Зона 51: Граалът

написан.

— Акадски — каза Муалама. Африканският археолог бе прекарал значителна част от живота си в изучаване пътя на сър Ричард Франсис Бъртън около света. Муалама им обясни, че в ръкописа на Бъртън са събрани всички сведения, които той е узнал за дейността на извънземните.

— Какъв е този акадски? — поинтересува се Търкот.

— Далечен предшественик на арабския — отвърна Муалама. — Говорели са го в древния Вавилон. Бъртън е бил изумителен човек. Представяте ли си, той е знаел двайсет и шест езика.

— Единственото, което съумяхме да разчетем, е предисловието и писмото в началото на ръкописа, предназначено за жена му — оплака се Куин.

— Къде точно в Гиза е Дънкан? — попита Търкот.

— В подземието на Сфинкса — отвърна Муалама и им разказа какво са открили там.

Вратите на асансьора се разтвориха и те се озоваха в Куба. Всички застинаха, когато внезапно започна да мига червена светлина.

— Какво има? — поиска обяснение Търкот.

— Това е датчикът на системата за безопасност — успокои го Куин. — Някой от вас носи подслушвателно устройство.

Първият порив на Търкот бе да погледне към Че Лу. Знаеше, че тя е била под контрола на Онези, които чакат в Циан Лин, но не беше сигурно, дали са й поставили някакво устройство. Пък и какво значение, след като местонахождението на Зона 51 вече не беше тайна за никого.

Търкот премина пръв — не се чу сигнал. Че Лу беше втора — отново нищо. Последва я Муалама — пак без резултат. Търкот втренчи поглед в руснака и въпросът, както в случая с Че Лу, отново бе: защо? И кога се бе случило това?

Яков прекрачи прага и червената лампа запримигва отново. Куин извади малък преносим детектор и зашари с него по тялото на руснака. Спря, когато стигна шията.

— Тук е.

— Но как? — попита Търкот.

— Каквото и да е — заговори Яков, — нямаше го миналия път, когато бяхме тук. Следователно са ми го поставили след това.

— Катенка — досети се Търкот. А и не можеше лесно да забрави някого, който се бе опитал да го убие. Катенка беше агент от ГРУ, бивша любовница на Яков, но в действителност се оказа, че работи за Онези, които чакат. Тяхна група им бе поставила клопка в Москва.

Яков кимна.

— Да. Тя имаше и възможност, и мотив. — Той си свали сакото.

Търкот поклати глава и направи опит да обърне всичко на шега.

— И за миг не мога да те оставя сам, а?

— Прав си, приятелю. Сигурно така са ни открили и онези войници в Залата на познанието. — Той прокара пръст по яката си и измъкна миниатюрно черно цилиндърче. — Ето го. Нищо екзотично. Стандартно руско производство. Обхват към пет километра, но достатъчно интензивен сигнал, за да могат да ни проследят в тунелите под Москва. — Той хвърли устройството на пода и го смачка с ток. — Продължаваме ли?

Търкот разглеждаше замислено руснака. Напълно възможно бе Катенка да му е поставила „бръмбара“, но откакто за пръв път бе стъпил в Зона 51, се бе натъкнал на толкова много случаи на предателство, че не беше съвсем сигурен. За момент видя в друга светлина аргументите на Яков да напуснат Египет и да се върнат тук.

— Идваш ли? — Яков и останалите го очакваха нетърпеливо.

Търкот разтърси глава, за да се отърве от споходилите го подозрения и всички тръгнаха към Куба. Централната зала имаше размери тридесет на десет метра. Вградените в стените й монитори я караха да прилича на центъра за управление на полети в НАСА, но Търкот забеляза, че три четвърти от фотьойлите пред екраните пустеят.

— И тук имаше съкращение на персонала — подметна Куин, забелязал погледа му. — Някой наистина се опитва да ни изправи до стената. Дано скоро пристигнат попълненията. Знам все пак някои вратички.

