Казалес отдръпна ръка.
— Сър Джон Казалес — посочих, — обвинявам ви като изменник, платен убиец и истински предател. Вие сте пионка на Филип Френски. Не, не ме прекъсвайте. Вие убихте Симон дьо Витри.
— Аз…
— Убили сте го — настоях — в първия ден след пристигането си в Париж. Вие и вашият съучастник, Розалети.
— Това е…
— Разбира се, това е истината. По чиста случайност аз посетих къщата на дьо Витри в същия ден, може би съвсем скоро след като клането е приключило. Допуснах грешка. Представях си един нает убиец с два или три малки арбалета и различни стрели, промъкващ се през онази врата, но, разбира се, съм сгрешила.
— Дьо Витри почти не ме познаваше.
— Познавал е Розалети — кралски писар, член на тайния съвет. Както казах, допуснах грешка. Убийците са били двама: Розалети и вие! Французинът е настоял да го пуснат да влезе. Слугата, който отворил вратата, се съгласил. Обърнал се и тръгнал пред вас. Розалети го убил със скрития арбалет; убил също и слугата, който излязъл от една стая вдясно от него. Най-горе на стълбите обаче се появила прислужница. Вие сте забързали напред. Може и да сте изгубили едната си ръка, Казалес, но сте достатъчно ловък. Изстреляли сте една стрела — прислужницата е била улучена. Шурнала кръв, тя е залитнала. Вие сте хванали трупа й и сте го пуснали да се изтърколи по стълбите. Лявата ви ръка обаче е била оплискана с кръвта й. Продължили сте нагоре, но заради нараняването си не сте успели да се хванете за парапета на стръмните стъпала, затова сте се облегнали на стената и сте оставили върху мазилката петно от кръв. Стори ми се странно, че толкова високо на стената има петно, без никакви други петна, но — логично — това е начинът, по който вие винаги се изкачвате по стълби. Дадох си сметка за това онзи ден, докато наблюдавах как един носач, държащ ковчеже в дясната си ръка, се изкачва по стълбите, подпирайки се на стената с лявата си ръка.
— Както и да е, стигнали сте до галерията. Дьо Витри, още по нощна риза, излязъл от стаята си. Бил още полузаспал. Убили сте го веднага. Въпреки осакатената си китка, Казалес, вие сте стар и опитен войник, хладнокръвен и суров, приготвили сте за стрелба и двата арбалета, и бързо и безшумно сте се придвижили нататък, за да продължите с убийствата. Междувременно Розалети, който не е воин, е стоял долу до вратата. Не я бил заключил или залостил, за да не би, ако някой дойде и не може да влезе, да се вдигне глъчка. Вие сте се разбрали с него за това. Когато аз влязох, Розалети се е скрил. Бях потресена. Прекосих коридора и се качих по стълбите. Вие сте ме чули да идвам и също сте се скрили. За вас и Розалети съм била непозната, просто едно обикновено момиче, но вече съм била нащрек. На Розалети можеше да му се види трудно да ме убие; на вас също. Можех да ви се изплъзна, да изтичам навън от къщата, да вдигна тревога, затова сте ме оставили да си тръгна. Единствената ви грижа е била да се измъкнете възможно най-бързо, за да не би аз да се върна заедно със стражите.
Казалес дишаше тежко. Наведе се напред — бездушните му очи ме изучаваха.
— Може и да сте се изненадали — продължих, — че не вдигнах тревога. Мога само да си представя какво е било удивлението ви, когато сте открили коя съм в действителност, но тогава е било твърде късно. Пред помещението за мъртъвци, след като огледах трупа на Пурт, вие и Розалети се опитахте да ме сплашите и да ме прогоните. Не посмяхте да ме убиете. Филип желаеше да запази спокойствието на скъпоценната си дъщеря. Казали сте на Марини — той сигурно е претърсил документите на дьо Витри и е открил истинската ми самоличност. Но междувременно аз вече се ползвах със закрилата на принцесата, затова назначиха Пелет в домакинството й, за да следи нея и мен.
— И ти го уби?
— Не аз, господарю.
— Принцесата? — ахна Казалес. — Аз…
— Истинска дъщеря на баща си, както откри Марини, когато се опита да ме разпитва. Ако нейна светлост не ме беше закриляла така, никога нямаше да напусна Франция. Всъщност, вие и Розалети ме нападнахте и на стълбите на лечебницата в малкия манастир „Свети Августин“.
