позицията им върху наземния позиционен приемник (НПП). Той махна на пилота да задържи на място.
— „Куб шест“, говори „Найтскейп шест“. Намираме се над Оскар Ромео Папа. Чакам окончателни разпореждания. Край.
— Говори „Куб шест“. Според сателитната информация районът е чист в радиус дванадесет километра. Никакъв трафик до осемнадесет километра. Продължавайте според плана. Повтарям — продължавайте. Край.
— Разбрано. Край. — Прага забоде пръст в предното стъкло и те отново се гмурнаха в тъмнината. — Начало на първи етап. Започнете наблюдението.
— Сър, имаме сянка зад „Скакалец три“.
— Имате какво? — завъртя се Гулик в командното кресло. — Какво искате да кажете с тази сянка?
Майор Куин посочи екрана.
— „Фантом“, точно зад него. Не сме го засекли по-рано, защото е твърде малък, и все пак нещо преследва „Скакалец три“. Проверих записите и се оказа, че е било зад него още от момента, когато „Скакалец три“ е напуснал хангара. Трябва да е се е навъртало из околността.
— Какво е това? — попита Гулик.
— Не зная, сър. Първи го засече сателита, после и топлинното разузнаване.
Кубът разполагаше с директна връзка с Американския космически команден център за ракетно предупреждение, разположен в планините Чайене над Колорадо спрингс. Космическият команден център отговаряше за отбранителната сателитна система. Нейните сателити следяха цялата земна повърхност от височина четиридесет хиляди километра, обикаляйки на геосинхронизирана орбита. Системата бе разработена през периода на студената война с цел да следи за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети. По време на Войната в залива тя бе засекла всички изстрелвания на ракети „Скъд“, доказвайки недвусмислено своята ефективност, което накара военните да вложат нови средства в нейното усъвършенстване.
На всеки три секунди Отбранителната сателитна система изпращаше инфрачервена карта на земната повърхност и заобикалящото я въздушно пространство. По правило тази информация се записваше от Центъра за ранно предупреждение, освен, разбира се, ако компютърът не беше засякъл изстрелване на ракета или, както бе в този случай, някоя друга агенция на поиска да й се предава директно изображение в реално време от конкретен район.
— Да не е „Бързоходец“? — попита Гулик, използвайки кодовото название на неидентифицирани инфрачервени източници, които понякога системата прехващаше и за които нямаше достоверно обяснение.
— Определено е „фантом“, сър. Не отговаря на нищо от записите. Твърде малко е, за да е реактивен самолет.
Непроизнесеният въпрос бе как нещо с подобни миниатюрни размери може да лети толкова бързо и да следва по дирите „Скакалец три“, който се носеше със седем хиляди километра в час към Небраска.
— Дайте го при мен — нареди Гулик и се извъртя към главния екран. За момент опря пръсти в слепоочието си, сетне ги отдели. Ръката му едва забележимо трепереше. Гулик сграбчи облегалката, за да спре треперенето.
Междувременно Куин прехвърли информацията на големия екран върху стената на залата. Имаше мъничка белезникава точка зад голямото светло петно на „Скакалец три“.
— На какво разстояние зад него е това?
— Трудно е да се определи, сър. Вероятно на двадесетина километра.
— Съобщихте ли на пилота?
— Да, сър.
Гулик доближи устни до микрофона на таблото пред него.
— „Скакалец три“, тук „Куб шест“. Имате ли зрителна връзка с „фантома“?
— Тук „Трети“. Нямаме връзка. Каквото и да е, намира се твърде далеч. Край.
— Говори „Шести“. Опитайте се да му избягате. Край.
— Разбрано — отвърна пилотът. — Преминавам към изпълнение. Край.
На екрана светещата точка, изобразяваща „Скакалец три“, внезапно подскочи надясно, северно от Солт Лейк сити. По-малката точка я последва със същата скорост. Бързата серия от зигзагообразни маневри изглежда не затрудни ни най-малко „фантома“.
— Сър, да разпоредя ли отмяна на операцията? — попита Куин.
— Не — поклати глава Гулик. — Никакво отказване. Обявете бойна готовност за „Аврора“. Искам я по петите на този „фантом“. — Той включи микрофона. — „Трети“, тук е „Шести“. Отбой на последната заповед. Продължавайте с изпълнение на мисията. Ние ще се погрижим за проблема. Край.
Куин изглеждаше обезпокоен и това подразни Гулик.
— Да информирам ли „Найтскейп шест“?
— В никакъв случай, майор Куин. Оставете ги да си вършат работата, аз ще се погрижа за „фантома“. Аз съм този, който взема решения тук, забравихте ли? — Гулик го изгледа навъсено.
— Тъй вярно, сър!
— Няколко топлинни източника вляво от курса — докладва пилотът на АХ-6 и изви в същата посока.
— Засякох ги, каубой — извика Прага в интеркома, докато настройваше прибора за нощно виждане. Той се пресегна към задната седалка и сграбчи прикрепената за облегалката й пушка. Преметна ремъка й през рамо и увисна отвън на еластичните въжета. Търкот се наведе напред, проследявайки същата сцена, която се разкриваше и под Прага — уплашени крави, търчащи във всички посоки под грохота на хеликоптерите.
Прага опря приклада в рамото си и погледна специалния мерник на пушката. Стреля два пъти и две от кравите се строполиха.
— Парализиращ заряд — подхвърли той през рамо на Търкот. — Събаря ги, но не оставя никакви следи. После изваждаме стреличките.
Хеликоптерът изправи нос и зае стационарна позиция на около стотина метра от телата на животните. Големият УХ-60 застана точно над тях, отвътре хвърлиха четири въжета и пред погледа на втрещения Търкот по тях се спуснаха четирима мъже с раници.
Мъжете се скупчиха около животните и само редки, но ослепителни проблясъци показваха, че там кипи оживена дейност.
— Време? — попита Прага.
— Шест минути и тридесет секунди до идването на „Скакалец три“.
— Добре — кимна Прага. — Всичко е наред.
— Какво правят те? — не се сдържа Търкот.
Прага се извърна назад, с лице като на механичен демон и озъбена усмивка, под изпъкналите нощни очила.
— Ще резнат малко от филето. Обичаш ли сърце? Или предпочиташ очите? А какво ще кажеш за кравешки яйчници? Снабдяването ни тук е чудесно. Разполагат със свръхмодерни лазерни резачки. Освен това си носят и аспиратори, с които изсмукват кръвта. После местните ще открият само трупове на крави, с доста особени хирургически разрези от неизвестни инструменти, липса на някои вътрешни органи и най- вече — никакви следи от превозни средства из околността. На всичко отгоре и нито капка кръв — басирам се, че това направо ще им вземе акъла. Никой няма да разполага с достоверно обяснение.
„Обяснение за какво?“ — питаше се Търкот. Разбира се, беше чувал за намерени обезобразени животни.
