— Какво общо има всичко това с малкия Ванечка вътре? — попита Търкот и с усилие на волята погледна към дребното същество в зелената течност.
— Вероятно са го открили в същото подземие, където са били съхранявани архивите за срещите с „фу“- тата и останалата информация. Има и друго обяснение — да е някое причудливо създание, получено в нацистките лаборатории, но не ми се вярва.
— Значи това е жив организъм? — вдигна учудено вежди Търкот.
— Да — кимна Катенка.
— Аирлиански питомец?
— Никой не знае.
— Имало ли е край него други предмети, принадлежали на пришълците?
— Тук не пише. — Катенка дочете материала. — Споменават, че са били две. Нацистите са направили аутопсия на другото.
— Всичко това е един организъм? — Търкот се загледа в плаващите части.
— Централната част — Катенка забоде пръст в стъклото — е главата, или поне така са смятали учените. Немците са открили мозък, състоящ се от четири полусфери, скрити под солидна защитна обвивка, далеч по-здрава от череп. Мозъкът е със сложна структура, голям е почти колкото човешкият, но с различен строеж, а да не забравяме и факта, че притежава цели четири полусфери. Останалите неща… вероятно са ръце, крака, тоест крайници. Освен това, всеки от крайниците разполага със свой самостоятелен и доста сложен нервен възел в мястото на съчленение с тялото.
— Защо са отделили ръцете? — попита Търкот.
— Не са. Така е изглеждало, когато са го открили в онази нацистка лаборатория. От аутопсионния протокол излизало, че крайниците могат да се закачват и откачват. Не само с централния корпус. Освен това са взаимозаменяеми. — Тя погледна към монитора и посочи. — Виждате ли тези издатини? Това са местата за залавяне на крайниците, но вероятно това важи не само за тези в аквариума.
— Шегувате се — засмя се Търкот. — Все едно аз да ви дам ръката си.
Катенка само сви рамене.
— Такива са заключенията на учените.
— Но все пак,
— Не всичко от архивите е било съхранено до идването ни. В края на краищата, вие получихте от аирлианците атомната бомба. Сигурно има много неща, които и нацистите не са знаели.
Търкот се опита да си представи, че съществото в аквариума оживява, скачва се с трипръстите си ръце и започва да се движи.
Той неволно потрепери.
Лиза Дънкан спря пред вратата на заседателната зала и огледа крадешком двамата мъже, които вече я очакваха вътре. Майор Куин държеше между пръстите си незапалена цигара и я разглеждаше замислено. Лари Кинсейд седеше пред димяща чаша с кафе, под очите му имаше виолетови торбички, а погледът му се рееше отвъд стените. Часовникът в ъгъла на залата показваше, че до изтичането на определения от Лексина краен срок остават двадесет и седем часа.
Тя влезе и посочи на професор Муалама един стол в далечния край на масата. След това ги представи с делови тон.
— Какво се е случило в Монтана? — обърна се тя към Куин.
Докладът на майора бе кратък.
— Агенцията за национална сигурност разреши изстрелването на една междуконтинентална балистична ракета с кодово название „Спирачка“, въоръжена с ядрена бойна глава, по цели „хищен нокът“ и „Уорфайтър“. По някакъв начин Лексина е получила изпреварваща информация за това намерение и е открила стрелба първа. Ядрената глава се е взривила вътре в силоза. За щастие вратите са били затворени и пораженията от ударната вълна са минимални, но съществува опасност от радиоактивно заразяване. За щастие времето там е тихо й няма вятър.
— По какъв начин Лексина е узнала за подготвяното изстрелване?
Куин повдигна рамене.
— Изтичане на информация. СТААР все още разполага със солиден агентурен апарат във всички военни кръгове и в правителството.
— Агенцията за национална сигурност планира ли други офанзивни действия срещу „хищния нокът“?
— Поне на мен не ми е известно.
— Нещо ново за ключа?
— Нищо.
— А преводът на руническия текст? — Дънкан беше изпратила снимки на каменната плоча от кратера с молба Куин час по-скоро да ги покаже на специалисти по старорунически.
— Никакъв напредък. Продължават да работят върху тях.
— Голяма помощ — произнесе иронично Дънкан. — А скелетът, който ви докарахме?
— В момента е в лабораторията. Изследват го.
— Някакви вести от Търкот?
— Никакви. Последното съобщение беше, че се приземяват край станция „Чьорт“.
Дънкан се извърна.
— Доктор Муалама, имате ли да кажете нещо?
Муалама сплете пръсти.
— Няма съмнение, че аирлианците са пристигнали на нашата планета преди хиляди години. Откриването на споменатия одеве скелет е първата находка на труп на пришълец, за която ни е известно. Характеристиката на почвените слоеве от стените на гроба ме карат да мисля, че възрастта му надхвърля десет хиляди години, тоест приблизително по времето след потъването на Атлантида.
— И без вас знаем, че аирлианците пребивават на нашата планета от доста време — кимна уморено Куин.
— Но това, което не знаете — вдигна пръст Муалама, — е какво въздействие са оказали аирлианците върху нашето развитие. Професор Нейбингър е смятал, че пришълците са преустановили всякакви контакти с нас след разрушаването на Атлантида, което е станало приблизително преди тринадесет хиляди години. Погребаният скелет датира от по-скорошен период, а плочата върху него е само на две-три хиляди години. Някой я е поставил там доста след полагането на самия саркофаг.
Въпросът, на който сега трябва да отговорим, е до каква степен аирлианците са се намесвали в нашата история? Спомнете си откритието на професор Нейбингър в Китай — за участъка от Великата китайска стена в близост до гробницата Циан Лин. Ами вероятната причина за построяването на Голямата пирамида — пак според него? А стражът от Великденския остров и статуите на пришълците по брега? — Муалама се наведе напред. — Сега е моментът да преосмислим всички тези и много други факти от нашата история.
— Сигурно сте прав — кимна Дънкан. — Със сигурност знаем за още случаи, в които пришълците са се намесвали. И не само те. Известно ни е, че Водачите от „Мисията“ са се появявали в различни моменти от историята. Съществуват данни, че Черната смърт, или чумната епидемия през Средновековието, е била предизвикана от агенти на тази организация. Това, което не знаем, е защо различни аирлиански фракции воюват помежду си от хилядолетия и как се е случило, че ние сме се озовали по средата между тях?
Телефонът иззвъня и Куин вдигна слушалката. Изслуша какво му казват и се обърна към Дънкан:
— Най-сетне — връзка с капитан Търкот по сателитния телефон.
— Прехвърли го на високоговорителите — нареди Дънкан. Тя изчака малко и добави: — Майк, чуваш ли ме?
— Да. — Гласът на Търкот звучеше съвсем ясно.
— Устройството за управление на „нокътя“?