— Ние бяхме…
— Беше зимна нощ в сумрачен манастир. Вие бяхте само два силуета, облечени в черни раса, пърхащи като прилепи из сенките. Използвахте онзи послушник, малоумния. Розалети се е престорил на бенедиктински монах и за да обърка нещата, стисна ръцете на нещастника. За какво му е било да прави това? Ами защото слабоумните помнят докосването — той каза нещо за грубата кожа на ръцете му, което означаваше, че не може да сте били нито вие, нито Розалети.
— И?
— Е, сър Джон, щом вие сте могли да хвърлите парче зебло върху мен, Розалети е могъл да използва нещо подобно, за да направи ръцете си по-груби. Вие сте извършили нападението. Били сте там, сър Джон. Празненството в кръчмата е било оживено, хората са идвали и са си отивали, а в същото време разстоянието между кръчмата и малкия манастир е съвсем кратко и може да се измине пеша. Ако бяхте постигнали целта си, тогава щях да умра — всъщност ме спаси Дьо Монтегю — усмихнах се, когато видях как се изненада. — О, да, онази нощ в приората е имало повече от един платен убиец. По време на нападението бях дърпана и теглена, докато двама души ме блъскаха насила към върха на онези стълби. Всъщност са били двама: вие и Розалети.
— Беше Розалети…
— Той не може да отговори. Той е мъртъв, сър Джон, защото вие сте го убили. Не се е качил на баржа или лодка — той се ужасяваше от водата. Вие сте поискали да се срещнете с него някъде по онзи обгърнат от булото на нощта, обвит в мъгла кей на Уестминстър. Той би слязъл до водата, за да се срещне с човек, на когото има доверие. Вие сте действали бързо като връхлитащ ястреб или бързо стрелкаща се змия и сте го блъснали в реката. Дори само шокът е бил достатъчен да го убие след кратка борба в леденостудената вода. Изгубил е живота си, както бе изгубил и душата си.
— За какво ми е да го убивам, ако е бил мой съучастник?
— Защото вие сте платен убиец. Бог знае, че може би душата на Розалети не е била изпълнена със злоба и коварство като вашата. Навярно е съжалявал за онова, което е сторил. Може би мъртвите са се върнали да го преследват. Розалети сякаш ме харесваше. Долових тъга в погледа му. Може би е започнал да изпитва угризения. Във вашите очи обаче той е бил слаб и не е можело да му се има доверие. Бил е единственият човек в английския двор, който е знаел цялата истина. Вие сте го съдили и сте издали присъда. Вашите зловещи господари в Париж приемали това. Било недопустимо някакви дребни угризения да изложат на опасност вас или, което е по-важно, тяхното начинание.
Казалес се изправи, протегна се и плъзна поглед надолу по нефа. Дьо Монтегю се изправи, опънал тетивата на арбалета. Отвън се чу дрънчене на оръжия и приглушеното мърморене на стрелците, които Ап Ител разполагаше по местата им.
— За какво ми е било да убивам дьо Витри?
— О, той е знаел твърде много за всичко и Филип е имал сериозни основания да не му се доверява. Дьо Витри е бил добър човек и верен поданик, свикнал с кралските интриги, но неспособен да преглътне коварството на Филип срещу тамплиерите. Подозирам, че не е успял да прикрие това и следователно е заплатил цената.
— А ти приписваш на мен вината за смъртта на останалите.
Казалес не показа нито разкаяние, нито съжаление. Нищо в него не показваше нервност, освен бързо стрелкащите се очи и това, че от време на време навлажняваше устните си. Той беше истински войник, хладнокръвно преценяващ врага и онова, което можеше да се случи.
— Разбира се, че обвинявам вас. С Бакел е било лесно. Покривите на онези павилиони бяха уязвими, особено поради това, че са били прибрани в затъмнен трансепт. Вие, сър Джон, загърнат в наметало и скрил лицето си под качулка, сте можели да се промъкнете в абатството с меч и кинжал. Отсекли сте онези клинове — те са дебели не повече от един инч, нали? Решили сте да поласкаете сър Джон, отреждайки му почетно място вдясно от олтара. Щели сте да се погрижите повреденият павилион да бъде разположен точно там. Ако Бакел оцелеел, можело да има други възможности, макар че коронацията е била изключително благоприятна възможност. Случайната смърт на личния съветник на краля по време на такава церемония! Какви предсказания и поличби можели да прочетат хората в това събитие!
