Не биваше да се забравя и фактът, че доктор Дънкан бе първата жена, допускана някога в заседателната зала. От друга страна тя заемаше мястото, което по право се полагаше за съветниците на президента, и това налагаше да й се отдава нужното уважение. Генералът прокара пръсти по кожената тапицерия на креслото, сякаш за да успокои разтревожените си мисли. Чакаше ги още толкова много работа, а времето не стигаше! Защо трябваше да изтеглят предишния съветник? Старият професор — предшественикът на Лиза Дънкан — бе толкова въодушевен от онова, което правеха горе, че не им създаваше никакви грижи.
Само преди седмица обаче Кенеди, човекът от ЦРУ, предупреди генерала за пристигането на Дънкан. Гулик незабавно му нареди да изрови досието на докторката. Надушваше някаква заплаха в появата й — нямаше нищо случайно в пристигането й и в преназначението на стария професор.
— Добър вечер, господа и… дами — добави Гулик и кимна неопределено на всички присъстващи. — Добре дошли на поредната среща на „Меджик-12“. — В страничните облегалки на креслото му бяха вградени цял ред бутони и генералът натисна един от тях, а на стената зад него се появи уголемено изображение на компютърен монитор. Същото изображение изгря и върху наклонения екран пред Гулик, разположен така, че само той да го вижда:
ИНСТРУКТАЖ НА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ СЪВЕТНИК
ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА СКАКАЛЦИТЕ
ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА КОРАБА-МАЙКА
ПРЕДСТОЯЩО ИЗПИТАНИЕ НА КОРАБА-МАЙКА
— Това е програмата за днес — обяви Гулик, като огледа масата. — Но първо, тъй като работната група има нов член, налага се да ви представя. Ще започна отляво, по посока на часовниковата стрелка.
— Господин Кенеди от ЦРУ е заместник-директор на операцията. Той е връзката ни с органите на разузнаването. — Кенеди беше най-младият мъж в групата. Беше се издокарал в скъп костюм и сигурно щеше да носи тъмни очила, ако не се намираха на половин километър под земята. Гулик не го обичаше заради възрастта му и арогантното поведение, но за съжаление имаше нужда от него. Кенеди имаше гъста, къдрава коса и слънчев загар, който рязко контрастираше с бледите лица на останалите присъстващи.
— Генерал-майор Браун, заместник началник щаб, ВВС. Военновъздушните сили отговарят за административната и тиловата поддръжка и за охраната на целия проект. Генерал-майор Мозли, заместник-началник щаб, сухопътни сили. Армията ни доставя персонала за охрана на обекта. Морски адмирал Кокли, флотско разузнаване. Флотата отговаря за контраразузнаването. Доктор фон Сеект, старши научен консултант на проект „Меджик-12“. Доктор Сеект е единственият човек в тази зала, който е в проекта от самото му създаване. Доктор Дънкан, най-новият ни член, е научен съветник на президента. Господин Дейвис, координатор за специални задачи, Национална разузнавателна служба. НРС е агенцията, чрез която се осъществява финансирането. Доктор Ферел, професор по физика от Нюйоркския технологичен университет. Също старши научен съветник по въпросите на реверсивното инженерно разработване. Доктор Слейдън, психолог на проекта. Доктор Ъндърхил, аеронавтика, Лаборатория по реактивна техника. Нашият експерт по полетите. И доктор Круз, медик.
Гулик сметна, че е изгубил достатъчно време за кадрови въпроси.
— Бих искал да поздравя доктор Дънкан за присъединяването й към групата ни. — Той премести тежкия си поглед към Лиза. — Зная, че сте получили секретна документация върху историята на проект „Меджик- 12“, тъй че няма да ви губя времето с встъпления. Бих искал да ви запозная с някои от най-важните моменти на предстоящата операция.
Първо, всичко, което е свързано с проекта, е класифицирано като свръхсекретно, категория К. Това е най-високата степен на засекретеност. „Меджик-12“, официалното название на хората, събрани около тази маса, съществува от петдесет и четири години. И нито веднъж през това време не е имало опасност от нарушаване на секретността.
