Зона 51: Сфинксът

— По мое мнение — да. Запозната ли сте с египетската история?

— Коя част?

— Най-древната, естествено. Има толкова въпроси, на които все още няма подходящ отговор. Като например ориентирането на пирамидите по звездите. Ако се съди по начина, по който са били изградени тунелите и техните входове, трите пирамиди трябва да са вдигнати по времето на Четвъртата династия, между 2613 и 2494 г.пр.н.е., но подготовката и планирането на строежа е станало поне няколко хиляди години преди това. Доказаха го някои проучвания на звездните карти с помощта на съвременни компютърни средства, но кой знае защо никой не говори за това. А най-изумителният и напълно необясним факт е липсата на каквото и да било развитие в цивилизацията на древния Египет. Цивилизация, която просто възникнала от нищото по времето на управлението на фараона Менес и останала горе-долу на това технологично ниво до самия си упадък. Помислете върху това. Ако бяхте археолог от бъдещето и извършвахте разкопки около Кайро, щяхте да откриете огромни различия в архитектурния стил между деветнадесети и двадесети век. Сега това ви се струва естествено, а става дума само за някакви си сто години. Но погледнете историята на древния Египет. Хиляди години без никаква промяна. Да се върнем на Сфинкса. Знаете ли как са определили възрастта му? По един надпис и нищо повече. Без да се прави оценка на състоянието на материала, промените от времето и климата. Един-единствен знак, за който дори съществува мнение, че е бил поставен там по-късно. Знак от надпис, посветен на фараон Тутмос IV, който по времето на своето управление, между 1401 и 1391 г.пр.н.е., накарал да почистят Сфинкса и да определят възрастта му. По негово нареждане поставили стела — каменна плоча между лапите, където на тринадесетия ред се среща думата Хаф. Според египтолозите това е името на фараон Хафре или Хефрен, управлявал между 2520 и 2494 г.пр.Хр., и вероятно по негово време — сметнали специалистите — е бил построен Сфинксът. Виждал съм тази стела. Повърхността й е толкова изгладена от времето и вятъра, че не може да се различи нищо. Как, ще попитате, тогава са разчели надписа? Много просто — някъде съществувало негово копие. Какво излиза — става дума за копие на нещо, което никой не е виждал. Ето по какъв начин е определена възрастта на Сфинкса! Друго обаче привлече вниманието ми в онзи надпис. Там се споменава, че Сфинксът съдържал в себе си велика вълшебна сила от създаването на света.

Повечето египтолози подкрепят тезата, че съществуват общо три епохи в развитието на древния Египет. Първата е епохата на нетеру, или боговете. Според съвременните учени тя не е съществувала реално, а е плод на въображение и тема на многобройни легенди и предания. През тази епоха боговете воювали помежду си и тя завършила със зачеването на Хор, сина на Изида и Озирис. Втора е епохата на Шемсу Хор, което означава Последователите на Хор. Краят й настава, когато Менес обединява Горното и Долното царство и полага началото на първата династия от управлението на фараоните. Вниманието на всички историци и археолози винаги е било съсредоточено върху онова, което последвало след управлението на Менес, а за предишните две епохи се смята, че са митични. Ами ако не са? Какво пречи нетеру да са всъщност аирлианците? Според легендата те имали светла кожа и червена коса, доста необичайна комбинация за тази част на света, но напълно съвпадаща с представата за пришълците в наше време. В такъв случай нищо чудно Шемсу Хор да са хората, оцелели след потапянето на Атлантида, и тъкмо те да са положили основите на египетската цивилизация.

— Значи смятате, че ако Сфинксът е бил построен преди повече от 10 000 години, то той е дело на аирлианците, така ли?

— Или на хора, които са управлявани от тях. Кой знае защо Сфинксът винаги е убягвал от вниманието ни, за сметка на трите пирамиди. А има много интересни факти, свързани с него. Ето, лицето му например. Никой не знае чие е това лице. Не е изключено чертите му да са били променени, при някоя от многобройните реконструкции. Арабите наричат Великия сфинкс Бащата на ужаса и названието буди недоумение. Откъде се е взело то? Сфинксът е разположен на западния бряг на Нил и гледа на изток — към изгряващото слънце. Тялото на статуята е било изсечено от масивна, гранитна скала. Не зная точните размери, но е доста голямо.

