железни решетки. Сладкият аромат на мастило, пемза, пергамент, кожа и велен витаеше като облак тамян в църква; свещите с покрити фитили и запечатаните фенери горяха като черковни свещи в този храм на учението.
Брат Лео ме въведе вътре и ме заведе да седна до една маса, като ми донесе кожена кутия с принадлежности за писане, в която имаше мастилници, пера и пергамент. И така аз започнах отново, съставяйки ясен списък на всичко случило се. Работих дълго след вечернята и общата молитва: приглушеният камбанен звън оповестяваше часовете, благоговейните напеви на монасите отекваха звънливо във въздуха: „Ти накара земята да се тресе и я разтвори: напълно ли ще ни отблъснеш, О, Боже? Помогни ни срещу враговете ни“. Тези думи намериха подслон в собственото ми сърце. Отправих молитви към духовете на мъртвите, които, сега призовани, сякаш се събраха около мен.
Накрая очите ми така натежаха, че се наложи брат Лео да ме събуди. Събрах пергаментите си и се върнах при кралицата. Тя играеше на зарове заедно с младите пажове: щом влязох, тя ги отпрати. Залостих тежката врата и седнах на едно столче за крака до нея. Бях изморена, но й разказах за смъртта на Розалети и когато още един от пръстените на часовата свещ догоря, се върнах към началото. Изабела слушаше напрегнато. Издаваше изненадата си, като си поемаше дъх с остро свистене, и съмненията си — чрез въпроси, по-точни и строги и от онези, които би задал някой началник на стражата. След това се изправи и, като се облягаше на рамото ми, се наведе и ме целуна по главата. Постоя известно време до прозореца, като си тананикаше под нос мелодията на „Ликувай, царице“ — един от химните, изпети по време на коронацията й.
— Моят съпруг — заяви тя, без да помръдва — спа цял следобед. Сега се затвори с милорд Гейвстън. Ела, Матилда, хайде да нанесем удар в корена на всичко това — тя се засмя, пърхайки подигравателно с клепачи. — Ще покажем, че Фата Моргана не е само плод на въображението на трубадура.
Изабела и аз си поделихме чаша вино, взехме наметките си и наредихме на неколцина от пажовете да ни придружат. Тръгнахме към покоите на краля. Открихме Едуард и Гейвстън, пременени в широки дрехи, захвърлили коланите и ботушите си на пода, да се взират задълбочено в карти, разгърнати на голямо писалище. Едуард се бе прегърбил в голям стол, а Гейвстън седеше срещу него. Кралицата ми нареди да правя всичко, каквото прави и тя, и щом влезе в стаята и вратата се затвори зад нас, тя отметна качулката си назад и коленичи, свеждайки глава към земята. Едуард и Гейвстън скочиха на крака. Кралят понечи да тръгне към нея, но Изабела протегна ръце.
— Ваше величество, лордове, умолявам ви, изслушайте ме. Ще приема всяка ваша клетва, дадена пред дарохранителницата, съдържаща благословеното тяло Христово или пред светото Евангелие.
— За какво говорите, милейди?
— Размишлявахме върху смъртта на Бакел, Сандуик и Розалети.
Нейните думи предизвикаха реакция. Едуард и Гейвстън ни изгледаха нервно и тревожно.
— Слушайте — настоя Изабела. — Слушайте добре какво ще ви каже Матилда — тя се обърна и посочи към мен. — Кажи им.
Повторих дума по дума всичко, което бях разказала на кралицата. Говорих прямо, без заобикалки. Отначало двамата мъже правеха гримаси и клатеха глави, но произнасяните от мен изречения, подобно на стрели, се сипеха като градушка. Не описах подробно злодейството, но, след като изказах предположението си, безпощадно преминах към логичното му заключение. Едуард, леко пребледнял, се отпусна в стола си, като направи знак на Изабела също да заеме мястото си. Кралицата обаче поклати глава. Продължих. Гейвстън ме прекъсна с порой от въпроси, на които отговорих. Щом свърших, Изабела отново протегна ръце.
— Господарю, съпруже мой, моля ви, изслушайте ме. Играех вашата игра, но сега тя приключи. Умолявам ви, милорд, да ми кажете истината. Кажете ми, че не сте имали пръст в смъртта на тези мъже — Пурт и останалите.
— Разбира се, че не! — изкрещя Едуард, като удари по масата. — Макар да се противопоставяха на присъстващия тук херцог, те бяха предани и верни поданици — той си пое дълбоко дъх. — Отначало мислех, че това са нещастни случаи, но Сандуик, Бакел… — той поклати глава. — В сърцето си обвинявам великите херцози.
