Зона 51: Началото

името върху камата. Фон Сеект. Кой е — или може би — кой е бил този човек?

— Какво правиш? — попита Каджи, когато Нейбингър пъхна камата в колана си.

— Ще я задържа — отвърна професорът. — Платих ти за историята, а това е единственото доказателство.

— За това не сме се разбирали — възрази старецът.

— Искаш ли да разкрия пред хората ти сделката ни? Да им кажа за парите, които ти дадох? Сигурно ще настояват за своя дял.

Каджи присви очи. После се надигна и кимна.

— Задръж я, щом желаеш. Това е зъл предмет. Отдавна трябваше да се отърва от него.

4.

Нешвил, Тенеси

Време до излитането — 134 часа и 45 мин.

„Тук е Джони. За известно време ще бъда извън града. Връщам се на десети. Оставете съобщение след сигнала. Чао.“

Кели бавно постави слушалката, без да си прави труда да оставя съобщение. Минаваше девет сутринта на десети.

— О, Джони, ето че пак си загазил — прошепна тя.

Вече не се съмняваше, че Симънс е в опасност. Имаше странно чувство за хумор, но едва ли би се шегувал с подобни неща, особено когато ставаше въпрос за работата му. Дори съвсем оскъдните разкази за „приключенията“ му в Салвадор можеха да обяснят причината за подобна сериозност. Освен това в писмото си на три пъти бе споменавал това „девет сутринта“, което също не беше случайно. Най-малкото, ако всичко е наред, щеше да смени съобщението на телефонния секретар.

Тя включи компютъра и задейства телефонната връзка с мрежата. Ако иска да открие Джони, ще й е нужна малко информация. Нещо, за което да се захване.

Съществуваха два пътя за разследване и тя знаеше, че са същите, по които и Джони е минал, преди да тръгне на мисията си. Първият беше да се събере подробна информация за Зона 51 и авиобазата Нелис. А вторият — да надникне на всички места, където се обсъждат НЛО-феномените и да потърси онези, които са свързани със Зона 51.

Кели вече имаше известна подготовка в полето на уфологията, което вероятно бе втората причина — ако първата бе приятелската им връзка — Джони да потърси тъкмо нейната помощ. Всъщност, проблемите, които имаше преди осем години с военните от базата Нелис — в резултат на това бе погубена начеващата й кариера в документалното кино — бяха свързани именно с тази тема. Една многообещаваща възможност тогава се бе превърнала в истинска катастрофа.

Кели огледа още веднъж, по-внимателно, всички документи, изпратени й от Джони, като си записваше ключовите думи на отделно листче. Когато привърши, разполагаше със следното:

Пощенско клеймо от Лас Вегас;

Капитана;

Радиоемисии от 23 октомври, авиобазата Нелис; „Червен флаг“; Ф-15;

„Пощенска кутия“;

„Дриймленд“;

Езерото на конярите.

След като влезе в една от любимите си мрежови търсачки, Кели започна да въвежда една по една ключовите думи. Първото попадение се получи веднага щом свърза „авиобазата Нелис“ с датата „23 октомври“. Беше кратко съобщение от „Тъксън ситизън“ с дата 24 октомври.

„КАТАСТРОФА НА Ф-15, ПИЛОТЪТ ЗАГИВА

Пресслужбата на военновъздушната база Дейвис-Монтам потвърди късно снощи, че самолет Ф-15 от 355-та учебна ескадрила е катастрофирал вчера по време на занятие в околностите на резервата Люк.

Пилотът, чиято самоличност не се съобщава по молба на близките, е загинал при катастрофата.

Самолетът е паднал в пресечен терен и спасителните операции продължават.“

Кели поиска дневното издание на другите вестници, но колкото и да беше странно, там не се споменаваше и ред за инцидента. Тя отвори атласа. Резерватът Люк и военновъздушната база се намираха в Аризона, на стотици километри от авиобазата Нелис. На пръв поглед катастрофата нямаше нищо общо със случая на Джони. Тя понечи да изтрие информацията, но се поколеба.

Дали наистина нямаше? Колко често се случват катастрофи с Ф-15? Едва ли всеки ден. Съвпадение ли е това? Кели не вярваше много в съвпаденията. Бодна я неприятно предчувствие. На какво се е натъкнал Джони? Ако записът е от същата катастрофа, военните са положили доста усилия да отклонят вниманието на обществото от Нелис и Зона 51. Не само това — съобщаваха, че пилотът е мъртъв, за което, поне според записа, нямаше сигурни данни.

Следващият опит бе да свърже „пощенска кутия“ с НЛО. Тук получи три попадения, всичките сочеха „кутията“ като наблюдателен пункт над бреговете на Езерото на конярите, където НЛО-ентусиасти често се събирали да зяпат небето. Очевидно човекът, изпратил записа на Джони — Капитана — е бил един от тези ентусиасти. Сега поне знаеше къде може да открие една от брънките във веригата.

Веднага щом въведе „Дриймленд“ и „Езерото на конярите“, екранът се изпълни със съобщения за куп публикации. Всички имаха връзка със Зона 51 — още един от ключовите термини, който възнамеряваше да въведе.

Съществуваха множество теории за Зоната и Кели бе запозната с немалко от тях. Според едни това бе място, където правителството осъществявало контакти с извънземните, разменяйки информация и технологии. По-радикалните наблюдатели пък смятаха, че в своята част от сделката хората позволявали на пришълците да извършват зловещи опити върху животни и дори да отвличат хора за своите експерименти. Някои стигаха дотам, че говореха за опити за кръстоска между извънземни и човеци. Кели поклати глава. Подобни истории пълнеха заглавните страници на жълтите вестници, но едва ли щяха да са й от полза в конкретната задача.

Вниманието й спря върху доста аргументираното предположение, че в Зона 51 военните провеждат изпитания на свръхсекретен летателен апарат и че на времето на същото място бил изпитван прочутият Ф- 117 „Стелт“. Новият секретен самолет се наричал „Аврора“, летял със скорост от 4 до 20М10 и можел да се издига достатъчно високо, за да изстрелва спътници на орбита.

Правителството официално отричаше съществуването на какъвто и да било тайнствен комплекс на име Зона 51, което беше твърде любопитно, като се имат предвид настоятелните усилия на военновъздушното ведомство през последните пет години да закупува все повече земя край Езерото на конярите.

Явно, че нещо ставаше около тази Зона 51. Джони също бе стигнал до този извод, може би дори се бе натъкнал на още по-интересни сведения и бе решил, че си заслужава да провери всичко на място, въпреки риска записът да се окаже фалшификация.

Докато преглеждаше материалите, направи й впечатление, че две имена изплуват отново и отново: Майк Франклин, самозван специалист по Зона 51, живеещ в малкото градче Рейчъл, недалеч от Зоната, и Стив Джарвис, учен, който твърдеше, че е работил в Зона 51 и дори е виждал с очите си извънземния летателен апарат, с който там се провеждали изпитания. Джони навярно също бе забелязал тези имена.

Кели вдигна телефона и поиска от „Справки“ номера на Франклин. Набра го и зачака, заслушана в равномерния сигнал. Тъкмо когато се готвеше да затвори, отсреща се обади разтревожен женски глас.