На пет хиляди метра южно от Толанд и неговата група, Търкот оглеждаше гората, опрял пръст на спусъка. Скакалецът бе увиснал на сантиметри над повърхността.
— Какво мислиш? — попита Яков, също втренчил очи в мрака.
— Били са тук — промърмори Търкот, приклекна и опря длан в полегналата трева. — Трима, може би четирима.
— И къде са отишли?
— Трудно е да се каже. Тези хора са професионалисти. По-добре да се връщаме на борда. Ще ни е нужна помощ.
Излитането се предаваше пряко по телевизията. На съседния екран се виждаше „Колумбия“, която също беше в минутна готовност, на площадката в Кейп Кенеди.
— Ако възникне някаква авария точно преди старта, съществува резервна система за измъкване на екипажа. От тук не се вижда, но има седем коша, всеки един достатъчно голям, за да се качи в него човек, прикачени са за специални подсилени кабели с дължина 360 метра. Точно колкото да стигнат до входа на бункера. Според правилника, в случай на авария космонавтите скачат в кошовете, спускат се до бункерите и се скриват вътре.
Дънкан виждаше ясно грамадните облаци пара, които изригваха под соплата на ракетите носители.
Нови облаци пара, от кулата започнаха да се откачват масивни кабели.
— Това е запалването на трети двигател на совалката — обясни Копина, повишавайки глас, за да се пребори с нарастващия рев от космодрума.
Ревът се усили, след като и вторият двигател бе запален.
Сега вече работеха и трите главни двигателя. Но земното притегляне продължаваше да държи совалката.
Земята се разтресе, сякаш върху нея бе стоварил десницата си самият Господ Бог.
— Взривиха придържащите болтове — извика Копина. — Излита.
Яхнал огнен факел, „Индевър“ се издигаше бавно над стартовата площадка. На другия край на страната „Колумбия“ правеше същото.
— Колко време остава до скачването? — попита Дънкан.
— Три часа за „Алфа“ с кораба-майка. Още половин час за „Бета“ с „нокътя“.
Дънкан вдигна глава, проследявайки огненото зарево, което се издигаше все по-високо и по- високо.
18.
— Добре, добре — промърмори Уолкър, докато четеше запитването От отдела по разузнаване. Беше в стихията си. На екрана изникваха и се сменяха със светкавична бързина съобщения, които умът му преглеждаше и оценяваше автоматично.
— Ама че съвпадение — добави той. КХ-12 бе засякъл излъчването по САТКОМ-а и само след тридесет секунди то се бе появило на екрана на Уолкър. А ето че сега, три минути по-късно, някой в същия район на Южна Америка настояваше да получи координатите на предавателя.
Този път, за щастие, разполагаха с директна връзка и това пришпорваше допълнително Уолкър. Никога досега не бе участвал пряко в операция.
Той затрака с пръсти по клавиатурата, като тихичко си подсвиркваше:
ДО: ТЪРКОТ
ОТ: АНС АЛФА ЕДНО ЕДНО
САТКОМ ИЗЛЪЧВАНЕТО ОТ СЪЩИЯ ИЗТОЧНИК.
КООРДИНАТИ УТМ 29578345.
Уолкър натисна копчето за изпращане на съобщението.
— Имаме връзка на втори канал с АУАКС — докладва пилотът.
Търкот си постави слушалките и превключи на втори канал.
— Тук „Скакалец 2“. Приемам.
На около триста километра северозападно от границата на Колумбия бе установен постоянен въздушен пост за самолетите АУАКС на американските ВВС. Задачата им бе да засичат полетите на наркотрафикантите — част от електронната стена, която преграждаше пътя по въздуха към Щатите.
На височина 13500 метра над повърхността на Тихия океан самолетът Боинг Е-3 Ц „Часовой“, снабден с бордова система за наблюдение и ранно предупреждение АУАКС, бе в състояние да „изрисува“ картина на всичко, което се намираше в радиус от петстотин километра, използвайки за целта деветметровия радом, монтиран върху централната част над фюзелажа.
Полковник Лоренц бе командващият офицер в задното отделение, където се извършваше постоянното наблюдение. Повечето от членовете на екипажа бяха ветерани от Войната в Персийския залив и имаха богат опит в прехващането на самолетите на контрабандистите. Този път задачата им беше малко по- различна и нямаше никаква директна заплаха за самолета и неговия екипаж, но това съвсем не означаваше, че Лоренц би позволил каквото и да било разпускане на дисциплината, докато „прескачаха южната ограда“, както се изразяваха на жаргон.
Лоренц заговори в микрофона пред него веднага щом получи съобщението.
— „Скакалец 2“ тук АУАКС „Орел“. Разполагаме с нови координати за вас.
Наемникът отпред се спъна и падна. Фолкнър дотича при него и му подаде ръка.
— По дяволите! — изруга той, когато човекът внезапно повърна върху него.
Толанд се приближи до тях и разгледа падналия. Познаваха се от две години, бяха участвали заедно в много операции.
— Можеш ли да продължиш? — попита той.
Мъжът изпъшка и се претърколи на земята. Фолкнър тръскаше ръка с отвращение, опитвайки се да се изчисти от повърнатото.
Толанд се почеса замислено по челото. После свали надолу автомата си. Мъжът размаха уплашено ръка. Толанд стреля два пъти, сетне преметна автомата на рамо.
— Да вървим — обади се зад тях Балдрик.
Толанд си мислеше за двамата мъртви наркотрафиканти върху носилките от пончо. Два милиона долара. Ще успеят ли обаче да се измъкнат навреме оттук и да потърсят медицинска помощ?
— Тръгваме — кимна уморено той.
Докато крачеха в мрака, той изведнъж се сети, че за първи път от началото на тази странна мисия,
