Зона 51: Граалът

зад завесата и погледна към Граала. Наведе се и отново постави ръка върху единия му край. След няколко секунди там се появи отворът с вдлъбнатината. Сега вече знаеше, че Сянката на Аспасия бе имал предвид точно този отвор, когато я бе попитал дали има всичко, което й е нужно. Трябваха й камъните, за да задейства Граала, и извънземният го знаеше. Дали не бяха у него? Ако е така, как да ги вземе? А може би бяха скрити някъде, също като останалите извънземни артефакти?

Сега помещението й се струваше по-малко, а тежестта на земните пластове над нея — почти осезаема. За момент беше в безопасност, но Аспасия бе прав — тук тя бе безсилна да предприеме каквото и да било.

Вдигна глава нагоре, погледът й премина през тавана и се зарея отвъд него, към небето над пустинята. Лиза знаеше, че Майк Търкот ще дойде да й помогне. Тази мисъл обаче не я успокояваше както по-рано. Тя се извърна отново към Граала, разтревожена и смутена от думите на Сянката на Аспасия.

Имаше нещо, което се мержелееше на границата на нейното съзнание, но колкото и да се опитваше, не успяваше да го измъкне оттам. Загледана в Граала, тя почувства, че странният предмет е ключ към онова, което се въртеше в ума й.

3.

Зона 51, Невада

Плоска кафеникава пустиня, прекъсната внезапно от стръмни, скалисти планини, оформяше най- негостоприемната, част от южните части на Невада. На около сто и осемдесет километра северозападно от Лас Вегас, в подножието на планинска верига с височина до две хиляди метра, се гушеше Езерото на конярите. Някога в него може би действително е имало вода, но сега коритото му беше пресъхнало и там се ширеше просторна бетонна площадка, най-дългата в света. Мнозина смятаха, че Зона 51 е била разположена край Езерото на конярите заради отдалечената от цивилизацията, негостоприемна природа, която я заобикаляше — подходящо местенце, където разни секретни държавни организации да крият неща, недотам подходящи за очите на простосмъртните граждани.

Истината обаче беше друга. В първите дни на Втората световна война един военен разузнавателен екип се бе натъкнал в гигантска пещера под Планината на конярите на нещо толкова изумително и невероятно, че правителството незабавно бе взело решение да го запази в най-дълбока тайна. Причудливият неземен обект, оказал се кораб-майка, притежаваше колосални размери — над километър дължина и ширина три четвърти километра, — заради които нямаше никаква възможност да бъде преместен, поне докато не бъдат разкрити принципите на действие на неговите двигатели.

С откриването и на други извънземни летателни апарати — общо девет на брой, кръстени скакалци — подземната инсталация край Езерото на конярите нарасна по размери и бе засекретена още по-строго. Обектът край авиобазата Нелис получи кодовото название Зона 51. До разкриването на „Меджик-12“, управляващото тяло на Зона 51 от момента на нейното основаване, правителството на Съединените щати нито веднъж не призна за нейното съществуване, въпреки че в Интернет периодично се бяха появявали многобройни снимки на наземните постройки. Но днес, както имаше възможност да се убеди от въздуха Майк Търкот, секретността бе отдавна забравено понятие.

По целия път край езерото бяха подредени микробуси на различни новинарски агенции. А като си помислиш само, че на времето бе достатъчно да те заловят да се катериш по склоновете на планината, за да попаднеш в затвора, или още по-страшно — в лапите на „Ландскейп“, вътрешната охрана, подчинена на „Меджик-12“. Ала въпреки присъствието на пресата в сърцето на една доскоро строго охранявана територия Майк чувстваше, че са все много далече от истината.

Скакалецът се спусна към един от склоновете на Планината на конярите, където се отвориха вратите на големия хангар. Веднага щом се приземи, отвътре се показа Търкот, следван от Яков, Че Лу и войниците от специалната група. Зрението на Муалама се бе повъзстановило и той крачеше, макар и колебливо, до китайската археоложка.

