първата орбитална станция „Викинг“ бе изпратила направените от нея снимки. Кинсейд се досещаше, че тайнствената организация СТААР стои зад причината никой в НАСА досега да не се заинтересува от странния феномен.
— Е, и какво получихте?
— Вижте — Форестър завъртя лаптопа и посочи на Кинсейд екрана.
— Прилича на купчина отломки.
— Точно това е.
— Отломки от какво?
— Нямаме представа.
— Можете ли да го разпечатате?
— Разбира се. — Форестър чукна един от клавишите, принтерът избръмча и през процепа се показа разпечатаният лист. Кинсейд го разгледа. Нещо не беше в ред. Вдигна лупата и проучи внимателно изображението. След това разтвори една папка и извади отвътре снимка на същия район, направена от „Наблюдател“ преди да бъде унищожен. Постави двете една до друга и ги сравни.
— Какво, по дяволите, е това?
Сочеше един предмет на новата снимка, в непосредствена близост до слънчевите колектори и Крепостта, обърнат към Лицето. Нямаше го на снимката от „Наблюдател“.
— Можете ли да ми осигурите по-детайлна картина на това място? — попита Кинсейд и посочи малкото, тъмно петно, което бе пробудило безпокойството му.
— Бих могъл да опитам с различни спектри — отвърна Форестър. — Освен това, ще получим малко по- изменени ъгли на изображението тъй като положението между Марс и Хабъл се променя постоянно. — Той изписа няколко команди. — Между другото, вие бяхте прав за Лицето.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че то не е издълбано върху повърхността, както смятат повечето уфолози. Но произходът му също така не е естествен. Доколкото можахме да определим, то е къс от по-голяма структура с размери на планина, която някога е била разрушена.
— От какво?
— О, това не ни е известно. В района няма следи от вулканична активност, така че може би земетресение?
— Или са го направили самите аирлианци? Някаква идея какво може да е било първоначално?
— Не.
От принтера се показа нова разпечатка. Черното петно не беше изчезнало.
— Какъв е размерът на това нещо? — посочи го Кинсейд.
Ученият го погледна, после извади малка линийка с множество скали. Постави я отгоре и въведе данните в джобния си калкулатор.
— Дължина около петстотин метра, ширина — шестдесет.
— На какво ви прилича?
— На нищо, но изглежда се движи. — Форестър извади една снимка от куфарчето си. — Това е фотография от миналата седмица. Обърнете внимание върху промяната на местоположението. Изглежда се мести от Крепостта в посока към Лицето.
Кинсейд чукна по снимката.
— Нека Хабъл го следи.
Форестър го погледна така, сякаш току-що му бе наредил да ограби банка.
— Графикът на Хабъл е запълнен за две години напред. Ако го отклоним за изпълнение на подобна задача, ще настъпи бъркотия… — Форестър млъкна, забелязал израза на лицето на събеседника си.
Известно време Кинсейд разглеждаше замислено петното на снимката. Какво ли правеха сега аирлианците? От какво е било част Лицето и какво е разрушило по-голямата структура? И защо аирлианците пращат нещо по повърхността към него? Какво, в края на краищата е това, което се движи?
Той вдигна глава, когато в Куба влезе друг специалист. Видът на новодошлия не отговаряше на общоприетите представи. Имаше тънки мустачки, дълга, сплетена на плитка коса и носеше износени джинси и памучна фланела.
— Гордън, дано ми носиш добри новини — произнесе Кинсейд.
Влезлият беше компютърен специалист и се занимаваше е твърдите дискове, доставени от базата „Скорпион“. Съдържанието на дисковете беше изтрито по времето, когато агентите от СТААР бяха напуснали базата, но Гордън се опитваше да възстанови „сянката“ на информацията, която е била съхранявана върху тях. Главният проблем, с който се сблъска, бе, че по всяка вероятност, агентите от СТААР се бяха опитвали да направят същото, тъй че от крайната цел го деляха два етапа.
— Все още търсим ключови изрази — както ни посъветва доктор Дънкан — като „Мисията“, „ковчег“ или „ключ“. — Майк Гордън седна срещу Кинсейд и потърка уморено челото си.
— И?
— Нищо, свързано с тези думи.
— Тогава какво?
— Онова име на проктора от Инквизицията — Домека. Среща се на още няколко места.
Кинсейд протегна ръка.
— Дай да видим какво носиш.
Гордън му подаде папката.
— И се връщай на работа — махна му Кинсейд.
— Мъртво е — Яков чукна по стената на аквариума, сякаш вътре имаше рибки, чието внимание искаше да привлече.
— Какво е това?
Катенка бе включила миниатюрния компютърен терминал под поставката на аквариума. На екрана се появи текст на кирилица.
— Тук пише, че го наричали „Отдел рукопашний“.
— И какво означава това? — попита Търкот.
Катенка му преведе:
— Буквално би могло да означава Отдел „Ръце“. Тук са го съкратили до „Окпашний“. Ако може да се съди по това, което са написали по-надолу, не са имали никаква представа за какво може да служи.
— Не съм чувал да са откривали подобно нещо — призна и Яков.
Катенка продължи да прелиства текста.
— Тук е споменато, че са го намерили в края на Великата Отечествена война, някъде в развалините на Берлин.
— Аха — намеси се Яков. — Нещата започват да се изясняват. Както ти казах и по-рано, Четвърти отдел е бил създаден по време на войната, когато нашите самолети започнали все по-често да докладват за срещи във въздуха с непознати летателни обекти, които вие наричате „изтребители фу“. Но нямахме никаква представа с какво се захващаме, докато не открихме, че германците са ни изпреварили.
Търкот беше добре запознат с интереса на немците към пришълците и свързаните с тях тайнствени явления.
— Нацистите събирали с голяма охота всякакви подобни материали — кимна той. — Изглежда те първи са се досетили за значението на старите руни.
— Да. В архивите им имаше също и много материали за НЛО, в сравнение с които вашият проект „Синя книга“ би изглеждал като нотна тетрадка. Още след първите срещи с летящи чинии те разбрали, че си имат работа с нещо съвсем различно. Луфтвафе е изгубил доста самолети, опитвайки се да свали поне един „изтребител фу“. Известно е също, че са изпратили добре екипирани експедиции към различни точки на света, които да събират всякакви сведения, свързани с паранормални явления. Изглежда Хитлер е бил вманиачен на тази тема.
