бива да им обръщаме внимание. Но заплахата си е заплаха. Аз съм руснак. И вярвам, че трябва да се бием с тях. — Льончика се наведе напред и продължи с по-тих глас. — Но те са навсякъде около нас. И преди са опитвали да се доберат до мен. Не можеш да вярваш никому. — Той стовари месестата си лапа върху бюрото.
— За да ги спрем, ще ни е нужно нещо по-специално — заговори с поверителен тон Яков. — Нещо, което може би е в архивите.
— И какво по-точно ни трябва?
— Един ключ. С него ще си върнем контрола над „Страцида“.
Льончика обмисляше внимателно следващите си думи.
— Архивите, които търсиш, действително съществуват. Добре, ще ти помогна. Но запомни, Русия преди всичко. — Льончика му побутна смачкана бележка през бюрото. — Чакай ме там тази вечер.
Куин завъртя скиптъра и рубинените очи блеснаха с отразена светлина. Не приличаше на предмета, който фон Сеект бе описал.
— Тежък е. Има нещо вътре.
Муалама кимна.
— Предполагам, че това е някаква машина, която функционира като ключ.
И двамата вдигнаха глави, когато вратата на заседателната зала се отвори и влезе Дънкан. Беше се върнала в Зоната, след като Куин й съобщи за находката на Муалама.
Майорът положи скиптъра на масата пред нея и тя го вдигна. Не продума и думичка на професора, сега не беше време за обвинения. Оставаха им само седемнадесет часа.
— За какво служи? — попита тя.
— Успях да преведа в най-общи линии надписа върху плочата — обясни професор Муалама. — След като разбрах, че това — той посочи скиптъра — е ключът, всичко останало си застана на мястото.
— И там пише, че служи за пропуск към най-долното ниво на Циан Лин?
— Циан Лин? — повтори учудено Муалама.
— Императорската гробница в Китай.
— Мила госпожице, зная какво е Циан Лин. Вярно е и че Китай се споменава върху плочата. — Той обърна бележника и посочи едно място. — Ето тук пише: „В годината 2038 адмирал Чинг Хо донесе силата и ключа. Силата остана. Ключът бе предаден на дошлите от вътрешното море.“
— Това ли е ключът за Циан Лин?
— Не мисля.
Дънкан затвори очи и се опита да си събере мислите.
— На коя година от западния календар съответства 2038-ма от китайския?
Муалама направи кратки изчисления наум.
— 656-та преди Христа.
— Кой е този адмирал Чинг Хо?
— Нямам представа.
Дънкан отново втренчи поглед в превода.
— Силата — възможно ли е това да е рубинената сфера, която открихме в Голямата цепнатина?
— Напълно възможно — кимна Муалама.
— Но щом са предали ключа от Циан Лин — това какво е? — тя посочи скиптъра.
— Друг ключ.
— Друг ключ — повтори Лиза и седна уморено. — Добре, едно по едно. Казвате значи, че това не е ключът от Циан Лин?
— Да, така мисля. Според надписа на плочата…
Дънкан махна с ръка.
— Ясно. Но знаете ли къде е ключът от Циан Лин?
— Ако е ключът, за който става дума в надписа — заговори Муалама, — бил е предаден на хората от вътрешното море. Така са наричали тогава Средиземно море. През 656 г.пр.н.е. възможностите са няколко. Рим все още не е бил основан, но гърците са владеели значителна част от крайбрежието. Асирийската империя, която управлявала териториите от днешна Турция до Египет, със столица Ниневия, също била в разцвета си.
— С други думи, не знаете къде точно е бил отнесен ключът.
— Онзи ключ — да. Има един начин, предполагам, да проследим пътя му.
— Как?
—
— Какво искате да кажете? — попита Дънкан. — Щом не е ключ за Циан Лин, за какво може да е бил предназначен скиптърът?
— За едно място — едно скривалище.
— И къде е това скривалище?
— Мисля, че това е ключът за Залата на познанието.
— Каква Зала на познанието?
— Според легендата — обясни Муалама — съществува скрита стая, в която се съдържа цялата изгубена история на човечеството. Описаното в архивите датира далеч от преди онова, което съвременната наука е успяла да възстанови. Говори се за един остров на име Атлантида и за фантастичното царство, съществувало там.
— Сега вече и ние знаем, че Атлантида е съществувала — отвърна Дънкан. — Следователно, възможно е наистина да е имало подобна Зала. Но тя не е ли била разрушена заедно с потъналия континент?
— Не и според легендата.
— И под каква форма са тези архиви?
— Не зная под каква, но подозирам, че за известно време са се намирали в кивота. Госпожице Дънкан, трябва да ме изслушате. Прекарал съм много години по следите на легенди и слухове. Преводът на руните вероятно се различава от този на специалистите, защото използвах интуицията и познанията си. Освен това…
— Професоре — прекъсна го Лиза, — през последните няколко месеца бях свидетелка на много странни неща. Видях тайнствени места, за чието съществуване никой не е подозирал. Така че, моля ви, говорете спокойно. Готова съм да приема всичко.
— Е, добре — кимна Муалама. — Според мен, писмената история на нашето човечество се съдържа в кивота, който от своя страна се намира в Залата на познанието.
— Но къде точно е тази Зала?
— Според надписа от плочата, тя е скрита в недрата на Акерското плато, в едно от шестте отделения на Дуат, край Пътя на Росту. Мисля, че това, което търсим, лежи под Големия сфинкс на платото Гиза.
Ето пак Гиза, помисли си Дънкан. Още една причина да се отиде там.
Муалама продължи.
— За мен Сфинксът винаги е бил една неразрешена загадка. Археолозите не могат да намерят общо становище по въпроса кога е бил построен, макар да няма никакво съмнение, че това е станало много преди вдигането на трите пирамиди зад него.
— Колко преди? — попита Дънкан.
— Някъде около пет или шест хиляди години преди пирамидите.
— Тоест почти по времето, когато на Атлантида е процъфтявала аирлианската цивилизация. — Тя даде знак на Куин и майорът включи един от вградените в масата компютри.
— Точно така — кимна Муалама. — Други дори смятат, че възрастта му е над 10 000 години.
— Нима е възможно да е толкова стар? — попита Дънкан.
