ленена покривка лежаха приготвените от нея и Попея хляб, омесен с гъби, гърне със сос от билки и лук, дребни сладки. О да, това беше Клавдия, толкова подредена и точна! Муран се покашля и като се наведе, я погъделичка по тила.
— О,
Клавдия му се усмихна през рамо. Премести се, за да седне отново до него и посочи надолу под хълма към кръглите масивни кули, извисяващи се над земята.
— Защото тук са ги погребвали живи.
— Кого?
— Весталките, дали обет за девственост и безбрачие в служение на богинята Веста29 и държавата. Всяка весталка, обвинена, че е нарушила своята непорочност, била осъждана да бъде погребана жива. Довеждали ги тук — всъщност може и още да ги довеждат — и ги зазиждали за четиридесет дни в някоя от онези подземни килии, като им оставяли съвсем малко храна и вода. Богинята Веста трябвало да реши дали да живеят или да умрат. Те винаги умирали.
— А после?
— Преди двеста години, при управлението на Домициан30, главната весталка била обвинена в неморалност. Три от другите весталки също били осъдени, а любовниците им били пребити с камъни. Както и да е — Клавдия избърса лицето си, — главната весталка била преведена по римските улици и я довели в една от тези специално приготвени подземни килии. Когато слизала надолу по стъпалата, дрехата й се закачила за нещо. Палачът й подал ръка, но тя презрително я отблъснала. — Клавдия поклати глава. — Хората са толкова странни! Ако всеки римлянин, обвинен в неморалност, бъде доведен тук, човек няма да може да види тревичка под краката си!
— Сетне? — запита Муран.
— Понякога дори пред смъртта хората държат на общественото си положение. Богатството и привилегиите все още са по-важни от самия акт на умирането. В странен свят живеем! — Клавдия се усмихна.
— Императрицата прати ли да те повикат?
— Не, не е! — Клавдия раздразнено го погледна. — Но мисля, че ще прати. Чу ли за отвличанията?
Муран кимна.
Клавдия вдигна ръка:
— Пет случая през последния месец! Точно това ме кара да мисля за богатството, привилегиите и опасностите, които те носят. Синовете и дъщерите на богати римски сенатори са отвличани от градините им, от носилки и бани! — Клавдия сви рамене. — Вестителят Меркурий ми разказа сутринта, че последното похищение е станало тази нощ. Антония, шестнайсетгодишната дъщеря на сенатора Карин, била отвлечена от тържеството във вилата на баща й сред Албанските хълмове. Е — енергично продължи тя, — затова те доведох тук.
— Защо, за да ме отвлекат или за да ме погребат жив?
Клавдия го замери със стрък трева.
— Заради арената! Муране, ти си сега победителят, вече трябва да се оттеглиш, ти не можеш…
— Аз…
— Не можеш! — Очите на Клавдия, както и гласът й, станаха твърди като кремък. — Муране, от теб ще стане чудесен ръководител на стражата на някоя богата фамилия. Може да започнеш своя собствена работа, да създадеш собствена военна част.
Вътре в себе си Муран простена, но в същото време бе дълбоко поласкан от чувствата и загрижеността на тази красива млада жена.
— Знам какво ще кажеш, Муране — Клавдия се приближи още по-близо до него, — но не е вярно. Ти не си просто убиец. Ти имаш душа, добър си, честен си и понякога си много, ама много забавен, особено, когато си пийнеш. Чичо Полибий те има за син, Попея те обожава, както и всички други в кръчмата. Дори Спретнатия Нарцис.
Муран се изсмя, когато Клавдия спомена последното попълнение в обществото на „Магариците“. Сириец, бивш роб, Нарцис сега искаше да отвори собствен дом за погребални обреди с помощта и подкрепата на чичо Полибий.
— Безпокоиш ли се за Полибий? — попита Муран.
— Не сменяй темата! Да, винаги се тревожа за Полибий и непрекъснатите му умувания как бързо да забогатее. Дори мисли да стане християнин, за да спечели благоразположението на свещениците, особено на презвитер Силвестър. Обаче, Муране… — Клавдия започна да прибира храната и грижливо сгъна ленената покривка. После вдигна очи: — На разпродажба на тържището край „Магариците“, видях една фреска. Изобразяваше гладиатор, бестиарий31, чийто огромен пенис представляваше див звяр. Звярът, куче със зейнали челюсти, беше част от тялото на гладиатора и все пак яростно се беше обърнал срещу него. Мъжът трябва да убие животното, което го застрашава, но в такъв случай ще кастрира сам себе си.
— И после? — заинтересува се Муран.
— В това е поуката! — Клавдия се наведе и го целуна по върха на носа. — На арената, Муране, ти забавляваш, доставяш наслада на тълпата. Но накрая ти убиваш не само други хора, ти убиваш и себе си. Ако ще се женим — Клавдия дълбоко пое дъх, — на това трябва да се сложи край.
Муран се изправи и постави ръце на раменете й.
— Наистина ли го мислиш?
— Знам го! — засмя се тя.
— А ако не се съглася, за кого ще се омъжиш?
— За Бур.
Муран избухна в смях, наведе се и я целуна по челото.
— В такъв случай — прошепна той, — време е да поговорим по този въпрос.
Клавдия огледа призрачната пустош, горичката и тревата, която се олюляваше под засилващия се вятър. Омарата постепенно се вдигаше. Тя беше получила онова, за което бе дошла тук.
— Време е — прошепна тя, — време е да се връщаме. И не забравяй какво каза и какво обеща!
Муран я хвана за ръка и двамата си тръгнаха; по пътя надолу Клавдия спря и като се вдигна на пръсти, бързо го целуна по бузата. Те продължиха по прашната пътека до настлания с плочи път, който водеше към Флавиевата порта. Отначало Клавдия прикриваше задоволството и вълнението си, като бъбреше на Муран, но дневният пек утихваше и движението по улиците се бе увеличило, а това затрудняваше разговора. От време на време те отстъпваха встрани, за да дадат път на някоя кохорта или манипула32, които се движеха под командата на грубогласни офицери. Чифликчии и селяни със семействата си вече се връщаха по домовете си. Натоварени с продукти каруци тежко трополяха към града, възползвайки се от императорския декрет, с който им се разрешаваше да се движат по улиците след свечеряване. Клавдия ги наблюдава известно време и цитира от „Сатири“ на Ювенал33 знаменитата диатриба34 срещу нощния шум по оживените римски улици. Муран кимна в знак на съгласие.
Скоро Клавдия се умълча; сега тя правеше онова, което най-много обичаше: да наблюдава и да изучава това, което се случваше около нея. Известно време двамата с Муран вървяха заедно с група амбулантни търговци. Всеки от спътниците им носеше провесена на врата си табла с евтини дреболии и Клавдия си купи няколко игли за коса, гребен за Попея, изящен египетски нож за Нарцис. За Океан, едноухия бивш гладиатор, който трябваше да осигурява безопасността в „Магариците“, избра комплект гривни с изобразен на тях тракиец, изправил се срещу нападащи глигани. Скоро търговците оставиха пътя, за да се подслонят под групичка дървета и Клавдия се заслуша в бъбренето на един нумидиец35 мулетар, който на своя пристанищен диалект съобщаваше вести за Лициний — владетеля на Източната римска империя и съперник на Константин. Лициний очевидно се спотайваше в Никомидия и замисляше да завладее империята на Константин, също както Константин и майка му заговорничеха в Рим да завземат неговата. Потокът новини внезапно секна, когато нумидиецът се впусна в разгорещен спор с осем сирийци — носачи, облечени в еднакви туники и с намазани с масло и сплетени в