— Слушайте, господарю — продължи бързо Изабела, — умолявам ви. Ще приема дадена от вас клетва върху която свята реликва пожелаете. Говоря истината, давам ви мъдри съвети. Може и да бъда пренебрегната заради крехката си възраст, заради неопитността си, но, Бог ми е свидетел, по един въпрос няма да отстъпя — гласът на Изабела стана твърд. — Познавам баща си. Моля ви, умолявам ви, каквото и да ви е обещал тайно, каквато и тайна клетва да ви е дал, каквито и тайни планове да крои, коленопреклонно ви умолявам — не му вярвайте. Кажете ми, господарю, понеже аз ви обичам, какво ви е казвал той в потайни кътчета, в писма, изпращани под прикритието на тайния печат, или чрез Марини и другите тайни съветници — Изабела замълча за миг. — Уверявам ви, милорд, каквото и да ви е обещал, това са лъжи, нагласени, за да ви хване в капан, да доведе вас и лорд Гейвстън до пълно унищожение.
— Милорд Гейвстън — обърнах се към фаворита, — посетили сте тайно Париж. Срещнали сте се с мосю дьо Витри. Сега вие притежавате принадлежалото на него изображение на света Агнес — направих пауза. — Пътували сте по времето, когато са били арестувани тамплиерите. Мосю дьо Витри спомена нещо за посетител, така че, като се замисля, трябва да е бил някой важен човек. Вие, монсеньор, се пошегувахте, че Дувър бил идеалното място, за да се измъкне човек от кралството.
— Да, да — Гейвстън вече не беше познатото ми надуто конте, а погледът му бе станал суров, дори страшен. — Посетих дьо Витри, за да получа парични средства, изплатени от крал Филип — така трябваше да се направи. Видях картината. Мосю дьо Витри ми я подари.
Едуард се изправи на крака. Започна да крачи нагоре-надолу, за да събере мислите си.
— От сто години — започна той — великите херцози се възправят срещу семейството ми, срещу нашата династия от славни крале. Прадядо ми бил преследван надлъж и нашир из кралството, изгубвайки съкровищата си в тесния проток между Норфолк и Ланкшир. Дядо ми Хенри се е сблъскал с гражданска война, плен, затворничество. Дори баща ми, великият воин — Едуард не можа да скрие сарказма в гласа си — е бил заставян да стори едно или друго, принуждаван да подпише тази или онази харта, давайки обещания, отстъпвайки правата си. Парламентът и съветниците, непокорни духовници и велики херцози го принуждавали да тръгне с шапка в ръка да проси пари, понеже в неговите ковчежета за скъпоценности оставали само паяжини — Едуард се облегна назад в стола си. — Вашият брачен съюз, милейди, предложи друг начин. Миналото лято, както знаете, моят баща принуди лорд Гейвстън да замине в изгнание. Той отиде във Франция и беше приет с отворени обятия от крал Филип, който изтъкна, че славният ми баща няма да живее вечно. Филип обеща, че ако се оженя за вас, ще ми помогне да смажа веднъж завинаги всяка съпротива в Англия. Баща ми умря през юли миналата година. Месеци по-късно лорд Гейвстън се върна тайно във Франция, за да продължи нашите преговори. Именно тогава мосю дьо Витри му е дал картината. Филип предложи военна помощ — щеше да финансира плана с богатствата, заграбени от тамплиерите.
Отпуснах се и седнах на пети, кимайки в знак на съгласие. Спомних си как дьо Витри искаше да си отида, защото очаквал друг гост. Нищо чудно, че беше толкова нервен, разкъсван между мен и машинациите на владетелите.
— Английското начинание? — попитах. — Монсеньор — вдигнах ръка, — извинявам се.
— Не се извинявай, Матилда. Това би ли променило нещо? Да, Английското начинание, истинската причина, поради която Филип нападна тамплиерите — той се нуждаеше от техните богатства. След като лорд Гейвстън се върна в Париж миналия декември, нашият таен договор бе потвърден. Щях да се оженя за Изабела. Най-големият ни син щеше да бъде наречен Луи, вторият ни син щеше да получи Гаскония, но под пълен френски протекторат. Филип щеше да ми помогне да смажа съпротивата тук и в Шотландия. Щяхме да сключим траен мир. Неговите врагове щяха да бъдат и мои. Преди всичко — Едуард вдигна бокала си с вино и отпи, — тук нямаше да има съпротива.
— Разбира се — намеси се Гейвстън, — господарят ни щеше да се държи различно пред другите, противопоставяйки се на Филип във всичко, доколкото може.
— А аз? — попита Изабела.
— Ваша светлост — Гейвстън се поклони, — и бих желал да седнете — вие сте част от преструвката, дори и да не ви е известна истинската причина. Дойде ли пролетта, Филип ще тръгне на поход.