При появата на Търкот откъм вратите на хангара се завтекоха фоторепортери и оператори с камери. Търкот се опита да се скрие зад скакалеца, но и тук го посрещна гора от насочени към него микрофони. Той си запроправя безкомпромисно път към майор Куин. Репортерите засипаха и двамата с въпроси за аирлианците, Водачите, Онези, които чакат, „Мисията“, атомната експлозия в Китай и местонахождението на Лиза Дънкан.

— Разкарай тия хора от тук! — извика Търкот на Куин.

Майорът вдигна рамене и посочи неколцината сержанти от военната полиция.

— Това е всичко, с което разполагам.

Търкот се обърна. Капитан Билъм тъкмо излизаше от скакалеца и помагаше да нагласят на носилката ранения при престрелката в Москва старши сержант Болц. Че Лу бе изчезнала в джунглата от микрофони и камери.

— Опразнете хангара — нареди Търкот на Билъм.

Забелязал колебанието, което се изписа на лицето на капитана, Търкот измъкна решително пистолета си от кобура. Това му осигури няколко квадратни метра свободно пространство. Той вдигна оръжието, насочи го през отворената врата към небето над пустинята и гръмна няколко пъти. Възцари се тишина, сред която се чуха приглушените проклятия на журналистите, които заплашваха да го дадат под съд. Търкот свали пистолета и го насочи към жената пред него.

— Разполагате с трийсет секунди да напуснете хангара.

Репортерката понечи да каже нещо, но видя изражението на Търкот и това, че ръката му не трепва. Тя се извърна и тръгна към изхода, а другите я последваха. Веднага щом журналистите се озоваха отвън, войниците дръпнаха вратите.

— Какво, по дяволите, става тук? — кресна Търкот. — Къде е охраната?

Майорът не приличаше на кадрови военен. Беше нисък, с оредяла русолява коса и големи очила, закрепени на носа му. Истински книжен плъх, както би го определил някога Майк. Въпреки това им бе оказал неоценима помощ в борбата с извънземните, както и при смяната на властта в Зона 51.

— Това ни е охраната — Куин махна с ръка отново към сержантите от военната полиция.

Когато дойде тук за пръв път, Търкот бе назначен в една от елитните части, използвани за охрана на района на зоната. По онова време те разполагаха с най-модерна екипировка и обучени войници. Даже след разпускането на „Меджик-12“ системата за безопасност продължаваше да функционира безукорно, охранявайки базата от възможни нападения на аирлиански шпиони. Целта бе да се предпази Зона 51 от съдбата, сполетяла руската база на Четвърти отдел, разположена на остров Нова Земя.

— Какво става тук? — попита Търкот.

— Тази сутрин получих нови разпореждания от Пентагона. Изтеглят целия персонал на „Найтскейп“ и „Ландскейп“ и ми оставят само шепа военни полицаи. Опитах се да се добера до някого, до когото и да било във Вашингтон, за да отменят заповедта, но там изглежда цари пълен хаос. Истината е, че никой не знае какво става. Все пак успях да измоля попълнение, но докато пристигне, ще трябва да се справяме с това, което ни е подръка.

— Виждам дългата ръка на Водачите зад всичко това — намеси се Яков и повдигна яките си плещи. — Или на Онези, които чакат. Няма съмнение, че тези две групи са проникнали и във вашите висши ешелони на властта. Искат да направят Зона 51 уязвима. Унищожиха нашата, сега вие сте наред. — Руснакът беше метнал на рамо раница, съдържаща малкото, което сполучиха да спасят от архивите на руската станция. Без Копието на съдбата, което — както предполагаха — е ключ към най- долното ниво на Циан Лин.

— Какво стана с доктор Дънкан? — попита Куин.

— Муалама знае къде е — обясни Търкот. Искаше да вкарат скакалеца в обезопасения хангар преди да изнесат отвътре тялото на убития войник. — Нареди да затворят всички врати.

Куин даде необходимите разпореждания и големите врати на хангара бяха залостени. След това им даде знак да го последват към големия товарен асансьор, който водеше към Куба — командния и контролен център.

— Работим над ръкописа на Бъртън. Засега никой не е в състояние да определи на какъв език е