постигне. Вярвай ми, аз имам и двете. Един ден ще коленича пред краля — Ранулф вирна брадичка. — Ще стана рицар.
Корбет отпусна ръце и се облегна на стената на ходника.
— Бог да ни пази, Ранулф! — рече полугласно. — Погледни ни само, с кинжали в ръце! Прави каквото искаш. Имаме други неща за вършене.
Взеха Кейд и още несъбудилия се Малтоут от склада за провизии и тръгнаха по безлюдната Бред Стрийт нагоре към Чийпсайд. Голямата улица беше пуста, само един монах с преметнат през рамо филон и воден от сънено момче с горяща факла, бързаше, за да даде последно причастие за болен. Около купчините гнила шума се биеха кучета и котки. Двама пазачи от градската стража се олюляваха толкова пияни, колкото и гуляйджиите, които задържаха. Корбет погледна нагоре към сивото небе.
— Къде е тялото на момичето, мастър Кейд?
— Вече е пренесено в Сейнт Лоурънс Джуъри. Превозихме я на една от колите за боклук.
— Кой я е открил?
— Градската стража — Кейд отмести поглед и се изхрачи. — Чули кучетата да ръмжат и да се джафкат около трупа.
Кейд стисна устни, за да потисне гаденето.
— Бог да ни пази! — промълви той. — Псетата лочели и ближели кръвта й.
Корбет прошепна тихо една молитва.
— Все още има смисъл да идем до мястото — каза той. — В стаята си ли е било убито момичето?
— Не, пред самата врата. Държала е ключа в ръка, когато убиецът е нанесъл удара си.
— Ще идем ли до Сейнт Лоурънс Джуъри?
— Мастър Корбет, първо трябва да се погрижа за други въпроси. Ще ме почакате ли? — Кейд потупа кесията си. — Помолих моя писар да се поразрови в записките. Направил е списък с фактите, които са ни известни за Падликот.
Корбет се усмихна.
— Първо се погрижи за своите задължения, мастър Кейд.
Помощник-шерифът ги поведе нагоре към Грейт стокс близо до Водопровода, там облечени в сини и жълтеникавокафяви униформи войници бяха събрали престъпниците и скитниците за изпълнение на наказанията им. Когато Корбет стигна на мястото, отвеждаха духовник заловен в прелюбодеяние с омъжена жена, а пред него мъж свиреше на гайда.
— Трябва да извърви гол шест пъти пътя до Нюгейт и обратно — поясни Кейд — със смъкнати до глезените панталони.
Докато отвеждаха горкия нещастник, войниците се смееха гръмко. Кейд трябваше да прегледа реда на останалите наказания. Измамник беше купил два плаща за пет лири, под предлог, че взема единия, за да го покаже на свой приятел. Мъжът платил четвърт нобъл36 и оставил като депозит петнайсет подобни монети, вързани в кесия. Търговецът ги приел и чак когато клиентът му си тръгнал, открил, че в кесията няма пари, а пулове. Друг пък, обущар, твърдял, че може да открива откраднати вещи с помощта на хляб и забодени от двете страни ножове. В този момент ножовете се люлееха около врата на мъжа, който беше завързан за позорния стълб, а натопения в конска урина хляб беше размазан по лицето му. Наказанията продължаваха. Някакъв богохулник трябваше да отнесе три фунта37 восък в църква в Съдърк. Върхът на езика на друг, който се правел на ням, за да може да проси, беше изгорен с нажежен до червено ръжен. От процедурата на бързо налагане на наказанията, Корбет се почувства уморен и си тръгна.
Трябваше да чака около час в близката кръчма, докато Кейд приключи със задълженията си, после вкупом се отправиха към Сейнт Лоурънс Джуъри. Вече съвсем буден Малтоут разпалено си шепнеше с Ранулф, колко щастлива ще е лейди Мери, когато се събуди и открие розите. Неволно дочулият разговора им Корбет се надяваше да е така, в противен случай Ранулф можеше да се окаже редом до окованите престъпници, които тъкмо бяха оставили. Крадешком погледна Кейд, който продължаваше да мълчи и беше доста нервен.
