— Откраднато. — Търкот предаде накратко какво се е случило. — Поне знаем причината за нападението срещу Четвърти отдел — приключи той.
Дънкан му разказа за експлозията в Монтана. След това се прехвърли на събитията около Великденския остров.
— Мисля, че знам какво се е случило с „Вашингтон“ — добави тя. Беше прослушала разговорите и знаеше за завръщащия се разузнавателен самолет. Нареди да изпратят сателитните снимки на нападнатия кораб в скакалеца на Търкот. — Според мен стражът е събрал цялата налична информация в Интерлинк за нанотехнологията и я е използвал.
— Не съм чувал за нанотехнологията — отвърна Търкот. — Какво е това?
— За нас — все още теория. Ще ни трябват няколко десетки години, докато я приложим на практика.
— Изглежда при стража този процес е скъсен до няколко дни — отбеляза Търкот.
— Така е — съгласи се Дънкан. — На негово място и аз щях да постъпя по същия начин.
— И какъв по-точно е този начин? — продължаваше с въпросите Търкот.
— Ще ти дам един пример. Представи си как компютрите обработват информацията — могат да я анализират, променят и възпроизвеждат, при това без никакво видимо усилие. Правят го, като раздробяват информационния блок на части, на битове и след това ги обработват и копират. А сега си представи машина, която е в състояние да извършва същата дейност, но на атомно ниво. Все едно, че синтезира нов, изкуствен вирус и това е почти същото, защото наномашините ще бъдат в състояние да използват нови видове материали, да ги обработват молекула по молекула и да се възпроизвеждат. Нанороботът ще може да разруши молекулата, да я промени и в края на краищата да създаде нов наноробот.
— Такъв вирус ли е нападнал „Вашингтон“? — попита Търкот.
— Да. Нанороботите са разрушили на молекулно ниво материала, от който е бил изграден „Вашингтон“.
— А какво е станало с хората?
— Не зная — въздъхна Дънкан.
— На борда имаше над шест хиляди души екипаж.
— Известно ми е. Спасителните кораби са прибрали около четири хиляди. Повечето са наскачали във водата, след като адмирал Полдън е наредил да бъде изоставен корабът.
— А останалите две хиляди души? Имате ли някакви сведения за съдбата им?
— За някои от тях знаем, че са били убити. По думите на самия Полдън. Другите… не зная, може би най-точният израз е, че са били пленени.
— Нанотехнологията може ли да въздейства на хората? — попита Търкот.
— Да, по различни начини.
— Мътните го взели! — избухна Майк. — Спряхме Черната смърт, а сега дойде и това!
— Нанотехнологията — обясни спокойно Дънкан — е пътят, по който в бъдещето ще се развиват всички отрасли на производството. Тя ще революционизира целия живот. Представи си машини с размери на молекула, които проникват в телата ни и отстраняват болестните изменения. Машини, които могат да почистват натрупания холестерол или да нападат раковите клетки. Ами в промишлеността? Никакви отпадъци или само такива, които са на молекулно ниво. Невероятно ниско потребление на енергия. Един нанометър се равнява на една милиардна част от метъра. В един нанометър се побират десет атома. Стражът вече се е научил да ги подрежда така, както му е необходимо. А ние тепърва откриваме микротехнологията, където роботите, макар и минатюрни, се виждат с невъоръжено око. А как ще видиш наноробота? Наричам ги вируси, защото те са механични роднини на органичните вируси. Способни са да се възпроизвеждат и да действат на нива, по-микроскопични дори от тези на вирусите.
— И каква ще е следващата стъпка на стража, щом това вече го може?
— Не зная — отговори Дънкан.
— По-добре бързо да измислим нещо, защото той току-що прибра при себе си най-могъщата оръжейна система на Земята. Колко ядрени глави имаше на борда на „Вашингтон“?
— Осем.
— Страхотно.
— Не забравяй, че „Джордж Вашингтон“ разполагаше също така с два ядрени реактора — добави Дънкан. Тя се наведе напред и понижи глас. — Мисля, че това ще засили позициите на КИСПП. Сега вече ще получат разрешение за атака срещу острова.
— В такъв случай, колкото и страшно да прозвучи, по-добре да се надяваме, че тези две хиляди моряци са загинали — произнесе мрачно Търкот.
— Дори и да не са, когато се отнася до страшна болест, понякога е по-добре да се изреже засегнатият орган.
— Ей! Това си е живо убийство!
— Не исках да прозвучи така — побърза да отговори Дънкан. Тя притисна слепоочията си с пръсти. Останалите присъстващи в залата я следяха с безпокойство, но не знаеха с какво да й помогнат.
— Сигурен съм в това. Сега по-важното е как ли ще погледне на въпроса КИСПП? — каза Търкот. — Всеки път, когато тръгвах на опасна мисия, си задавах един и същи въпрос. Какво ще стане, ако някой от другарите ми пострада и не може да върви с останалите? Лесно им е във филмите — оставят го да прикрива отстъплението с пакет цигари и няколко резервни пълнители, но животът не е като на кино. Защото не е изключено всеки от нас да се озове на мястото на този ранен другар. На този, който трябва да остане сам срещу врага. Този, който сега е на острова, а ние се готвим да го бомбардираме.
— Майк, разбирам те, но не ние решаваме сега.
— Зная, по дяволите, но това са две хиляди души! И Кели Рейнолдс — тя също още е там!
Дънкан въздъхна.
— Майк, остави на КИСПП да се оправя с това. Добре поне, че Великденският остров е изолиран. Каквото и да е намислил стражът, все още има надежда да го задържим. Поне така се надявам. Хайде стига. Сега по-важното е да открием ключа.
— Да знаеш нещо за Че Лу?
— Не сме я чували откакто бомбардираха гробницата. Китай затвори границите си.
— Проклятие. Но това е нелепо! Не стига, че воюваме с пришълците, ами и помежду си.
— Така е, Майк. Затова да се постараем да дадем най-доброто от себе си.
— А ако не е достатъчно? — Последва кратка пауза. — Съветът при теб измисли ли нещо?
— Аз ще се опитам да разчета староруническия надпис от плочата — заяви Муалама. — Надявам се да ни отведе до други важни открития.
— Аз имам нещо — намеси се Кинсейд и отвори папката. — Моите компютърни вълшебници са измъкнали още малко информация от твърдите дискове на пришълците в базата „Скорпион“.
Той раздаде разпечатките на присъстващите и се зае да чете една от тях на глас, докато Търкот слушаше.
Приложение 1. Справка относно „Мисията“ и Домека
(доклад от Коридан, 10/21/92)
Съдържание:
Докато проучвах ролята на „Мисията“ в дейността на Инквизицията и най-вече в прословутия съд над Галилей, открих, че ковчежникът-проктор, една от ключовите фигури по време на процеса, в действителност е бил Водач.
Знаем, че в периода от Средновековието до Индустриалната революция „Мисията“ е оперирала на територията на Европа и най-вече в Италия. Тя е оказвала силно влияние на Римската католическа църква, достигнало своя зенит по времето на Инквизицията.
Името на този проктор е Домека, личност, съсредоточила огромна власт, замесена в множество подобни процеси, с очевидната цел да попречи всячески на човечеството по неговия път към познанието.
Не след дълго
