мързел и безочливост бяха най-голямото предателство. Заради него бях заловен и развеждан като престъпник по улиците, а французите ми се
