подобни модификации на „Блекхоук“.
— Да, може и да е така — склони глава Харкър. — Но дали са готови да пратят такова нещо в китайското въздушно пространство?
— Ще попитам Зандра — намеси се Лиза Дънкан.
— С две думи — приключи Харкър. — Нека момчетата от ВВС ни хвърлят на точното място, а аз обещавам да ви вкарам в гробницата.
Търкот, Нейбингър и Дънкан разглеждаха снимките от гробницата Циан Лин.
— Големичка е — отбеляза Търкот. — Да знаеш случайно на каква дълбочина се простира? — обърна се той към Нейбингър.
— Не знам. Не съм чувал вътре да са допускани експедиции.
— Страхотно — въздъхна Търкот.
Прекъсна ги женски глас. Зандра беше влязла в стаята, докато разглеждаха снимките.
— Самолетът е готов за излитане, оттатък ви чака снаряжението, така че предлагам ви да се размърдате.
Докато се изнизваха от стаята, Нейбингър поклати учудено глава и прошепна така, че да го чуят само Дънкан и Търкот.
— Странна работа, казвам ви.
— Коя? — сепна се Търкот.
— Ами тази, че ни предоставят всякакви свръхмодерни технологии само и само да се промъкнем в някаква древна китайска гробница и да открием там нови сведения за аирлианците. Дали пък Кели не е права? Щом не можем да се споразумеем помежду си — имам предвид с китайците — заслужаваме ли да търсим контакт с космоса?
— Вярно е — съгласи се Търкот. — Човечеството все още не е в състояние да преодолее предразсъдъците си. Но мен друго ме безпокои.
— И кое е то? — попита Дънкан.
— Ще можем ли да ги преодолеем все пак — говоря за противоречията — ако се наложи да се бием с извънземни нашественици — произнесе замислено Търкот.
— Всички освен Ки оставате тук — нареди Че Лу. — Двамата с него ще се върнем назад и ще огледаме десния тунел.
След като подминаха светлия отвор, бяха продължили още близо осемстотин метра навътре в левия тунел, само за да открият, че той завършва с глуха каменна стена. Всички бяха завладени от отчаяние, но само Че Лу не се предаваше. Върнаха се назад до светлината и тук Че реши да ги раздели.
— Ако открием нещо, ще пратя Ки обратно — обясни им тя. Знаеше, че е въпрос само на време групата да се разпадне и хората да се поддадат на паниката. Тук поне светлината им действаше успокояващо, но скоро щеше да настъпи нощта.
Тя събра всички фенерчета, остави на изплашените студенти само едно от тях и въоръжени с останалите и с неизменния бамбуков бастун, двамата с Ки поеха обратно към мястото, където се разделяха двата тунела. Поне тук не ги очакваха никакви изненади.
— Изгубихме още сто метра за последните два часа — докладва Тенисън и гласът му отекна в затвореното пространство на „Сив вълк“.
— Не откъсвай очи от индикаторите и ми докладвай за всяка промяна — нареди лейтенант Даунинг. Безпокоеше го не толкова пропадането в дълбочината, колкото влагата, която бе започнала да се отлага по вътрешните стени ма подводницата и студът, проникващ отвън. Беше изключил акумулаторите, за да пести енергия и най-вече да не привлича по никакъв начин вниманието на „фу“-тата, но скоро щяха да почувстват първите нежелани последици от хипотермията.
Даунинг извърна глава и погледна през един от илюминаторите към черната водна маса отвън. Близо пет минути не се виждаше нищо, после, като по часовник, над тях преминаха няколко светещи точки.
— Дявол да ги вземе — изруга полугласно Тенисън. — Какво се бавят онези горе?
— Чакат — също като нас.
— Какво чакат? — попита Еймъри от своя пулт.
— Да се случи нещо — обясни Даунинг. — Или „изтребителите фу“ да си тръгнат.
— Е, и ние чакаме същото — рече Еймъри.
— Всъщност — поправи се Даунинг, — всички ние чакаме Аспасия да се пробуди и да оправи тази бъркотия.
19.
След като натовариха раниците с екипировка и парашутите в самолета, десантчиците насядаха от двете страни на задния отсек и търпеливо зачакаха излитането. Приличаха на тюлени с черните си водолазни костюми, нахлузени върху камуфлажните униформи.
В суматохата около товаренето Търкот така и не успя да размени няколко думи насаме с Дънкан. Само припряно се сбогуваха и си пожелаха успех, преди рампата да се вдигне и да ги отреже от външния свят, под оглушителния рев на двигателите. Макар да съжаляваше за това, Търкот си наложи да насочи мислите си към предстоящата операция.
С навигатора бяха набелязали няколко ориентира по трасето, за да са сигурни, че следват правилния маршрут. На първия ориентир, където самолетът щеше да се снижи рязко към бреговете на Китай, Търкот възнамеряваше да даде разпореждане за поставяне на парашутите. Последният пък беше само на шест минути преди района за скок и там щяха да отворят рампата.
Търкот потърси с очи Нейбингър. Професорът очевидно не се чувстваше удобно във водолазния си костюм. Нищо чудно да съжаляваше за прекомерния си ентусиазъм да посети Циан Лин по такъв ексцентричен начин. Междувременно Преслер вече раздаваше таблетки „Драмамин“ на всички желаещи. „Драмаминът“ беше препарат за предпазване от морска болест, от каквато можеха да се оплачат всички на борда, след като самолетът започнеше да се люшка на ниска височина. Търкот накара Нейбингър да глътне една таблетка.
Колелата на големия самолет се отделиха от асфалтираната писта и той разпери криле в нощното небе.
Дънкан проследи самолета, докато се изгуби от погледа й. Едва тогава се прибра в командния център. Зандра седеше надвесена над пулта. Почака няколко минути, докато завърши с неотложните задачи и се приближи до нея.
— Не е ли време да поработим върху плана за измъкваното им от там? — попита Дънкан.
— Може — кимна Зандра. — Всъщност, това вече е направено.
— От кого?
— От висшестоящото началство.
— Кои всъщност сте вие? — попита Дънкан.
— Вече ви казах…
— Казали сте, дрън-дрън. От доста време съм във висшите среди на Вашингтон и разполагам с известни връзки. Вие не сте от ЦРУ и със сигурност разполагате с повече тежест от Управлението. На тях щеше да им отнеме седмица, за да се сдобият с цялата тази екипировка, да не говорим за тоновете хартия, която щяха да изпишат. А вие се сдобихте с разрешение за операция на суверенна китайска територия за по-малко от дванадесет часа.
— Получихме го направо от президента — отвърна невъзмутимо Зандра. — Ако желаете, можете да проверите.
— Едва ли е било от
— Важното е, че разполагаме с президентско нареждане и вие сте длъжна да се съобразявате.
— Никъде върху документите не видях печат от ЦРУ. Както за предстоящата операция, така и за десанта в Етиопия.
