когато фон Сеект е бил прехвърлен от Англия в Щатите.
Фон Сеект бил заловен в Египет от британски командоси, докато се завръщал от свръхстрогосекретна и крайно необичайна мисия. Нацистки учени съумели да разчетат старорунически текстове и карта върху една подводна плоча край бреговете на Бимини и така узнали за съществуването на тайна галерия в основата на Голямата пирамида в Гиза. Фон Сеект, тогава още млад учен и член на СС, бил избран да участва в експедицията до Египет, въпреки че войната вече бушувала в пустинята и маршал Ромел се приближавал към отрупаната около Кайро британска армия.
Фон Сеект и хората му пробили отвор в стената на пирамидата, открили търсената галерия, а вътре, в един саркофаг, се натъкнали на черно метално ковчеже, което така и не могли да отворят. Докато се прокрадвали назад към фронтовата линия, те попаднали в засада на британски командоси и фон Сеект бил пленен. По-късно го прехвърлили, заедно с радиоактивното ковчеже, от Англия в Щатите и когато най-сетне учените от „Меджик-12“, успели да го отворят, те открили вътре атомно взривно устройство, което им помогнало да завършат разработките на подобен, но далеч по-несъвършен модел, в хода на прочутия Манхатънски проект.
От 1942 г. фон Сеект заживял в Зона 51, където скоро започнали да пристигат и други нацистки учени, измъкнати направо от съдебните процеси в Европа под прикритие на операция „Кламер“. След като войната свършила, американците и руснаците започнали да гледат към бъдещето и осъзнали, че в пепелищата на Третия райх има истинско съкровище, и това са нацистките учени. Наистина, повечето от тях били участвали в различни античовешки изследвания, но това нямало никакво значение за създателите на операция „Кламер“.
И тъй, докато други фашисти били изправяни пред съда по обвинения в зловещи престъпления, в периода между 1945–46 г. голяма група нацистки учени били прехвърлени тайно в Щатите — въпреки че президентът Труман подписал декрет, забраняващ имиграцията на нацисти.
В „Меджик-12“ освен фон Сеект попаднали още неколцина прочути нацисти, които се занимавали с първите изпитания на скакалците и кораба-майка. И докато имената на някои от германците, взели участие в разработките на НАСА, бързо станали обществено достояние, по-голямата част от завербуваните от агенти на „Кламер“ били запазени в тайна. По-късно, през 47-ма, информацията за дейността на „Кламер“ стигнала до медиите и избухнал грандиозен скандал, след което организацията била официално разпусната. Но Дънкан знаеше, че програмата продължила да се изпълнява и десетилетия след това.
Ако можеше да се вярва на сведенията за „Мисията“, събрани от Дяволския остров, именно нейни агенти бяха основали и използвали за свои цели операция „Кламер“, за да се доберат до каймака на немската научна мисъл след разпада на Третия райх.
И така, докато една част от немските учени бяха продължили работата си в „Меджик-12“, а друга в НАСА, основната група — предимно специалисти по химическа и бактериологична война, сред които небезизвестният генерал Хемщад, бяха изчезнали безследно. Оказа се, че генералът бе участвал в разработването на новата Черна смърт, до Гибелта си на Дяволския остров.
Изведнъж фон Сеект ококори очи и се втренчи в надвесената над него доктор Дънкан.
— Schutzstafeel — прошепна му Дънкан. — Погледни ме, нацистка свиня.
В очите на немеца проблеснаха гневни пламъчета.
— Не ми говори така — простена той. — Аз ти спасих живота. Предупредих те за опасността в Зона 51.
— И защо го направи? Ето това искам да знам. Защо постъпи така?
— Стар съм вече. Знаех, че ако корабът-майка излети, това ще предизвика катастрофа…
— Лъжеш.
Фон Сеект повдигна хърбавите си рамене.
— Както кажеш.
— Искам да чуя истината.