— Трябва да ти задам някои въпроси, Александър — пошушна Корбет, за да не могат да го чуят Ранулф и Малтоут.
— Какви въпроси?
— Познавал ли си и други от убитите момичета?
Кейд отрече с поклащане на глава и отклони поглед.
Щом стигнаха Сейнт Лоурънс Джуъри, Кейд извика ниския и дебел свещеник, който им отвори малката стая за мъртъвци, докато недоволстваше от ранния час и че трябва да погребва уличница след уличница. Млъкна чак, когато Кейд грубо му напомни, че градът плаща добри пари за неговите услуги. Корбет хвърли бърз поглед към тялото вътре, големият морав разрез през шията, ужасяващо обезобразената утроба. Не издържа повече и всички излязоха обратно на чист въздух.
— Съгласен съм с теб, свещенико! — извика той. — Да видиш седемнайсет такива тела не е по силите и на светец!
Все още разтревожения от предишната си среща с Корбет свещеник закима с глава.
— Шестнайсет — изписка той. — Това е шестнайсетата!
Корбет забеляза как лицето на Кейд внезапно пребледня.
— Не, не — поправи го Корбет. — Това е седемнайсетата жертва или осемнайсетата, ако включим и лейди Съмървил.
Свещеникът сви рамене и влезе обратно в къщата си, върна се понесъл в ръце огромна, боядисана в пурпурно книга.
— В тази книга се записват погребенията в църквата — обясни и запрелиства пожълтелите страници. Обърна в края. — Ето тези, на които е направено просешко погребение. Гледал съм дълго имената на жертвите — убитите през последните месеци уличници.
Корбет взе книгата и прегледа внимателно покъртителните записи. Старец умрял в окови, паднало от камбанария момче, убит на Фладгейт Лейн калайджия. Между тях стояха, отбелязани със звезда отстрани, имената на убитите проститутки. Корбет се отдалечи, без да обръща внимание на възраженията на свещеника. Постави книгата върху рушащ се надгробен камък, извади изпод наметката си списъка на жертвите, който му даде помощник-шерифа и ги сравни. Кейд стоеше далеч с гръб към тях, а Малтоут и Ранулф в безделието си наблюдаваха изгрева, облегнати на стената. Корбет внимателно проучи и двата списъка. После затвори книгата и я върна на свещеника.
— Благодаря ти, отче. Може би никога няма да разбереш колко е ценна тази книга. Ранулф! Малтоут! — извика той. — Не мърдайте от мястото си! Мастър Кейд, последвай ме!
Свещеникът побърза да се отдалечи, а Корбет поведе Кейд към задната част на църквата. Останали вече насаме, Корбет притисна помощник-шерифа към стената, с едната си ръка стисна гърлото му, а с другата притискаше кинжала към откритото място на шията, точно под дясното му ухо.
— Сега, мастър Кейд — прошепна Корбет, — край на лъжите и на измислиците. Какво става? А? Според твоя списък, проститутка на име Джудит е била убита преди шест седмици!
Помощник-шерифът отвори и затвори уста. Корбет блъсна леко главата му в стената.
— Без лъжи, мастър Кейд. Ти отговаряш за всички погребения. Какво е станало с тялото на тази жена? — Корбет се поусмихна. — И щом отваряме дума, носи ти се славата сред проститутките из града.
Кейд изпъшка.
— Ще ти кажа — гласът му беше дрезгав. — Махни ръката си и прибери ножа, сър Хю. Рано или късно истината щеше да излезе наяве.
Внезапно изникнаха Ранулф и Малтоут и Корбет прибра ножа си в ножницата и ги постави на мястото им.
— Казах ви да не мърдате от мястото си! — извика им Корбет. — Връщайте се обратно!
Помощник-шерифът разтриваше шията си, приклекнал ниско до зида на църквата.
— Да, да — заговори той, — познавах някои от убитите момичета. Аз съм ерген, сър Хю. Притежавам само дрехите на гърба си и доходите от работата си. Не взимам подкупи, не криввам от правия път, но като всеки мъж се усещам самотен. Кръвта ми кипи и едно хубаво лице и нежна плът ще ми донесат утеха.