— Височината на лицето от долния край на брадата до челото е пет и половина метра — намеси се майор Куин, който гледаше екрана на компютъра. — Ширината му е малко по-голяма. Тялото е дълго петдесет и пет метра, а височината му, заедно с постамента, е двадесет метра. Според официално приетите данни, бил е построен около 2500 г. преди Христа, най-вероятно по времето на фараон Хафре. Но всички знаем, че не винаги може да се има доверие на официално приетите данни — добави Куин.

— Точно така — съгласи се Муалама. — Един интересен аспект, свързан с определяне действителната възраст на Сфинкса, е, че според направено проучване на повърхностния слой, основата и каменните плочи от храма са проядени от влага. Както знаем, платото Гиза лежи в източния край на Сахара, един регион, който е сух от близо девет хиляди години. Съществуват обаче предположения, че преди това време, някъде около десет хиляди години преди Христа, районът е бил покрит с гъста растителност, а коритото на Нил било по-широко и образувало езера. Което и може да обясни водната ерозия. Друг интересен факт е, че макар тялото на Сфинкса да е от монолитна гранитна скала, основата, лапите и оградата около него са направени от гранитни плочи, подобни на тези, от които била изградена Голямата пирамида. Разликата е само в това, че плочите на Сфинкса достигат тегло до два тона. Питам се, ако съвременната наука не е дала отговор на въпроса как египтяните, с тяхното ниво на развитие, са могли да местят значително по-малките каменни блокове, от които са вдигнати пирамидите, то цяло чудо ще е да си обясним по какъв начин са премествали плочите под Сфинкса. Дори в наше време в целия свят съществуват само два крана, способни да вдигат и местят подобни тежести.

Учените смятат, че съществува вход към сложна подземна мрежа от тунели и той е разположен между лапите на Сфинкса. Ако кивотът наистина не е само измислица, мисля, че скривалището му е там някъде. Според легендата, има два входа към Пътищата на Росту, единият по суша и другият по вода.

Дънкан остави скиптъра на масата.

— Можем да си седим тук цял ден и да си говорим за Сфинкса. Аз мисля, че ще е по-добре, ако проверим всичко това на място. Професор Муалама, каня ви с мен на разходка до Египет.

— А разрешение? — попита Муалама. — Египетското правителство е особено ревниво, когато стане въпрос за изследвания, свързани с пирамидите и най-вече — със Сфинкса и тунелите под него.

— Ще се свържа с КИСПП и ще ги накарам да попритиснат египетското правителство — обеща Дънкан.

— Египет стои вдясно от центъра — произнесе замислено Муалама, — що се отнася до позицията им спрямо движението на изолационистите. Доколкото знам, мюсюлманските фундаменталисти са енергични противници на съюзяването с аирлианците.

— Ще се опитам да внуша на ръководството от КИСПП, че въпросът е от първостепенна важност. Дано номерът ни мине.

— Има още нещо.

— Какво?

Муалама извади загърнат в мушама пакет.

— Този ръкопис. Написан е на един древен език — акадски. — Той разказа накратко за ръкописа и връзката му със сър Ричард Франсис Бъртън. — Ако успеем да го преведем, ще ни бъде от голяма полза. Освен това вътре може да се споменава за ключа, който търсите.

— Защо досега крихте от нас за тези находки? — попита Дънкан, макар че вече имаше известна представа какъв ще бъде отговорът.

— Не ви вярвах — отвърна лаконично Муалама и потвърди подозренията й.

— Майор Куин? — Дънкан се изправи и посочи ръкописа. — Дали може да намерите някой, който да чете акадски?

— Ще опитам.

Вратата на заседателната зала се отвори и човекът, който влезе, подаде тънка папка на майора. Той я отвори и прегледа написаното вътре.

— Какво е това? — попита Дънкан.

— Резултатите от медицинските изследвания на фон Сеект, проведени по ваше нареждане. И резултатите от изследванията на аирлианския скелет. — Той й подаде документите.

— Господи! — възкликна Дънкан, след като ги прочете. Тя тупна Муалама по ръката. — Да