— Истината… — повтори фон Сеект, сякаш произнасяше проклятие.
— Искам ключа.
— Какъв ключ?
— Ключът към най-долното ниво на Циан Лин. Копието на съдбата.
Фон Сеект затвори очи и стисна устни.
Дънкан реши да опита нова тактика.
— Кой е този Домека?
Клепачите на стареца отново трепнаха. За първи път, откакто беше дошла, тя забеляза страх в блестящите, сини очи. А фон Сеект не беше от хората, които лесно се плашат.
— Домека — повтори неумолимо Дънкан.
— Аххх… — изстена нацистът.
Дънкан се върна при табличката и взе втора спринцовка. Върна се и пъхна иглата в системата.
— Ако не ми кажеш ще те убия! Още сега!
Фон Сеект поклати глава.
— Убий ме…
Дънкан разбра, че е безполезно да го заплашва.
— Казал си на Търкот, че искаш опрощение заради работата си над Манхатънския проект. Че си го направил, защото тогава си смятал, че участваш на страната на правото дело. Повторил си пред него думите на Опенхаймер, произнесени при взривяването на първата атомна бомба през 1945-та. Всичко това мислеше ли го, или просто искаше да се измъкнеш?
— Казах истината — отговори фон Сеект, който сякаш едва сега се бе озовал в стаята.
— Част от истината, но не цялата истина. Хайде, говори, човече. Защото иначе ще изгубим войната — войната срещу пришълците и техните слуги. На чия страна си? Говори де!
— На чия страна ли? Какво знаеш ти за тези неща?
— Тогава кажи ми!
— Домека — фон Сеект произнесе името със страхопочитание. — Откъде научи за него?
— Първо ти ми кажи откъде знаеш за него?
— Откъде знам ли? Откъде знам. Това е името, с което се е подвизавал много отдавна. На латински означава „водач“. Дали не е бил римлянин? Не, имало го е и преди Рим. О, да. Той е много стар. Честно казано, не зная истинското му име. Имената му са легион. Дори през време на краткия ми живот го разпознавах под много различни имена. Не помня кое беше първото.
Дънкан извади иглата от системата.
— Но откъде да започна? — фон Сеект изглеждаше дълбоко замислен. Когато заговори отново, той рязко смени темата.
— Хитлер беше провал за нашия народ. Много историци са изучавали внимателно живота му. Известни са всички факти. Но как такъв човек, негоден за нищо, извървя пътя до световното господство? Казват, че пострадал при газова атака през Първата световна война — войната, за която твърдяха, че щяла да сложи край на всички войни. Не се отличил с нищо особено по време на службата. Със сигурност е имало хиляди други ветерани, които са се проявили като истински храбреци. По-способни от Хитлер.
След войната живеел от спестяванията на починалата си майка. Заминал за Виена, за да стане художник, но не го допуснали да следва в тамошната Художествена академия. Опитал си късмета в Университета по архитектура и отново му хлопнали вратата. Какво да прави тогава този гневен млад мъж? Преглътнал обидата и започнал работа в библиотеката… — фон Сеект се засмя, но смехът му премина в задушаваща кашлица.
Дънкан чакаше търпеливо. При първото споменаване на Хитлер кожата й беше настръхнала. Страхуваше се да чуе онова, което фон Сеект се готвеше да й каже, но знаеше, че няма друг изход.
— Знаеш ли какво има в Хофбергската библиотека? — попита фон Сеект и продължи, без да чака отговор. — О, книги, разбира се. Много книги. Но има и нещо друго. Едно древно копие. Наричат го Копието на Лонгинус. — Фон Сеект я погледна. — Чувала ли си за него?
Дънкан помисли, преди да отговори.
— Мисля, че Лонгинус е бил един от легионерите, приковали Христос на кръста.
— „Мислиш“! — Фон Сеект се засмя отново. Сякаш набираше сили с всяка казана дума. — Добре, така е,
