действителност, оказа се, че това даже не е метал. По-скоро беше… — Джарвис направи пауза. — Е, достатъчно е да кажа, че беше нещо различно, нещо, което и най-добрите мозъци не бяха в състояние да разберат.
— Защо прекратихте договора си? — попита го Кели.
— Ами нали ви казах? Не се справихме със задачата и ни освободиха. Предполагам, че са наели други.
— Какво знаете за човек на име Майк Франклин?
— Кукунделът, дето живее в Рейчъл?
— Той е мъртъв — произнесе Кели, като следеше внимателно реакцията му.
— Твърде дълго се церемониха с него — бе единственият отговор, преди да посегне отново към чашата.
— Кои се церемониха? — попита Кели.
— Ами… правителството — Джарвис се наведе напред. — Говорят, че този Франклин бил мошеник. Водел срещу заплащане хора горе в планината да наблюдават какво става край езерото. На няколко пъти са го хващали и са го предупреждавали, но той не се отказвал. Какво очаквате тогава?
— Май не ви интересува как точно е умрял — подхвърли Кели. — Веднага предположихте, че е работа на правителството.
— Може да е получил сърдечен удар. Хич не ми пука.
— Не се ли безпокоите, че
— Точно затова разговарям с вас. Затова се съгласих да ме интервюират по телевизията. Гледам да съм пред погледа на обществото.
— Аз пък си мислех, че е заради петстотинте долара — отбеляза сухо Кели.
— Кой отказва пари? Но истинската причина е, че така ги държа на разстояние. Няма да ме пипнат, защото това ще повдигне твърде много въпроси и ще докаже, че твърденията ми са били верни. За отмъщение ме натикаха в черния списък. Не мога да си намеря свястна изследователска работа никъде и се налага да се прехранвам както сваря.
— Дали пък нямате работа, защото така и не сте успели да се дипломирате в университета — засече го Кели.
Джарвис остави внимателно чашата.
— Един час изтече.
— А, има още — отвърна тя, като погледна часовника си. — Действително сте работили в Бели пясъци, но според достоверни източници е било върху монтирането на нова изследователска инсталация, а не върху самата нея. Освен това не открих никаква информация, че притежавате каквато и да било научна степен, освен бакалавърска от Държавния университет в Олбъни.
— Ако имате още въпроси, хубаво ще е да побързате, преди да ви е свършило времето — каза Джарвис.
— Да сте разговаряли някога с Джони Симънс?
— Не познавам такъв човек.
Кели описа Джони, но Джарвис продължи да настоява на своето. Тя реши да опита отново с пряка атака.
— Разговарях с Лори Търнър, която ви е интервюирала миналата година за кабелната телевизия. Тя ми каза, че доста от фактите в биографията ви не изглеждат достоверни. Което ме кара да се съмнявам във вашата история. С други думи — или сте лъжец, или подставено лице за разпространяване на фалшива информация. И в двата случая всичко, което разказахте за Зона 51, е измислица.
Джарвис стана.
— Времето ви изтече. За мен бе удоволствие. — Той се обърна рязко и напусна бара.
— Страхотно — промърмори Кели. Току-що бе профукала петстотин долара и може би единствената възможност да намери път към Зоната. А и се бе надявала, че тъкмо Джарвис е бил човекът, с когото се е срещал Джони.
Погледна отново бележките от разговора. Какво би предприел баща й в подобно положение? Обичаше често да повтаря, че най-добрият метод да се преодолее някоя пречка е като се атакува по възможно най- неочаквания начин. Казваше също, че ако искаш да проникнеш в добре охранявано място, трябва да опиташ не където охраната е най-слаба, а където е най-силна, защото там най-малко ще те очакват.
Кое беше най-силното място на Зона 51 според Джарвис? Охраната. Хора, които са наети да вършат тази работа. Ако опита да доближи Езерото на конярите, неизбежно ще влезе в контакт с тези хора. Джони го е сторил и беше изчезнал.
Тя отбеляза с кръгче боинга в записките си. Ето това е. Утре сутринта ще иде на летището, за да види кой слиза от самолета. Сетне ще ги проследи и там ще му мисли. Ако не стане сутринта, ще опита пак привечер.
8.
— Имаме зелена светлина — обяви Прага на хората, събрани около него. — Според сателитното наблюдение районът е чист. Вдигайте и трите птички във въздуха. Хайде, размърдайте се. — Той се отправи към един от малките АХ-6 и махна на Търкот. — Идваш с мен, мръвко. Сядай отзад.
Търкот се намръщи. Вече започваше да му писва това „мръвко“, но още не беше време да се погрижи за досадника. Последва Прага и се изкатери в хеликоптера. Командирът се настани отпред до пилота, а Търкот се разположи нашироко отзад. Вратите бяха отворени и нощният въздух нахлуваше безпрепятствено в кабината, което го караше да съжалява, че не си сложи яке с дълъг ръкав. На всичкото отгоре така и не получи инструктаж за това, което предстоеше да вършат. Огледа се, смъкна окачените на стената слушалки и ги нахлузи върху по-малките, за връзка с групата, които вече си бе поставил.
Благодарение на това, че беше в един хеликоптер с Прага — командирът на мисията — Търкот откри, че е включен директно към информацията от сателита, която беше поверителна. Междувременно хеликоптерът изви рязко и пое на югозапад, към житните полета на Небраска.
— „Найтскейп шест“, говори „Куб шест“. Докладвайте местоположението си. Приемам. — Гласът от другата страна бе познат на Търкот, но още не можеше да се сети кому принадлежи.
Прага се обади от предната седалка.
— Говори „Найтскейп шест“. Летим към Оскар Ромео Папа. Там ще изчакаме. Край.
Търкот беше на „ти“ с военната терминология. ОРП беше съкращение от „обект за разгръщане на подразделението“, крайния рубеж, овладян от приятелски сили, преди да се атакува целта. Само дето в конкретния случай се намираха далеч във вътрешността на собствената си страна и единственият неприятел наблизо като че ли бе самият Прага.
— Разбрано, „Найтскейп шест“ — отвърна басовият глас. — „Скакалец три“, докладвай местонахождението си. Приемам.
В ефира се появи нов глас.
— Тук „Скакалец три“. Летя по предварителния маршрут. Край.
— Прието. Изчакайте нови разпореждания. Край на връзката.
Пилотът на хеликоптера се спусна съвсем ниско над полето, а големият черен УХ-60 „Блекхоук“ ги следваше съвсем близо отзад и встрани. За съвсем кратко житата отстъпиха място на зелено пасище и уплашено стадо крави, които мигом се втурнаха в различни посоки, сетне под тях отново се появи море от полюшващи се класове. Търкот никога не бе виждал толкова просторни нивя, дори в Германия. Сякаш цялата площ на Небраска бе засята с жито. От време на време през прибора за нощно виждане зърваше отделни дървета и дори светлинки от прозорци, обозначаващи единични фермерски къщи. „Какво всъщност търсим тук?“ — запита се той.
Пилотът дръпна ръчката към себе си и намали скоростта. Търкот забеляза, че Прага проверява
