съдържаха доста интригуващи данни. — Той увеличи един район от картата на Великденския остров. — Според нас подводницата е открила отвор в силовата стена. При сблъсъка на „Вашингтон“ с островния бряг килът на кораба е прорязал тесен канал в дъното, който е останал под долната граница на полето.
— Възможно ли е да минем по него? — попита Търкот.
— Вероятно — отвърна Куин. — Но както казах, официалната политика е на внимателно изчакване.
— С това едва ли ще помогнем на Кели Рейнолдс — възрази Търкот. — Можеш ли да повикаш „тюлените“?
— В момента нямам достъп дори до военната полиция.
— Това е, защото Пентагонът знае кой и защо го иска. Но все още разполагаме с извънредни пълномощия от онзи президентски декрет, забрави ли?
— В такъв случай ще изпратя запитване за група „тюлени“. Но какво да искам от тях?
— Да проникнат на Великденския остров — Търкот посочи екрана. — Тъкмо работа, за каквато са обучени „тюлените“. Нека се промъкнат под щита, да разузнаят какво става оттатък, да спасят Кели и да изчезват. Аз ще ги придружа на борда на един от корабите на Оперативна група 79. Не вярвам да срещнем сериозни възражения от Флота. Бас държа, че те също искат да узнаят какво е станало с „Вашингтон“.
— Заслужава си да опитаме — кимна Куин.
— А платото Гиза? — смени темата Търкот.
— Според сателитното наблюдение остава затворено в плътен кордон от египетски части. Египетското правителство е отправило официална нота до американското за нарушаване на суверенна територия.
— Трябва да се върнем отново там.
— Май няма да е толкова лесно — възрази Куин.
— Разбира се, че няма да е лесно. Но винаги има начини.
— Къде е ръкописът? — попита Муалама.
— В заседателната зала — посочи Куин.
— Трябва ми една минута — каза Търкот.
Куин кимна и влезе в заседателната зала. Яков постави едрата си длан на рамото на Търкот.
— Добре ли си, приятелю?
— Не — отговори Търкот.
— Щях да се разтревожа, ако ми беше отвърнал иначе. Никой от нас не е добре. Но това го разбират само умните. Особено сега.
— Особено сега — повтори Търкот. — Дай ми една минута и ще съм с вас отново.
— Добре.
Търкот почака, докато Яков и Че Лу излязат. После прекоси залата и спря пред тоалетната. Вътре нямаше никой. Облегна се на вратата, усещайки неимоверната тежест на напрежението от последните дни. Протегна ръка и загледа белега от старата рана. Спомни си бременната жена, простреляна миг преди да сграбчи дулото на автомата, когато германецът — водач на тяхната група — внезапно бе започнал да стреля по всички. Само секунда по-рано и жената още щеше да е жива.
Търкот прокара пръсти по грубата повърхност на белега, припомняйки си всички ужасяващи подробности от своя провал. В съзнанието му се появиха и злощастните събития от последните часове, заради които бяха загинали трима души. Въздъхна, разкърши рамене, дръпна вратата и се върна в заседателната зала. Вътре освен Куин, Че Лу и Яков имаше още един човек — Лари Кинсейд, техният специалист по операции в космоса. Лари разглеждаше цял куп фотографии. Той се обърна и двамата си стиснаха ръцете.
Куин спря при отсрещния край на масата и натисна копчето на скрития зад стената видеоекран. Търкот седна в коженото кресло пред екрана, до него се настани Яков, а Че Лу и Муалама се разположиха отляво. Екранът стана млечнобял, след това до средата се плъзнаха две черни линии и спряха.
— Това е прологът на ръкописа на Бъртън. Виждате сканиран образ — обясни Куин.
Куин се наклони напред и посочи един от клавишите на клавиатурата.
— С този се прелиства — обясни той.
Търкот се пресегна и натисна клавиша.
Пролог:
Аз, Ричард Франсис Бъртън, живях дълъг и удивителен живот, който сега вече се приближава към мрака. Написаното върху тези страници е събирано в продължение на трийсет и шест години, след като животът ми се измени по начин, за какъвто не можех и да мечтая. Опитах се да внеса известен ред в записките си, но тъй като храня определени съмнения за успеха на това начинание, оставих на моята любима съпруга Изабел да довърши работата след смъртта ми. Без нея никога нямаше да се справя, нито животът ми щеше да има стойност, ако нейният светъл дух не озаряваше съществуването ми и не ме пазеше от погрешни стъпки.
Бях въвлечен в тази чудата история през година 1854 в град Медина, когато някои интересни сведения за първи път стигнаха до слуха ми. Говореше се, че в града имало странник, който знаел много за тайните на миналото. Хората се бояха и същевременно се прекланяха пред него. Това не ме разколеба, напротив. Отрано научих, че човек трябва дълго да се скита из тъмнината, за да открие светлина.
Потърсих този човек, когото шепнешком наричаха Ал-Иблис, и получих разрешение да го посетя. Някои казваха, че бил магьосник, други — че е създание на нощта, с което нерядко майките плашат децата си. Според трети той бил религиозен водач, но от коя секта — не се знаеше.
И действително тази странна личност имаше някакво злокобно излъчване, но бързо забравих страховете си, когато той спомена за някои странни и чудни неща. Насочи ме към Гиза, платото на трите големи пирамиди и Сфинкса. Каза ми да потърся човек на име Каджи, който знаел много тайни и щял да ми покаже нещо, дето не са го зървали очите на бял човек. Даде ми и един медальон, за да си осигуря доверието на този Каджи.
В замяна Ал-Иблис поиска да му разкажа какво съм видял, но аз знаех, още докато напусках неговия дворец, че няма да се върна, нито пък бих желал да го срещам повече.
Указанията му бяха точни, защото когато посетих платото, воден от споменатия Каджи, успях да се спусна в едно подземие, където видях нещо толкова невероятно, че и до ден днешен не мога да повярвам на очите си, и ми бе разказана една още по-невероятна история. Така че всички усилия в моя живот от онзи момент до настоящия, когато пиша тези редове и усещам диханието на приближаващата се смърт, са били посветени на това да намеря Истината. Това знание се превърна в моя
Едва успях да се спася още на първата крачка към познанието, защото Каджи се опита да ме остави да умра в подземието на платото и тогава разказът щеше да е далеч по-кратък.
Началото на този път, както научих по-късно, е свързано с едни разумни същества, които не са човеци, нито пък са от тази планета. Те пристигнали на Земята от звездите далеч преди зараждането на човешката история и хилядолетия воювали помежду си, с което променили и нашата цивилизация, при това невинаги към добро.
Много неща научих за тези същества — аирлианците — и за техните последователи сред нас. След като преживях шока от новината за тяхното съществуване и видях доказателства за това в черния Сфинкс, скрит в подземията на платото Гиза, поставих си за задача да научи колкото се може повече за тях.