Основната ни задача има две части. Първата — да усъвършенстваме летенето със скакалците или летящите чинии и да изучим системите им за задвижване по метода на реверсивния инженерен анализ. — Той натисна копчето и на екрана се появиха девет сребристи диска, подредени един зад друг в грамаден хангар. Трудно беше да се различат някакви подробности от снимката, но първото впечатление бе, че пет от дисковете са съвсем еднакви, докато останалите четири имат дребни различия.
— С тези скакалци летим от тридесет и три години, а за настоящата операция разполагаме с основни и резерви екипажи. Все още обаче не можем да се похвалим с особен успех в разгадаването на метода на тяхното движение. — Той огледа присъстващите, вдигнал многозначително вежди.
— Зная за този проект — вметна Дънкан.
Гулик кимна.
— Продължаваме с полетите на скакалците, за да поддържаме в готовност екипажите, а също и за набиране на нови данни за реактивните системи и полетните им характеристики. Вече сме конструирали няколко прототипа на двигатели, но нито един от тях все още не функционира адекватно — добави той, предъвквайки основния проблем, с който се бореха от години, без никакви изгледи за успех в близкото бъдеще.
— Втората част — корабът-майка — е съвсем друга история. — На екрана се появи издължено тяло с форма на пура, също разположено в голям, изсечен в скалите, хангар. Невъзможно беше да се определят размерите на обекта от снимката, но дори в двуизмерна проекция се създаваше впечатление за нещо грамадно. — През изминалите години корабът-майка беше костелив орех за най-добрите ни учени, но изглежда най-сетне разполагаме с достатъчно познания върху системите за управление, за да задействаме двигателите му. Тъкмо за това се готвим в момента. Ще бъде…
— Ще бъде истинско бедствие, ако ги задействаме — прекъсна го фон Сеект, като гледаше към Дънкан. — Нямаме никаква представа на какъв принцип работят. О, да, глупаците от реверсивния отдел ще ви кажат, че познават добре системата за управление, но това няма нищо общо с механиката и физическите принципи на самия двигател. Все едно да накарате някого да подкара атомен бомбардировач, само защото знаел да управлява кола, а щурвалът на бомбардировача много приличал на волан. Това е безумие.
Лявата вежда на генерала трепкаше нервно, но гласът му остана спокоен.
— Благодаря ви, доктор фон Сеект, но вече приключихме с обсъждането на този въпрос. Никога няма да можем да разберем принципите на кораба-майка, ако не правим опити да го изследваме. Същият метод приложихме при скакалците и…
— И все още нямаме понятие за начина, по който се задвижват — подхвърли фон Сеект.
— Но затова пък летим на тях и ги използваме — рече доктор Ферел, физикът. — С всеки ден се приближаваме все повече до тайните им.
— Опасна игра с нещо, което не разбираме — парира фон Сеект.
— Тестовете рисковани ли са? — попита Дънкан, доста спокойна в сравнение с развълнувания и възбуден фон Сеект.
Гулик втренчи поглед в нея. Точно преди срещата бе прегледал отново секретното досие, което му бе донесъл Кенеди. Знаеше за Дънкан повече, отколкото вероятно тя самата за себе си. На тридесет и седем, два пъти разведена, син в частно училище във Вашингтон, докторат по медицинска биология от Станфърд, успешна кариера в бизнеса и сега, благодарение на връзките й с първата дама, политическо назначение на вероятно най-нестабилния пост в администрацията. Разбира се, Гулик не се съмняваше, че президентът не е съвсем наясно с функциите на „Меджик-12“. Това беше една от спасителните вратички, свързани с проекти с подобно ниво на засекретеност. Понеже малцина имаха достъп до поверителната информация, често ги забравяха в голямата картина.
— Госпожо — поде Гулик, решил да смени подхода, — всичко е рисковано, но изпитателните полети са едно от най-опасните занятия в съвременния свят. Аз самият също съм бил пилот-изпитател в началото на кариерата си. За една година във военновъздушната база Едуардс осмина от дванадесетте члена на нашата ескадрила загинаха, откривайки дефекти в конструкцията на машините. А тук става въпрос за извънземни технологии. Не ние сме конструирали тези апарати. Но имаме едно преимущество — добави генералът. — Провеждаме изпитания на техника, която работи. Най-голямата опасност, с която се срещах като пилот- изпитател, бе да натоваря машините до степен, при която те ще полетят. В случая ние знаем, че тези