Търкот познаваше Куин като експерт в манипулирането на тежката бюрократична машина. С малко опит, познаване на обстановката и бързо ориентиране Куин бе в състояние да им осигурява всичко, от което се нуждаят. Беше го правил и преди, за „Меджик-12“, което накара Дънкан и Търкот да го оставят на работа тук и след разпускането на групата.

Търкот насочи вниманието си към големия централен екран, по който непрестанно се стичаха колонки от информация.

— Кое е най-спешно? — попита той, докато разглеждаше и останалите монитори.

Куин се настани в креслото, което някога заемаше ръководителят на „Меджик-12“. Намираше се на една площадка в дъното на залата, откъдето се виждаше всичко, което става. Освен тихото бръмчене на климатиците из залата се чуваше само постоянният ромон на включените компютри. Целият подземен комплекс бе разположен върху грамадни амортисьори и окачен на големи пружини, които му осигуряваха пълна безопасност дори при директно ядрено попадение. Търкот едва бе успял да избегне подобен инцидент, докато преговаряше с Онези, които чакат за Копието на съдбата.

— Агенцията за национална сигурност е проследила драконоподобния летателен апарат с Онези, които чакат — същите, дето ти отнеха копието в Монголия.

— Драконоподобният летателен апарат се нарича Чи Ю — обясни Че Лу. — В моята страна той е описван в много легенди. В една от тях например се казва, че когато Ши Хуанчжоу управлявал северните части на Китай, Чи Ю се разпореждал в южните. Двамата се срещнали в битка, в която Ши Хуанчжоу надвил над чудовището и го взел за пленник.

— Което в действителност… — подхвана Търкот, но Че Лу го прекъсна.

— Предполагам, че Ши Хуанчжоу е бил Артад, един от водачите на извънземните. А Чи Ю е машината, използвана от другата страна — Водачите, — за да всява ужас в продължение на много години. Накрая Ши Хуанчжоу я пленил и след това накарал да я поставят в подземието на Циан Лин.

— Сега тази машина пак ли е в Циан Лин? — попита Яков.

— Не — поклати глава Куин, докато пръстите му бягаха по клавиатурата. На екрана се появи карта на Източна Африка. — Виждате ли червената точка? За кратко е спряла в кратера Нгоро-нгоро, а сега следва североизточен маршрут, който вероятно ще я отведе в Циан Лин. Предполагам, че китайците ще я засекат на своите радари и ще се опитат да я прехванат. Приблизително време на полета до китайската граница — 15 минути.

— Защо точно в кратера Нгоро-нгоро? — зачуди се Яков.

— Там намерих скиптъра — обади се Муалама. — Освен това Бъртън е прекарал значителна част от времето си в тази част на света.

— Интересно ми е да видя как ще реагира моето правителство на тези събития — промърмори Че Лу и си спечели един втренчен поглед от Търкот. На международната сцена Китай открай време беше загадка, а след разпространяването на новината за аирлианците страната се бе затворила напълно за външния свят. След толкова много случаи на предателства Търкот неволно се запита дали Че Лу случайно бе разкопала гробницата при Циан Лин малко след разкритията за аирлианците. А също и дали бе случайно съвпадението с откритията на Муалама.

— Ако Онези, които чакат открият Артад в подземията на гробницата — заговори той, — тогава вече ще бъде наистина интересно как ще реагират всички. Все още не знаем какво наистина се е случило между аирлианците. — Той се обърна към Куин. — Нещо друго?

Майорът чукна поредния клавиш. На екрана се появи карта на югоизточната част на Тихия океан.

— Великденският остров продължава да е затворен в силов щит. Останките на оперативни групи 78 и 79, заедно със самолетоносача „Стенис“ са се отдалечили на триста километра северно от острова. Не разполагаме с никаква връзка с подводницата „Спрингфилд“. Предполагаме, че е останала от другата страна на щита, което означава, че сме я изгубили. Официалната политика е на внимателно изчакване, което никак не се харесва във Флотата. Трябва обаче да добавя, че последните съобщения от борда на „Спрингфилд“