бъдат в готовност.
— Слушам, сър.
Четиридесет километра на юг лейтенант Хейвърстроу включи интеркома.
— Сега ще се спуснем съвсем ниско. Дръжте се.
Хеликоптерът се наклони към пустинята и Лиза Дънкан погледна през страничния прозорец към скалистия планински гребен встрани и
— Засякохме горещ инфрачервен източник в шести сектор — докладва Куин. — На ниска височина и с голяма скорост.
— Какво може да е? — попита Гулик.
— Хеликоптер. Под радара ни е, но го открихме от сателита.
— Проверете СЧ — нареди Гулик. Имаше предвид програмата „свой-чужд“ за определяне принадлежността на всяко транспортно военно средство.
— От нашите е — обяви Куин, докато пръстите му бягаха по клавиатурата. — „Блекхоук“, числи се към Специалния спасителен отряд на Нелис.
— Кажи им да се разкарат от нашето въздушно пространство — изръмжа Гулик. Обърнал гръб на монитора, той наблюдаваше върху съседния екран как полицията се опитва да спре някои от колите в пустинята. Седем от нарушителите вече бяха задържани, но останалите шест навлязоха във външния периметър.
— Получихме съобщение — обърна се назад Хейвърстроу. — Нареждат ни да се върнем обратно.
— Не се подчинявайте — нареди Дънкан.
— Слушам, госпожо.
— Никакъв отговор от хеликоптера, сър — докладва Куин.
Генерал Гулик потърка набръчканото си чело.
— Да предам ли на „Ландшафт“ да ги прехване, когато навлязат в обсег? — попита Куин.
— Кажи им да ги следят, но да не откриват огън, докато не им заповядам.
— „Найтскейп“ излетя — сети се да добави Куин.
Кели завъртя рязко волана и изпод задните колела се вдигна облак от прах. Вече различаваше съвсем ясно светлините на базата край Езерото на конярите — беше на не повече от четири километра пред тях.
— Май ще успеем — извика Нейбингър, който се друсаше на седалката до нея.
Мигащи ослепителни снопове лъчи ги деляха от постоянните светлини, които маркираха сградите. Пулсиращите блясъци се издигаха нагоре.
— Урочаса ни. Ще си имаме посрещачи.
— Опитвам да помогна — обади се фон Сеект отзад. Беше се привел над вградения в колата компютър и пръстите му бягаха чевръсто по клавиатурата.
Веднага щом стъпи на твърдата настилка, Търкот се затича по пистата. Чувстваше се беззащитен и неволно притискаше брадичка в гърдите си, сякаш да се прикрие от изстрелите, които можеха да го посрещнат. Вече различаваше в отсрещния край на пистата — на около километър по-нататък, в основата на планината — маскировъчна мрежа, която прикриваше нещо. Почувства първия проблясък на надежда. Изглежда, че поне едно от предположенията на фон Сеект щеше да излезе вярно.
— Някой тича по пистата — обяви Куин.
— Дай го на големия екран — рече генерал Гулик.
Инфрачервеният телескоп, монтиран на върха на планината, притежаваше увеличителна мощност от 300 пъти и мъжът, който се показа на екрана, се виждаше съвсем ясно.
— Как не сме го засекли по-рано на топлинните датчици? — попита Гулик.
Куин превключи на топлинно изображение и картината рязко се смени. Сега вече се виждаше само малка червена топка на мястото, където беше главата.
— Това е топлинно изображение на целта. Изглежда носи някаква термоизолираща защита. — Куин превключи на картата на района и бързо се ориентира. — Насочва се към инженерния отсек пред Втори хангар.
— Отклонете един от хеликоптерите на „Найтскейп“ — разпореди се Гулик. — Спрете този човек на всяка цена.
— Слушам, сър. — Куин понечи да заговори в микрофона, после изведнъж се обърна към генерала. — Сър, някой ни заглушава! Не мога да се свържа с „Найтскейп“!
В задната част на пикапа фон Сеект се усмихна доволно, когато чу разтревожените гласове на пилотите от „Найтскейп“, които се опитваха да се свържат с Куба, за да получат инструкции за действие. Той натисна и задържа няколко секунди клавиша на високочестотния предавател, отпусна го и отново го натисна.
Гулик погледна към картата на Зона 51, опитвайки се да разбере какво означават отделните символи. Имаше три цели — човекът, който се движеше към инженерния сектор, хеликоптерът-нарушител и колите, които идваха през пустинята. Очевидно ставаше въпрос за добре организирана операция, което означаваше, че повече не бива да се рискува. Дори без радиовръзка той все още държеше нещата под свой контрол.
— Предайте на противовъздушните установки на „Ландшафт“, че имат разрешение за стрелба по тяхна преценка.
— Разбрано, сър.
— Предупредете в инженерния отсек за човека, който се приближава към тях. Да бъде спрян с всякакви средства.
— Сър, не можем да се свържем с охраната на отсека. Те са на честотата на „Найтскейп“.
— Мътните го взели! — изруга ядно Гулик.
На таблото отпред замига червена лампичка и в същия миг в шлемофона на Дънкан се появи равномерен, пронизителен звън.
— Прехващане от ракета! — викна през рамо лейтенант Хейвърстроу. — Ще опитаме да се измъкнем с маневра. Хенкок и Мърфи, гледайте назад и имайте готовност, ако е с топлинно насочване!
Хеликоптерът се наклони наляво, после рязко се люшна в обратна посока. Пред вторачения поглед на Дънкан двамата сержанти дръпнаха плъзгащата се врата и в кабината нахлу студен въздух. Пристегнати с ремъци, за да не изпаднат, мъжете се надвесиха над ръба и погледнаха надолу.
— Виждам ракета! — извика Мърфи. — Издига се бързо! — В ръката си държеше сигнален пистолет и веднага изстреля един заряд, с надежда, че топлината му ще отклони преследващата ги ракета. В същия момент Хейвърстроу рязко намали скоростта и хеликоптерът започна да губи височина.
Ракетата профуча с грохот покрай дясната им страна, разминавайки се едва на няколко стъпки с роторните лопати.
— Уф, на косъм — изпръхтя Хейвърстроу по интеркома, като същевременно отвори дросела и изтегли ръчката към себе си, задържайки хеликоптера на метри от повърхността на пустинята.
— На косъм — повтори Дънкан, загледана в тъмната земя под тях.
— Май не сме особено желани тук — подметна пресипнало Хейвърстроу.
— Свържете ме с щаба им — каза Дънкан.
— Няма да стане — отвърна Хейвърстроу. — Честотата за връзка с Езерото на конярите се заглушава.
